Пламен Карталов
режисьор, оперен мениджър и педагог
Образование
Българска държавна консерватория, днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“
Специализира оперна режисура в Берлин
Завършва Кинорежисура в Национална академия за театрално и филмово изкуство, София
Режисьорско-мениджърска дейност
1972-76 г. – създава, ръководи и поставя опери в уникалната формация „Младежка камерна опера“
1976-82 г. – създава, ръководи и поставя в Камерна опера – Благоевград, (първи и единствен у нас – досега, театър от този вид). Институция която функционира и до днес
1982-86 г. – Директор и режисьор на Оперен театър – Русе, един от най-престижните в България
1988-1990 – създател, заедно с великия български бас Борис Христов, на Академия за вокално изкуство в Рим, където преподава актьорско майсторство на специализанти – оперни певци.
1990-1994 – Директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“, София
1994-2000 и от 2008 до днес – Директор и режисьор на Национална опера и балет – София.
Постановки
Реализирал е над 180 постановки – от началото на 70-те години, когато започва дейността си на оперен режисьор.
Опери от различни епохи в развитието на жанра – барок, класицизъм, романтизъм до съвременното творчество. Камерни и големи опуси, буфо и сериа опери.
Характерен е интересът му към рядко поставяни или неизвестни/забравени оперни произведения като „Поклонниците от Мека“ – Глук, „Лакме“ – Делиб, „Федора“ – Джордано, „Крадливата сврака“ – Росини, “Дон Кихот“ – Масне, „Мавра“, „Лисичката“, „Кариерата на безпътния“ – Стравински, „Цар и Дърводелец“ – Лортцинг, „Гуарани“, „Фоска“ и „Мария Тюдор“ – от бразилския композитор Гомес, мюзикъл „Цигулар на покрива“ – Щайн и др.
Наред с класическия оперен репертоар има особен афинитет към руското и българско оперно творчество – Мусоргски, Бородин, Владигеров, Пипков, Големинов и др.
Има постановки в престижни фестивали – национални и европейски.
В огромната творческа продукция на акад. Карталов са много български премиери на произведения от барока – на Монтеверди, Пърсел, Галупи, от класицизма – на Глук, Хайдн, от 19 век – на Росини, Доницети, Пучини, от XX век – Стравински, Холминов и др.
Уникален факт в най-новата история на музикално-сценичното изкуство в България е неговата забележителна реализация на най-мащабните и новаторски творби на Вагнер – „Пръстенът на нибелунга“ (2010-13), „Тристан и Изолда“ (2015) и „Парсифал“ (2017), представяни само с български оперни певци за пръв път в България и на Балканите!
През 2012 г. „Зигфрид“ от тетралогията на Вагнер е играна с успех на Третия международен рождественски оперен форум в Минск, Беларус.
От 2014 г. насам в края на всеки оперен сезон Националната опера представя цикъла „Пръстена на нибелунга” и София се превърна в предпочитана дестинация – Вагнеров фестивал, за любители на вагнеровото творчество от десетки държави по света.
Педагогическа дейност
От 1994 г. преподава актьорско майсторство в Националната музикална академия, наследявайки в специалността едни от най-именитите български режисьори и педагози.
Създава индивидуална методология за работата си с младите певци и е направил ред постановки в Учебния оперен театър на Академията. Мнозина преминали школата на Пламен Карталов днес вече са изявени оперни певци – у нас и зад граница.
През 2009 г. организира уникалната международна копродукция на операта „Истинското постоянство” от Хайдн – с Испания, Италия, Франция, Белгия, Германия и Софийската опера, в която участват студенти от Националната музикална академия.
Музикално-възпитателна дейност
От 2014 г. в репертоара на Националната опера са включени „Концерти за бебоци“, идея на директора Карталов – великолепна форма за приобщаване на най-малките и техните родители към оперното изкуство. Модел, по който и други български оперни театри започнаха възпитателна дейност.
Създава и реализира и музикално-образователната програма „Опера за деца“ – с детски опери и адаптации на големи оперни заглавия, което неизменно предизвиква огромен интерес сред младата публика.
Идеи за популяризиране на оперното изкуство
През 80-те години на XX век, в старопрестолния град Велико Търново за пръв път в България основава лятна фестивална „Сцена на вековете“. Тук на хълма Царевец, на открито, осъществява поредица от суперпродукции, с известни прекъсвания, до 2015 г. – негови атрактивни суперпродукции на класически оперни творби като „Княз Игор“ – Бородин, „Дон Карлос“, „Атила“ – Верди и мн. др. и от български композитори – „Цар Калоян“ – Владигеров, „Ивайло“ – Големинов и др.
Създател на „Оперни вечери в Парка – София” и на „Опера на Площада – София” – летни фестивали в столицата с негови мега-постановки на опери като „Аида“, „Цар Калоян“, „Княз Игор“ и др.
През 2014 г. на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски“ се играе грандиозната му постановка на „Борис Годунов“, а през лятото на 2016 г. – „Набуко“.
През 2016 г. по негова идея е открит летен фестивал в Белоградчик – „Опера на върховете – Белоградчишки скали“ (сред естествените декори на крепостта).
През 2017 г. основава летен фестивал „Крепост на вековете“ – в крепостта „Бабини Видини кули“ в крайдунавския град Видин – с опери, балети и детски спектакли. В програмата на фестивала е и едноактната опера на Пучини „Мантията“, която Карталов режисира в оригиналното място на действието – шлеп, акостирал на брега на Дунав.
Гастроли
Поставял е в оперни театри и сцени на петте континента – в Европа, Америка (САЩ и Бразилия), Япония, Австралия и в Египет – Кайро.
Канен е многократно във всички български оперни театри и престижни фестивали.
През 2015 г. Софийската опера представя „Пръстенът на нибелунга” във Фестивалния театър на Фюсен, Бавария, недалеч от замъка на Лудвиг II „Нойшванщайн“. Немската музикална критика оценява много високо и възторжено постановките на Карталов, респективно – българската интерпретация на четирите опери.
От 2000 до 2015 г. Националната опера гастролира седем пъти в Япония – Токио, Осака, Нагоя и др. с „Турандот“, „Джоконда”, „Дон Карлос”, „Риголето“, „Бал с маски”, „Княз Игор“, „Тоска“, „Селска чест“, „Джани Скики“ и други постановки на Пламен Карталов, оценени от японската критика и публика за едни от най-ярките гостуващи състави и постановки.
През октомври 2018 г. Софийската опера и балет гостува с „Турандот” и „Кармен“ на режисьора Карталов, за седми път в Япония и за първи път в Китай.
Многократно е канен в жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци.
Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър.
Автор на книгата „Янините 9 братя“ от Любомир Пипков – режисьорски ракурси“, мащабна разработка на знакова творба в българското оперно творчество, която е поставял в Русенската опера през 1984 г. и отново с премиера на 22 март 2018 година в Националната опера.
Награди и звания
Държавна награда „Паисий Хилендарски” – за изключителен принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности; орден „Кирил и Методий” първа степен; най-големия правителствен бразилски орден “Рицар на южния кръст”; “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България; награди на Българското национално радио и Столична община – София, „Златна книга” на Европейския форум на експертите, награда за най-добра режисура – постановката му “Любовен еликсир” на Доницети, присъдена от Националния театър на Белград.
От 2012 г. Пламен Карталов е член на Българската академия на науките.
xxx
Творческият път на академик Пламен Карталов е белязан от многобройни оригинални и новаторски проекти, реализирани с амбиция, упорство, с отдаденост и труд. Рефлексия на талант, ерудиция, майсторство, опитност и харизма.
Многостранната му творческа и организационна дейност винаги е успешна, благодарение на неизменно отличната му подготовка, умението да създаде стройна организация на подготовката и на цялостно владеене на съзидателния процес, на ясните цели и дългосрочно планиране. Но и на способността му да увлича и убеждава стотиците ангажирани творци, технически сътрудници и спонсори. Без компромис в работата си Карталов търси иновативни решения, за да се преодоляват успешно всякакви трудности в името на целите и съвременните задачи на оперното изкуство. Това е синтезирано в оценката на директора на международната организация „Опера Европа“ – по повод провелия се международен обединен форум в София през март 2018 г.: „В Софийската опера има нещо, което в повечето западни театри е загубено. Чувството за ансамбъл, за екип. Софийската опера има идентичност.“
