Опера

29 април

ЕЛЕКТРА

Опера от Рихард Щраус / Гостуване в Опера Нова Бидгошч, Полша

Времетраене - 1:50

Опера Нова Бидгошч, Полша Marszałka Ferdynanda Focha 5, 85-070 Bydgoszcz, Полша

Изпълнява се на немски език

вторник 29 апр 2025 19:00

ЕЛЕКТРА 29 април

Преглед

Либрето на Хуго фон Хофманстал
Първо изпълнение: 25 януари, 1909 г., Дрезден

ЕЛЕКТРА е адаптация на едноименната древногръцка трагедия на Софокъл от виенския писател Хуго фон Хофманстал.

Електра иска да отмъсти за баща си Агамемном, убит от майка ѝ Клитемнестра и любовника ѝ Егист. Тя се опитва да убеди сестра си Хризотемида да ѝ помогне, но тя отказва да участва в отмъщението. Електра е овъзмездена, след като брат ѝ Орест, считан за мъртъв, убива Клитемнестра и Егист. Този развой на събитията предизвиква у Електра разнородни бушуващи чувства и тя се впуска във вихрен танц, преди да е покосена от смъртта.

Рихард Щраус създава музикален стил, в който използва резки промени и неочаквани обрати, контрастиращи с емоционалното състояние на персонажите и подчертавайки жестокото развитие на сюжета.

Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера се присъединява към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичното произведение на Рихард Щраус.

***

„Електра“ е поредната изключително сложна творческа задача пред трупата на първата опера в България. След тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ на Рихард Вагнер, включването на „Електра“ в нетрадиционната репертоарна програма показва огромния артистичен потенциал на Софийската опера. В състава на солисти са включени само български певци. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това провокира едно ново, различно изпълнение на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с големи оркестрови трудности, а режисьорската идея на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения творческо търсене.

Премиерата на „Електра“ става по време на пандемия и поредица от изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи на своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близко бъдеще.

***

Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал се срещат в навечерието на 20-ти век в дома на немския писател Рихард Демел в Берлин. Хофманстал веднага изявява желание да работи с композитора и при следващата им среща в Париж му предлага либрето за балет.

„Триумфът на времето“ не впечатлява Щраус и той отхвърля предложението. По това време той се радва на славата на известен и търсен в цяла Европа диригент.

През 1903 г. Рихард Щраус присъства на премиерата на пиесата „Електра“, адаптирана от Хофманстал за театър „Макс Райнхард“ в Берлин. Композиторът веднага разбра, че драмата може да послужи като основа за оперно либрето и се свърза с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.

Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след удивителния успех на „Саломе“ през 1905 г. Интересно е да се отбележи, че новата му идея има същия произход като „Саломе“: пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолд в главната роля.

Но приликите свършват дотук.В съвместната си работа Щраус и Хофманстал постигат перфектен баланс между текст и партитура, издигайки тази симбиоза на изключително високо ниво.Хофманстал се съобразява с нотите на композитора и преработва части от либретото.Всичко това става чрез писма по пощата, тъй като писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.

„Електра“ е изключително иновативна творба в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение:

Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на баща си Агамемнон.Тя подбужда брат си Орест да убие виновниците – майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист.Накрая, удивена и смутена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца пада мъртва на земята.

***

След три години работа „Електра“ е завършена.Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден.

Модерният музикален език на „Електра“ предизвика противоречиви реакции на публиката на премиерата. Още от първите акорди композиторът поставя слушателя в състояние на напрегнато очакване. Въз основа на древногръцката митология и едноименната трагедия на Софокъл от 410 г. пр.н.е. като либрето, Щраус написва творбата в изключително модернистичен и експресионистичен стил. Композиторът създава платно за драматични гласове и огромен оркестър, но и пронизващ музикален и психологически портрет, който впечатлява с изключителната си емоционалност и изразителност.

Като музикална линия, оркестрация и естетика „Електра“ рязко контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късната му кариера. „Електра“ е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той разширява границите на тоналността до невъзможното. След „Електра“ той се оттегля към по-консервативен стил на композиране.

Партитурата на „Електра“ е посветена на Натали и Вили Левин – близки приятели на композитора.

Успех на „Електра“ на сцената на Опера Нова Бидгошч, Полша!

Синопсис

Пет прислужници се опитват да измият градината на двореца в Микена и коментират присмехулно Електра, чудейки се къде ли е тя и какво ли прави. В този момент Електра изплува от сенките с налудно изражение на лицето. Прислужниците обсъждат как тя е достигнала до това състояние и й се подиграват. Само една от петте проявява милосърдие към Електра, но веднага бива отведена и наказана от надзирателката.

Електра се появява отново за своя ежедневен ритуал в памет на баща й, който след завръщането си от Троя бива убит от Клитемнестра и Егист. Тя се отдава на кървави видения за бъдещо отмъщение и празненството след това, в което тя ще поведе триумфален танц. Хризотемис излиза от двореца. За разлика от Електра, тя е покорна, в добри отношения с Клитемнестра и Егист, наслаждавайки се на привилегията да бъде принцеса. Хризотемис предупреждава Електра, че Клитемнестра и Егист кроят план да я затворят в някаква кула. Електра я прогонва с презрение. По-малката сестра не иска да живее, вгледана в мрака като Електра, а жадува за семейство и деца.

Суматоха и ужасяващи звуци се носят от двореца, Електра използва случая да се подиграе с Хризотемис, че това е нейното сватбено тържество. Истината е, че Клитемнестра отново се буди от своите кошмари как бива убита от Орест. Хризотемис моли Електра да я остави насаме с майка им. Следвана от свитата си, Клитемнестра иска да направи поредното жертвоприношение към боговете, за да намери покой. Тя ги пита каква е причината за страданията й, а Електра й отговаря успокоително, че самата тя е богиня. Въпреки протестите на спътниците си, Клитемнестра е готова да разговаря с Електра. Признава на дъщеря си, че е измъчвана от кошмари всяка нощ и все още не е намерила начин да омилостиви боговете. Казва, че ако някога това се случи, тя отново ще може да спи спокойно. Електра залъгва майка си с общи приказки относно каква трябва да бъде правилната жертва и обръща разговора към това защо Орест все още не се връща у дома. Клитемнестра се разстройва и отвръща, че той е изгубил разсъдъка си и е решил да живее сред дивите животни. Електра се противопоставя на тази теория и казва, че златото, което Клитемнестра е изпращала не е било с предназначение да помага на Орест, а да бъде убит от някого.

Тогава Електра разкрива какво трябва да бъде жертвоприношението – това е самата Клитемнестра. Започва дълго описание как точно е необходимо да се изпълни то – Клитемнестра трябва да бъде събудена посред нощ, а после да бъде преследвана като диво животно с брадва. Само когато тя се умори от това и осъзнае, че нейният истински затвор е тялото й – тогава брадвата, с която е убила Агамемнон, ще се стовари върху й от Орест и всичките кошмари ще престанат.

В този момент част от свитата на Клитемнестра се появява и тихо й съобщават нещо. Клитемнестра започва да се смее истерично. Електра се чуди какво ли са казали на майка й. Тогава Хризотемис идва и разяснява ситуацията: получени са новини, че Орест е бил премазан от собствените си коне. Електра не иска да повярва, но единственото, което я интересува истински е отмъщението – сега тя моли Хризотемис да й помогне вместо брат им. Изведнъж Електра започва да възхвалява красотата и нежността на сестра си и й обещава, че ще бъде нейна робиня на брачната й церемония, но в замяна трябва първо да помогне за отмъщението. Хризотемис отказва, а Електра я проклина.

Електра е решена да извърши всичко сама, но се появява мистериозен мъж. Той иска лично да предаде новините за смъртта на Орест. Представя се за негов приятел и се надява Клитемнестра да го повика. Сега Електра скърби още повече, когато е убедена в смъртта на брат си. Странникът разбира, че такава мъка не е случайна и разкрива истинската си самоличност – това е самият Орест! Електра изпада в екстаз, но също така и се чувства засрамена от това, в което се е превърнала.

Предрешеният Орест влиза в двореца. След малко се чуват викове и суматоха сред прислужниците. Електра се усмихва, защото знае, че майка й вече е мъртва.

Егист се появява силно развълнуван от факта, че вестителят е тук и иска да се срещне с него начаса. Електра много мило го насочва къде да отиде. След миг Егист започва да крещи за помощ, но Електра му отговаря с думите „Агамемнон те чува!”.

След малко Хризотемис идва задъхана и казва, че Клитемнестра и Егист са убити, а в двореца се води битка между поддръжниците им и Орест с неговите хора.

Електра изпада в екстаз и иска да започне своя танц, но в началото не може да помръдне. След миг тя започва своя екстатичен танц, но когато стига до кулминацията му се свлича на земята.

Хризотемис тръгва към двореца, за да бъде с брат си. Когато пристига пред портата и чука на нея – няма никакъв отговор.

Виж всичко