Рамон Варгас

Рамон Варгас е сред водещите тенори на нашето време и един от най-търсените по цял свят.

Неговият пробив идва, когато мексиканският диригент Едуардо Мата го ангажира да пее Фентон във „Фалстаф“ от Верди, а по-късно и Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт. След като спечелва конкурса за тенори „Енрико Карузо“ в Милано през 1986 г., той се мести в Австрия, където завършва музикалното си образование в програмата на Студиото към Виенската държавна опера под ръководството на Лео Мюлер. След това прави своя европейски дебют в Люцернския театър през 1988 г. като Едгаро в „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. През 1990 г. среща реномирания преподавател Родолфо Челети в Милано, който му става вокален педагог. Дебютът на Рамон Варгас в Метрополитън Опера става през 1992 г. в ролята на Едгаро, замествайки Лучано Павароти в „Лучия ди Ламермур“ в партньорство с Джун Андерсън. Скоро следва дебют на сцената на Ла Скала през 1993 г., където пее Фентон в новата постановка на „Фалстаф“ на Стрелер в чест на стогодишнината на „Фалстаф“ под диригентството на Рикардо Мути. Сега той редовно пее с голям успех на сцената на всички големи оперни театри по цял: театър „Колон“ в Буенос Айрес („Фаворитката“, „Хофманови разкази“), Кралската опера в Лондон („Бал с маски“, „Бохеми“, „Риголето“, „Травиата“), Миланската „Ла скала“ („Фалстаф“, „Риголето“, „Травиата“), Метрополитън Опера в Ню Йорк, където е изпълнил 19 различни роли в над 220 представления („Атила“, „Бохеми“, „Севилският бръснар“, „Пепеляшка“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“, „Риголето“, „Кавалерът на розата“, наред с други), театър „Реал“ в Мадрид („Вертер“, „Бал с маски“), Националната парижка опера („Риголето“, „Травиата“, „Луиза Милер“, „Идоменей“ и „Милосърдието на Тит“ от Моцарт), Операта на Сан Франциско („Бал с маски“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“), Виенската държавна опера („Бохеми“, „Любовен еликсир“, „Лучия ди Ламермур“, „Мария Стюарт“, „Роберто Деверьо“, „Дон Карлос“, „Бал с маски“, „Севилският бръснар“), Арена ди Верона („Севилският бръснар“, „Риголето“) и др.

В допълнение към оперната си кариера той е също така отличен концертен певец с широк репертоар, включващ италиански класически песни, романтични немски песни и мелодии от френски, мексикански и испански композитори от 19-и и 20-и век. През 1998 г. изнася мемориален рецитал в Ла Скала и неговите интерпретации на популярни мексикански песни са посрещнати с ентусиазъм на масови концерти в Европа и Мексико. Удостоен е с наградата „Лаури Волпи“ за най-добър оперен певец през Италианския сезон на 1993 г., а през 1995 г. италианските критици единодушно му присъждат наградата за изкуство „Джино Тани“. През 2000 г. британското списание „Опера Нау“ обявява Рамон Варгас за Артист на годината. От 1999 г. австрийското списание „Фестшпиле“ го поставя сред най-добрите тенори в света. През 2001 г. получава наградата „ЕХО Класик – Певец на годината“ от Немската Фоно Академия. През 2005 г. е удостоен с наградата „Пучини“ от фондация „Пучини“.

В Гуадалахара, Мексико, е удостоен с наградата „Монкайо“ през 2015 г. В Мартина Франка, Италия, г-н Варгас получава наградата „Родолфо Челети“ през 2017 г., а скоро след това и наградата на „Опера Нюз“ в Ню Йорк през 2018 г. През 2020 г. се връща в Мексико, където получава наградата „Ортис Тирадо“ в Сонора.

Многократно награждаваната дискография на Рамон Варгас включва „Севилският бръснар“, „Копринената стълба“, „Танкред“, „Мехмед II“, „Турчинът в Италия“ на Росини; „Фаворитката“ на Доницети; „Заира“, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Вертер“ на Масне; „Гойески“ на Гранадос; „Фалстаф“ и „Алзира“ на Верди. „Разбойници“ в Операта на Монте Карло, „Дон Жуан“ в Гран Театр в Женева, „Бал с маски“ в Хамбургската държавна опера и театър „Реал“. През 2020 г. участва в продукции като „Роберто Деверьо“ от Гаетано Доницети в Операта на Лос Анджелис, „Симон Боканегра“ от Джузепе Верди в Хамбургската държавна опера и „Бал с маски“ от Джузепе Верди в театър „Реал“.

Предстои му да изпълни ролята на Рикардо в „Бал с маски“ в театър „Де ла Маестранца“ в Севиля. Той ще направи своя дебют в Кралската опера на Валония в Лиеж с операта „Ломбардци“, с „Тоска“ в Гръцката национална опера и с „Джоконда“ в театър „Капитол“ в Тулуза.