Неземен триумф за „Залезът на боговете“
Повече от 10 минути изумителен аплауз
Вагнеровият фестивал на Софийската опера събра публика от цял свят, дошла да види българските постановки на вагнеровите опери – премиера на „Лоенгрин“ и постановката на „Пръстенът на нибелунга“.
Снощи в залата цареше любопитно очакване за четвъртата опера от тетралогията „Залезът на боговете“ – развръзката в историята за боговете, героите, валкюрите и откраднатото злато.
Всяка следваща сцена от спектакъла изумяваше публиката. Структурата на Вагнеровата драматургия се разтваряше пред зрителите на живо, като в динамично филмово действие. Преминаващите сцени композираха красиви картини, които се преливаха в непрекъснато действие, а то се гледаше на един дъх.
Впечатляващото начало с трите норни, които плетат нишките на съдбата, появата на героя Зигфрид, омагьосващата Брюнхилда, домът на Гибихунгите, желанието на Гутруне за любов, интригата на Хаген, смъртта на Зигфрид и решението на Брюнхилда да върне златния пръстен на дъното на Рейн – цялата история премина наистина като съвършен филм, изигран от мечтаните от композитора певци-актьори. Фантастичният финал с Рейнските дъщери, които получават отново златото, бе сюрреалистичен и бе облян в сребърен блясък и светлина. Сцената изобразяваше дълбоките води на река Рейн.
Ако „Валкюра“ е шеметният полет на фантазията на режисьора, то „Залезът на боговете“ е безспорният шедьовър на Пламен Карталов. Всичко в тази постановка е безкрайна красота, която омагьосва зрителя и го държи в незабравима емоция от начало да края. Действието във всичките четири части на цикъла води до кулминацията с разрушаването на замъка на боговете Валхала в пламъци. Светлинният лъч, с който завършва цялата тетралогия е символ на надеждата за доброто, красивото, напредъка и мира.
Трудно се описва с думи магията на сцената и вълнението в залата.
Спектакълът беше разтърсващо преживяване за всички!
Цялата зала избухна в аплодисменти за изумителните солисти, които пяха и играха възпламеняващо: Мартин Илиев /Зигфрид/, Йорданка Дерилова /Брюнхилде/, Петър Бучков /Хаген/, Атанас Младенов /Гунтер/, Цветана Бандаловска /Гутруне/, Пламен Димитров /Алберих/, Анна Верле /Първа норна/, Ина Петрова /Втора норна и Рейнската дъщеря Велгунде/, Любов Методиева /Трета норна/, Станислава Момекова /Рейнската дъщеря Воглинде/ и Александрина Стоянова-Андреева /Рейнската дъщеря Флосхилде и дебют в ролята на валкюрата Валтрауте/.
Оркестърът на Софийската опера излезе да се поклони на сцената под бурните овации на публиката, а диригентът Евън-Алексис Крист бе възнаграден с вълна от викове „Браво!“.
Огромен аплауз имаше за създателя на феноменалния спектакъл - режисьора Пламен Карталов, чиято безмерна енергия и визионерство създават чудеса. Тук отбелязваме и огромния принос на асистент-режисьора Юлия Кръстева, която проведе репетициите за възстановяването на тетралогията.
Поздравления за хора на Операта, за всички технически служби, за помощник-режисьорите, за гримьорите и гардеробиерите и за всички зад кулисите, които участваха в магията.
Повече от 10 минути публиката аплодира артистите и сякаш не искаше да напусне залата. Редяха се безброй поклони от всички участници пред ръкопляскащата в екстаз публика.
Многобройните вагнерианци от Шотландия, Франция, Германия, Чехия, Италия, Португалия, САЩ, Бразилия, Белгия, Малайзия и Япония трепетно проследиха четирите вечери на „Пръстенът на нибелунга“ и бяха повече от щастливи, че са присъствали на спектакли, каквито в Европа трудно могат да се видят. През четирите вечери на тетралогията зрителите разпалено коментираха и обсъждаха постановките, певците, оркестъра и диригента. Те многократно обявяваха, че да се представи „Пръстенът на нибелунга“ в една седмица граничи с чудо.
Общото мнение е, че Вагнеровите постановки в София са направени за публиката, така че хората да разберат неговата философия, да разберат историята и спокойно да се насладят на постановката. Изразните средства на режисурата, начинът, по който са разработени характерите на героите, цялостната изумителна визия на спектаклите накара зрителите да се почувстват като участници в безкрайно пътуване из дебрите на вагнеровия гений
„Залезът на боговете“ бе абсолютна сензация! Една дама от публиката сподели: „В нашата Опера се случват чудеса!“.
В неделя, 23 юни от 16ч., ни очаква още един спектакъл на „Лоенгрин“. Международната преса вече отрази огромния триумф на премиерата. Нови гости от чужбина ще пристигнат специално за това представление, което събира невероятен международен състав – голямата звезда на световната опера новозеландският тенор Саймън О’Нийл в ролята на Лоенгрин, исландският бас Бяртни Тор Кристинсон като Хайнрих Птицелов, австрийският баритон Томас Вайнхапел в образа на Фридрих фон Телрамунд, както и нашите прекрасни Радостина Николаева като Елза фон Брабант, Габриела Георгиева като Ортруд и Атанас Младенов като Кралски вестител. Спектакълът е под диригентството на Евън-Алексис Крист и е с участието на оркестъра и хора на Софийската опера, както и мъжкия хор на БНР.
Представлението е последната възможност за всички, които не успяха да присъстват на премиерата. С „Лоенгрин“ ще бъде закрит Вагнеровия фестивал – най-мащабното събитие в сезона на Софийската опера, най-грандиозното събитие в културния афиш на България; фестивал, който привлече стотици гости от чужбина и направи така, че за България да се говори в целия оперен свят.
Ето солистите и постановъчния екип, които се представиха снощи.
Ето какво споделиха нашите гости след края на спектакъла.
ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие
либрето и музика Рихард Вагнер
Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“
„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.
Музикалните идеи, заложени в първите три опери на „Пръстенът на нибелунга“, намират своя пълен израз в тази опера. „Залезът на боговете“ /“Götterdämmerung“/ съдържа някои от индивидуалните сблъсъци, типични за „Пръстена“, но значителна част от вокалните партии се отклонява от формите, установени в предишните опери. Първата поява на истинско ансамблово пеене в терцета в края на действие II и участието на хор ознаменува преминаване от света на боговете към една изцяло човешка перспектива.
Може би най-поразителният оркестров момент в целия „Пръстен“ е погребалната музика след смъртта на Зигфрид в III действие, която е построена около поредица от лайтмотиви от всички части на цикъла, които описват житейската история на героя.
„Залезът на боговете“ създава уникални предизвикателства за тенора и сопрана - главните герои Зигфрид и Брюнхилде, а кулминацията е 15-минутния разказ на Брюнхилде, който е сред най-дългите вокални изпълнения в оперния репертоар.
Любопитно!
Рихард Вагнер бива запленен от народни приказки и средновековни легенди. Подобно на много интелектуалци от 19 век той разбира, че тези истории съдържат дълбоки истини за съвременната култура и общество и по-голямата част от живота си посвещава на проучването на великите саги от скандинавската митология.
Този му интерес, а също и любопитството към немската героична поезия („Песен за Нибелунга“), го провокира да скицира версия на мита за Нибелунга през 1848 г. Първото му либрето е наречено „Смъртта на Зигфрид“, което става основата на „Залезът на боговете“.
Той започва да композира музиката през 1850 г., но скоро разбира, че не може да разкаже за смъртта на Зигфрид, без първо да разкаже за живота му. През 1851 г. той написва либретото „Младият Зигфрид“, по-късно съкратено на „Зигфрид“. Продължавайки назад към началото на историята, той завършва либретата съответно за „Валкюра“ и „Рейнско злато“ през 1852 г. След като написва масивния текст, той композира оперите по реда на историята. Първите две са композирани до 1856 г., а след това Вагнер си взема дълга пауза, за да напише „Тристан и Изолда“ и „Нюрнбергските майстори-певци“, преди да завърши окончателно „Зигфрид“ през 1871 г. и „Залезът на боговете“ през 1874 г. – 26 години след като започва работа по монументалния цикъл.
„Der Ring des Nibelungen“, или „Пръстенът на нибелунга“, е ненадминато възвеличаване на германското наследство и митология. На места Вагнер разказва историята с оркестъра, използвайки лайтмотиви - фрагменти от мелодия, които предават емоции и теми, докато се повтарят в различен контекст. В някои случаи оркестърът дори предава идеи, които са скрити от самите герои - идея, която по-късно е намерила място във филмовата музика.
Вагнер се нуждаел от огромни средства за първата постановка на „Пръстенът“, която се очертавало да бъде изключително скъпа. Започва да дирижира поредица от концерти, включващи оркестрови откъси от неговия предстоящ епос. Най-известният фрагмент е „Ездата на валкюрите“, с който започва последното действие на „Валкюра“. Концертите му осигуряват стабилен приход и събуждат обществения интерес към оперите, които ще бъдат показани.
Първоначалният и досегашен дом на „Пръстенът на нибелунга“, Festspielhaus в Байройт, е построен по указания на композитора с финансовата помощ на баварския крал Лудвиг II. Архитект е Готфрид Земпер.
„Пръстенът на нибелунга“ е изпълнен за първи път от 13 до 17 август 1876 г. Присъстват Ференц Лист, Пьотр Илич Чайковски, Камий Сен-Санс и Антон Брукнер.
Когато на 21 ноември 1874 г. Вагнер завършва партитурата на „Залезът на боговете“, на последната страница той написва: „Няма да кажа нищо повече!!!“
Билети за закриването на Sofia Opera Wagner Festival със спектакъла на „Лоенгрин“ можете да купите тук.
