АКАДЕМИК ПРОФ. ПЛАМЕН КАРТАЛОВ
ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

210 години от рождението и 140 години от смъртта на Рихард Вагнер са съдбовен знак за Софийската опера да ознаменува празници, специално посветени на него, със свои седем постановки от неговото творческо наследство, композиторска мощ и нестихващото им космическо измерение. Но нашето начинание е и дързост със собствени сили и само с български артисти да продължим една традиция, която поставихме през 2010 година и поддържаме оттогава с „Пръстенът на нибелунга“ („Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“), „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“ на открито на езерото Панчарево.

За първи път създадохме и една специална Вагнерова импресия – пърформанс в пещерата „Магура“, недалеч от прочутите Белоградчишки скали. Публиката пътуваше с развитието на действието на десет сценични локации, разположени в продължение на около два километра под земята. В главните фрагменти бяха включени откъси от подземното царство Нибелхайм от „Рейнско злато“, любовната среща в пещерата на Венера с Танхойзер („Танхойзер“), фрагмент от „Парсифал“ и др.

Разбира се, с особена гордост признаваме всички първи и последващите в различни години спектакли с немски репертоар на Софийската опера и нейните знаменити певци от миналото:
„Рейнско злато“ (1943), „Валкюра“ (1948), „Летящият холандец“ (1954), „Лоенгрин“ (1979), „Танхойзер“ (1986).

И сега, отново „Пръстенът на нибелунга“ в нова продукция. По нов начин тя обогатява и усъвършенства първия ни опит, като дава още по-голям шанс, не само еволюционно, но и революционно да развиваме репертоарното разнообразие с вагнерови заглавия в българската оперна традиция. Не само в утъпканите пътища на българските, италиански, руски и френски композиторски школи, но в една продължаваща последователност с немски репертоар – постановките на Софийската опера в последните вече две десетилетия с произведенията на Рихард Вагнер („Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият Холандец“) и на Рихард Щраус („Саломе“, „Електра“ и „Ариадна на Наксос“).

Намерението ми след тринадесет години за един нов, втори режисьорски прочит на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ е както посвещение за 210-годишнината на Рихард Вагнер, но също така и в памет на Рихард Тримборн, безценният педагог и вагнеров стилист за българските певци, предпочитан за сътрудничество и от великите диригенти Волфганг Савалиш и Карлос Клайбер.

Новата продукция е и едно ново преосмисляне на първия български „Пръстен“ на сцената на Софийската опера, създаден само с български оперни артисти, в периода 2010 – 2013 г. Главното в тази концепция е като проникване с пътуване в един фантастичен разказ за хора и събития от митологично време в контекста на настоящето и бъдещето, но към проекциите на един свят, разположен в повтарящия се цикъл раждане – живот – смърт.

Митологичното време може да бъде пренесено в реалността на всяко историческо време, на поведението и отношенията на хората и обществата, в тяхното състезание за издръжливост за печалба, власт и световно надмощие. Конфликтите пораждат войни, родени в кръгове на интереси и беззаконие. Връзката между привилегировано и нормално е в диалектическото изпитание на човека и обществата.

Режисьорският ми поглед от партитурата на тетралогията на Вагнер към образа ѝ на сцената, формира свят на енергии, които чрез изразителната сила на хиперболата, са и мощен признак на идеята за величие и залез. Един цикъл в динамично кръгово развитие на свят и хората в него, от раждането им до тяхната смърт.

Образът на спектакъла е създаден от внушението и изригващата магнетична сила на музиката, разпалваща въображението чрез кинематични времево-пространствени изображения.