Пиер Франческо Маестрини

Италианският режисьор Пиер Франческо Маестрини за първи път е постановчик в България, но е отлично запознат с оперната ни певческа слава от близкото минало. Познава отблизо Райна Кабаиванска и Гена Димитрова покрай работата на баща си – прочутия от 50-те до 80-те години на миналия век оперен режисьор Карло Маестрини. Дебютът на Кабаиванска в „Мадам Бътерфлай“ в Ла Скала е свързан с Маестрини-старши.  Синът присъства и взема участие в постановката на баща си в Театро Сан Карло в Неапол в началото на 1992 г., в която звездата е Гена Димитрова.

Подобно на много тийнейджъри, и Пиер Франческо в младежките си години се увлича от музиката. Свири на китара от 12-13-годишен, но без да пренебрегва работата на своя баща. Първоначално от любопитство, а после, за да му помага в годините, когато знаменитият режисьор заболява. „За мен преходът към истинската ми работа като режисьор беше сравнително лесен“, разказва Маестрини-младши. Пробивът се случва, когато предлага на театър „Бунка Мура“ в Токио, Япония да замени баща си, за когото по здравословни причини е невъзможно да изпълни поет ангажимент и да постави „Севилският бръснар“ от Росини. Харесват работата на сина и започват да го канят за различни постановки в Азия – в Тайван – за „Кармен“ с Елена Образцова и „Турандот“ и за „Тоска“ в Япония. 

Пиер Франческо Маестрини има зад гърба си няколко постановки в Югоизточна Азия преди дебюта си като режисьор в Италия в Театро Масимо в Палермо през 1996 г. с творбите на трима млади италиански композитори. Продължава със „Слугинята господарка“ от Перголези в същия театър и с „Тоска“ в Сасари. Поставя заглавия в Испания, Бразилия, Чили, Уругвай и в различни театри в Европа. Най-често е канен за творби на Пучини – 15 пъти е режисирал „Манон Леско“,  7 пъти – „Турандот“   През 2017 г. предстои дебютът му като режисьор във Франция с „Тоска“.

На следващо място в творческото портфолио на Маестрини е Верди. Софийската постановка на „Силата на съдбата“ е седмата за режисьора. Първата е в Болшой театър в Москва през 2001 г., следващата – в Ровиго, Италия, която обикаля девет театъра, има заснето видео с нея от Модена. Спектакълът, който ще гледат зрителите в Софийската опера единствено от 25-30 ноември, има дебют в Марибор, Словения, после с успех е представян в  Лиеж, Белгия и в Театро Филармонико във Верона.

„Обичам да разказвам истории, да разкривам сложните Вердиеви конфликти – казва Пиер Франческо Маестрини. – При модерните постановки понякога за зрителя е трудно да се ориентира в действието. Нерядко режисьорите започват работата си с презумпцията, че всички познават действието. Но това не е съвсем така и затова нерядко не виждаме отношенията между отделните персонажи. За мен е важно така да представя разказа, че независимо от интерпретацията ми, той да звучи преди всичко като една разбираема история, да се усеща драмата в нея.“

Декорът е олекотен и много удобен за пътуваща постановка, която през 2017 г. ще гледа публиката в Израел. „По време на работата със сценографа Хуан Гийермо Нова си поставихме за цел декорът ни да е лесен за адаптиране и кинематографичен. Това създава усещането за 3D с прожектирането отпред и отзад едновременно. Действието се разиграва по средата. В музикално отношение правим същото, което правеха Митропулос или Бруно Валтер – увертюрата се изпълнява след първо действие. В него започва драмата, но в самото начало всичко е спокойно. Нататък сякаш няма връзка със случващото се – събитията са подобно на търкаляща се снежна топка. Затова ни се струва, че силната мелодия на увертюрата пасва отлично на започналата вече драма, а не като неин предвестник.“