За източник на сюжета Вагнер използва поемата „Парцифал“ от Волфрам фон Ешенбах. Материалът, заимстван от саги, предания и поеми, е творчески преработен при създаването на оригинална концепция, която отразява съвременни философски и етически проблеми.
Граф Телрамунд, който се стреми да придобие Брабантското княжество, обвинява брабантската принцеса Елза, че е убила брат си. Крал Хайнрих решава, че вината на Елза трябва да се установи от така наречения „Божи съд“, при който обвинителят да влезе в двубой с рицар, защитаващ честта на обвинената. Кралският вестител се обръща с призив към рицарите да се застъпят в защита на Елза, докато в това време тя моли небето за помощ. При втория призив се появява лебед, който тегли ладия с рицар. Този рицар поема защитата на Елза и побеждава Телрамунд, но му запазва живота. Като награда за подвига си, той иска ръката на Елза, но поставя едно условие – тя не трябва да го пита кой е и откъде идва. Ако обетът бъде нарушен, те ще се разделят завинаги. Елза се съгласява.
Победеният Телрамунд и жена му Ортруд, зла магьосница, са прогонени от краля, но се връщат, за да отмъстят на Елза и на неизвестния рицар. Ортруд иска да погуби Елза и с тази цел се стреми да ѝ внуши недоверие към мъжа ѝ. Когато сватбеният кортеж на Елза и Лоенгрин се приближава към храма, Ортруд прегражда входа и заявява, че тя, жената на граф Телрамунд, трябва да влезе първа, тъй като името на мъжа на Елза не е известно никому. Пред погледа на Лоенгрин Ортруд замлъква. Но Телрамунд настоява рицарят да назове името си. Неизвестният мълчи, очаквайки отговора на Елза. Тя издържа изпитанието, но в душата ѝ се прокрадват първите съмнения.
След брачния обряд Елза нарушава обещанието си и моли мъжа си да назове името и рода си. В този момент в покоите се втурва Телрамунд и се опитва да убие рицаря, но бива повален от неговия меч. Натъжен от неверността на Елза, рицарят обещава да разкрие своето име.
Пред краля и народа той обявява, че се казва Лоенгрин, син на Парсифал, водачът на общността на рицарите на Светия Граал, която се намира на недостъпния за хората връх Монсалват, и е дошъл на земята, за да спаси една невинна девойка. Той може да остане сред хората дотогава, докато е жива вярата в него. Сега Лоенгрин трябва да се раздели с Елза.
По реката пристига бяла ладия теглена от лебед. Рицарят връща на лебеда облика на юноша – това е Готфрид, смятаният за загинал брат на Елза, превърнат в птица от магията на Ортруд. Долита бял гълъб, за да отведе Лоенгрин, който се качва в ладията. Елза пада бездиханна в ръцете на брат си.
Виж всичко
