Норните, дъщерите на Ерда, от незапомнени времена предат въжето на съдбата в сянката на Световния ясен, близо до Извора на мъдростта. Вотан е жертвал едното си око, за да може да пие от извора. Когато е отчупил един от клоните на дървото за копие, дървото е загинало от раните си, а изворът е пресъхнал. Норните са се преместили към скалата на Брюнхилда. Гунтер, вожд на гибихунгите, и сестра му Гутруна са законните деца на Гримхилда. Хаген, техният полубрат, е незаконният син, който тя е родила на Алберих срещу заплащане. Така Хаген е продуктът на липсата на любов и преследването на властта: баща му го е създал, единствено за да му върне пръстена.
Пролог
Норните продължават да предат въжето на съдбата, въпреки че вече не знаят всичко, което се е случило, случва се или ще се случи. Те не са сигурни дори дали светлината, която виждат, е зора или огъня, обграждащ скалата. Когато нощта приближава, образите им избледняват. Проклятието на Алберих върху пръстена гризе въжето им. То се скъсва. Норните се връщат долу при майка си Ерда. Отсега нататък човечеството само ще е отговорно за своята съдба. Брюнхилда подтиква Зигфрид към активност в света. Той й дава пръстена за благодарност за всичко, на което го е научила и в знак на тяхната любов. На свой ред тя му дава своя кон.
Първо действие
Гунтер е зает с мисли за това дали славата му е достойна за името гибихунг. Хаген изтъква, че съществува огромно съкровище, което гибихунгите все още не са спечелили, и още, че нито Гунтер, нито сестра му са женени. Хаген съветва Гунтер да се ожени за Брюнхилда, най-благородната жена в света. Той предлага Гутруна да използва еликсир, който да накара героя Зигфрид да се влюби в нея. Брюнхилда е пазена от огъня, който обгражда нейната скала, но Зигфрид може да я спечели за Гунтер. В този момент се чува рогът на Зигфрид. Гунтер поздравява Зигфрид с добре дшъл. Те си разменят обет за приятелство. Хаген разпитва за нибелунгското съкровище. Зигфрид му показва шлема и му обяснява, че е оставил всичко друго, с изключение на един пръстен, който е дал на Брюнхилда. Хаген му казва, че шлемът може да превърне този, който го носи, в каквото си поиска и да го пренесе незабавно там, където пожелае. Гутруна носи вълшебната напитка. Зигфрид пие за своята възлюбена Брюнхилда. Но веднага след като отпива, се влюбва страстно в Гутруна, загубил всякакъв спомен за Брюнхилда. Заради Гутруна той предлага да помогне на Гунтер да спечели жената, която желае. Гунтер описва Брюнхилда и огъня, който обкръжава нейната скала. Зигфрид предлага да използва шлема, за да я спечели за Гунтер. Гунтер и Зигфрид полагат клетва за кръвно братство. Хаген не участва, обяснявайки, че студената му кръв би я развалила. Гунтер и Зигфрид потеглят, оставяйки Хаген на пост. Той злорадства за успеха на плановете си и се надява да се добере до пръстена. Брюнхилда е учудена от пристигането на сестра й Валтраута. Тя разбира погрешно причината за посещението, решавайки че Вотан й е простил и че Валтраута е дошла да сподели любовта и радостта й. Валтраута й обяснява, че напротив, Вотан не знае нищо за нейната мисия. Той седи мълчаливо във Валхала със счупеното си копие в ръка, очаквайки края, който ще бъде известен от гарваните, които е проводил. Но е казал на Валтраута, че ако Брюнхилда върне пръстена на рейнските дъщери, тя ще спаси и него, и света. Сега Брюнхилда е равнодушна към съдбата на Валхала. Тя категорично отказва да даде пръстена – залог за любовта на Зигфрид. Валтраута си тръгва отчаяна. Брюнхилда вижда как се разгарят пламъците, обграждащи скалата. Тя чува рога на Зигфрид и отива да го посрещне, само за да го намери в образа на Гунтер. Зигфрид, предрешен като Гунтер, изтръгва пръстена от ръката й. Казва, че мечът му Нотунг ще ги разделя тази нощ.
Второ действие
Докато Хаген сънливо стои на пост, Алберих напомня на сина си да подхранва духа на омраза в душата си, да мисли за унищожението на Зигфрид и за това как да се сдобие с пръстена. Денят се зазорява и Алберих изчезва от съзнанието на Хаген. Зигфрид се връща с новините, че Брюнхилда му се е покорила в образа му на Гунтер. Гутруна събира всички жени, за да присъстват на нейното тържество, оставяйки Хаген да свика мъжете. Хаген надува своя рог, призовавайки мъжете за битка. След това обявява сватбата на Гунтер и Брюнхилда. Мъжете се смеят над зловещата му шега. Хаген им напомня, че трябва да защитават Брюнхилда и да отмъстят, ако някой е постъпил несправедливо спрямо нея. Когато Гунтер приветства Гутруна и Зигфрид като втората брачна двойка, Брюнхилда е ужасена, че любимият й не я разпознава. Тя забелязва пръстена на пръста му и го обвинява, че го е откраднал от Гунтер. Зигфрид си спомня, че пръстенът произлиза от нибелунгското съкровище. Вбесена, Брюнхилда обикаля около Зигфрид, обвинявайки го, че е спал с нея. Той се заклева на върха на копието на Хаген, че е удържал на думата си пред Гунтер. Тя се заклева, че е казала истината и настоява, че Зигфрид трябва да умре заради предателството си. Зигфрид кани мъжете и жените да присъстват на сватбеното му тържество. Брюнхилда размишлява върху мистерията. Хаген предлага да отмъсти за нея, но тя признава, че е използвала магия, за да направи любимия си непобедим. Все пак е оставила гърба му незащитен, тъй като никой герой не би обърнал гръб на враговете си. Хаген разбира, че това е мястото, където може да го порази. Брюнхилда обижда Гунтер за малодушието му. Заедно с Хаген, тя го убеждава, че Зигфрид трябва да умре. Гунтер мисли за това как ще страда Гутруна, но Брюнхилда я проклина за това, че е откраднала любовта на Зигфрид. Хаген предлага убийството да бъде представено като нещастен случай по време на лов. Гунтер и Брюнхилда се обръщат към Вотан, бога на клетвите, с молба да си отмъстят за стореното им зло. Хаген призовава баща си Алберих и очаква деня, в който нибелунгите отново ще влязат в притежание на пръстена.
Трето действие
Рейнските дъщери все още бленуват за златото, което им е било откраднато. Зигфрид се появява, те флиртуват с него и го молят за пръстена на ръката му. Когато той вече почти е склонил да им го даде, те го предупреждават, че той е прокълнат от нибелунга, който е откраднал златото от тях, изковал е пръстена и след това го е загубил. Зигфрид е обречен да умре, освен ако не им даде пръстена. Техните заплахи го оставят безчувствен. Той отказва да им даде пръстена. Рейнските дъщери решават да помолят за помощ Брюнхилда. Хаген, Гунтер и мъжете пристигат. Зигфрид им казва, че рейнските дъщери са го предупредили, че ще умре. Когато Гунтер мрачно се умисля, Хаген моли Зигфрид да им разкаже за младежките си приключения. Той им разказва за Миме, за Нотунг, за борбата му с Фафнер, за птичата песен, която е разбрал, за това как е намерил пръстена и шлема и е убил Миме. Когато паметта на Зигфрид започва да се колебае, Хаген му предлага напитка. Сега Зигфрид си спомня как е чул за Брюнхилда, как е преминал през огъня, събудил я е и я е прегърнал. Хаген посочва гарваните, които кръжат около Зигфрид и след това отлитат към Рейн. Хаген го пробожда в гърба, заявявайки, че го е наказал за лъжесвидетелство. Преди да умре, Зигфрид си спомня как е събудил Брюнхилда от нейния сън. Кошмарите на Гутруна я събуждат от сън. Когато внасят тялото на Зигфрид, тя яростно се нахвърля върху Гунтер. Той обвинява Хаген, който оправдава постъпката си и иска пръстена за отплата. Хаген убива Гунтер. Брюнхилда се намесва, за да усмири спречкването. Тя е чула рейнските дъщери и сега разбира всичко. Издава заповед от реката да бъде стъкмена огромна погребална клада за Зигфрид. Изпраща гарваните на Вотан обратно вкъщи с тревожни вести. Взема пръстена и казва на рейнските дъщери да си го вземат от нейната пепел, вече пречистен чрез огън от проклятието. След като кладата е запалена, Брюнхилда възсяда своя кон Гране и влиза с него в пламъците. Огънят се разгорява, когато река Рейн прелива извън бреговете си и рейнските дъщери плуват, за да си вземат пръстена. Хаген се опитва да ги спре, но те го удавят. Залата на гибихунгите се срутва. Постепенно пламъците се засилват, в небето се виждат Валхала и боговете, които седят в нея. Докато рейнските дъщери празнуват връщането на пръстена и неговото злато на реката, пламъците лумват в залата на боговете, като накрая напълно я скриват от погледа. Всички богове биват унищожени във всепоглъщащия огън.
