Бяртни Тор Кристинсон

Бярни Тор Кристинсон е един от най-известните исландски оперни певци. Репертоарът му варира от Моцарт до Вагнер и той е пял в много от най-важните оперни театри и концертни зали в света.

Произхожда от малко исландско рибарско селище.

Бярни Тор е роден и израснал в малко исландско селце, наречено Гардур, където риболовът и рибната промишленост са основният поминък на 850-те жители. Като дете той свири на флейта и пее в детски хор, а също така участва в любителски театър в родния си град. На 18-годишна възраст започва да свири на китара, а скоро след това взема и първите си уроци по пеене.

Първата му учителка е исландското мецосопрано Рагнхейрур Гурмундсдотир. Започва да учи в местно музикално училище, но по-късно продължава обучението си при нея в столицата в певческото училище в Рейкявик. През 1992 г. на Исландския фестивал на изкуствата пее части от „Месия“ на Хендел, а по-късно същата година се присъединява към хора на Исландската опера в Рейкявик. Година по-късно изпява първата си роля на сцената: Зарецки в „Евгений Онегин“ на Чайковски. През 1994 г. Бярни завършва Певческото училище в Рейкявик, като през последния семестър учи при исландския тенор Гардар Кортес старши.

Допълнително обучение във Виена и първи ангажименти

През 1994 г. Бярни се премества във Виена и продължава обучението си в оперния отдел на Университет по музика и сценични изкуства под ръководството на Хелене Карусо и Курт Малм. По време на следването си той пее в някои постановки във Виенската камерна опера и Виенската Ташенопер. През 1996 г. на Фестивала на изкуствата в Рейкявик пее ролята на Стареца в исландската опера "Галдра-Лофтур" от Йон Асгейрсон.



Виенската народна опера

През 1997 г. подписва тригодишен договор като първи бас във Виенската народна опера. Дебютът му е в ролята на Колин в „Бохеми“ на Пучини, последван от Зарастро във „Вълшебната флейта“ на Моцарт и Ван Бет в „Цар и Дърводелец“ на Лорцинг. Сред многото му други роли по това време са Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ и Коменданта в „Дон Жуан“. Двата му най-големи успеха през първия му сезон са премиерите като Ботъм в „Сън в лятна нощ“ на Бритън и Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски. През втората година Бярни пее първата си роля на Вагнер: Погнер в „Нюрнбергските майстори певци“ по случай 100-годишнината на Виенската народна опера, която се радва на голям успех. Към днешна дата той вече е изпял 11 роли на Вагнер.

На свободна практика

През януари 1998 г. Бярни прави първия си „скок“ – ролята на Ван Бет в „Цар и Дърводелец“ на Лорцинг. Това се случва в Берлинската държавна опера („Унтер ден Линден“) и поставя началото на многобройни представления там. През следващите години Бярни изпява много нови роли както във Виенската народна опера, така и в други оперни театри в цяла Европа: Лепорело в „Дон Жуан“ на Моцарт, Даланд в „Летящият холандец“ на Вагнер, Дулкамара в „Любовен еликсир“ на Доницети, Пратеник на духовете във „Жената без сянка“ на Щраус, Оровезо в „Норма“ на Белини и Кекал в „Продадена невеста“ на Сметана.

Осмин и Окс – лоши момчета, но добри роли



Заедно с Кири Те Канава в „Кавалерът на розата“ в постановка в Кьолн през пролетта на 2010 г.

Две от най-важните роли на Бярни са Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт и барон Окс в „Кавалерът на розата“ на Щраус. Първата му постановка на „Кавалерът на розата“ е във Висбаден. Ролята на Окс е огромно предизвикателство за всеки бас. Певческият диапазон е много широк, а голяма част от музиката е сложна за научаване и трудна за пеене. Бярни вече е изпял над 80 представления на ролята на Окс във Висбаден, Дортмунд, Берлин, Дрезден, Кьолн, Барселона и Токио.

Друго голямо предизвикателство в басовия репертоар е злодеят Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. Първата постановка на Бярни на този прочут зингшпил е в Берлинската държавна опера през 2000 г. Следват други постановки във Флоренция, Виенската народна опера, Лисабон, Палермо, Сан Себастиан, Ла Коруня и в Исландската опера в Рейкявик. За представянето си там Бярни получава „Гриман“ – исландската театрална награда, като „Певец на годината 2007“.

Много роли.... главно Вагнер



Даланд и Холандецът в Римската опера. Бярни и Франц Грундебер.

През последните няколко години Бярни добавя много нови роли към репертоара си, сред които Роко във „Фиделио“ на Бетовен в Хамбург, Гурнеманц в „Парсифал“ на Вагнер в Барселона, Каспар във „Вълшебният стрелец“ на Вебер в Токио и Фафнер в „Зигфрид“ на Вагнер във Венеция.

Както вече споменахме, първата роля на Вагнер, която Бярни пее, е на златаря Погнер в „Нюрнбергските майстори певци“. Досега той е изпял 11 роли от 9 опери на майстора от Байройт. В „Пръстенът на нибелуна“ е пял Вотан (в „Рейнско злато“), Фафнер, Хундинг и съвсем наскоро Хаген. Други роли от оперите на Вагнер са: Гурнеманц и Титурел в „Парифал“, крал Хайнрих в „Лоенгрин“, крал Марке в „Тристан и Изолда“ и Даланд в „Летящият холандец“. Две роли в списъка му с желания са Ландграф в „Танхойзер“ и Фазолт в „Пръстенът“. Две Вагнерови роли, които ще обмисли в бъдеще, са Ханс Закс в „Нюрнбергските майстори певци“ и Вотан във „Валкюра“.

Рецитали и записи

Въпреки че Бярни пее предимно в опери, той изнася и много рецитали. В продължение на много години той работи с двама от водещите исландски акомпанятори – Йонас Ингимундарсон и Астридур Алда Сигурдардотир, като за последно е изпълнил „Зимен път“ на Шуберт с г-жа Сигурдардотир в исландския Салурин. В същата концертна зала през 2001 г. Бярни продуцира и пее в концерт, озаглавен „Крал, глупак и Вилхелм“ – басът и всички негови различни роли". Този концерт, акомпаниран от австрийския пианист Франц Карда, има огромен успех в Исландия. Цитирам рецензия в „Мотунбладид“ („Сутрешен вестник“): „...в бъдеще хората ще си спомнят за този рецитал като за един от крайъгълните камъни в историята на исландската музика (превод.)“

Освен рецитали и опери, Бярни е пял много различни меси и оратории както в Исландия, така и в чужбина. Във Виена е пял в Музикферайн и Концертаус, в Париж в зала „Плейел“ и в Берлин във Филхармонията. Концертният му репертоар включва „Реквием“ на Моцарт и Верди, „Тържествена меса“ на Бетовен и „Еда 1“ на исландския композитор Йон Лейфс. Последните две са записани. През май 2011 г. Бярни пее в Девета симфиния на Бетовен в новата концертна зала „Харпа“ в Рейкявик на церемонията по откриването под диригентството на Владимир Ашкенази.

Бъдещи ангажименти

Бъдещите му ангажименти включват Спарафучиле в „Риголето“ на Верди и Погнер в „Нюрнбергските майстори певци“ на Вагнер в Кьолн, Фафнер в „Рейнско злато“ на Вагнер в Барселона и „Еда 2“ с Исландския симфоничен оркестър в зала „Харпа“ в Рейкявик.