КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ

С участието на камерен оркестър и хор на Софийска опера и балет.

********************

Споделени мисли на Благовеста Константинова за „Крадецът на праскови“

Написах операта „Крадецът на праскови“ през зимата и лятото на 2009 година. А оркестровата партитура завърших през 2011година. Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ ме привличаше отдавна.

Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах търпение да започна да композирам. Започнах да пиша дори без да имам цялостното либрето пред себе си.

Операта се състои от 2 действия, 7 сцени, Въведение, 2 интермеци и Ноктюрно.

Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на „войната“, „съдбата“ и „любовта“. Те преминават като лайтмотиви през цялото произведение. Мотивът на Полковника също се появява няколко пъти в операта в зависимост от драматургичното действие.

Музикалната драматургия е изградена от сцени, които са контрастни или преливат една в друга с използване на лайтмотивното музикално-тематично развитие.

Стремяла съм се към естественост, мелодичност и певчески убедителни и вокално удобни за певците партии. В цялостното изграждане на операта изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с интересни колоритно-темброви елементи.

За мен беше щастие композирането на тази толкова близка до сърцето ми творба.

Надявам се моите съкровени чувства и емоции, звучащи в музиката ми, да достигнат и до сърцата на публиката!

проф. Благовеста Константинова

*****************

Идеята за поставянето на операта дойде от моя професор, академик Пламен Карталов, при когото завърших бакалавърска степен по режисура. Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа.

Сега дойде време да заживее на Камерната сцена на Софийската опера и балет.

Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма на главната героиня Лиза. След това гледах великият филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев.

След това вече се понесох в търсене и изследване на музиката на композиторката Благовеста Константинова. Музика в стила на Романтизма, която пренася на друго ниво съзнанието. Тя прокарва основни три лайтмотива, които звучат постоянно в операта, а те са: мотив на любовта в първи цигулки; мотив на съдбата във флейти, обой, кларинет, фагот; мотив на войната: корни, тимпани.

Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да използвам похвата театър на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място където подсъзнанието работи. Идеята дойде от мотивацията да илюстрирам сънят на Лиза от увертюрата.

Водеха ме идеите на веризма, като картините са вдъхновени от реализма и пресъздаване на действителността. Мястото и времето са спазени спрямо генезиса на либретото в картините.

Единствената сюрреалистична намеса е в театъра на сенките.

Теодор Георгиев