31 януари - 01 февруари

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Балет от Пьотър Илич Чайковски

Времетраене 3:20 Антракти 3
Голяма зрителна зала София 1000, ул. „Врабча" №1
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
  • петък 31 яну 2025 19:00
  • събота 01 фев 2025 19:00

Преглед

„Лебедово езеро е балетът на балетите“.

„С „Лебедово езеро“ започва историята на руския класически балет“.

„Лебедово езеро“ е най-известният балет с най-известната музика на Чайковски. Всеки има в съзнанието си образа на девствен бял лебед, изгубен, готов да отлети, докато музиката е лека и грациозна“.

 „Символ на романтичния балет, „Лебедово езеро“ пленява и продължава да очарова деца и възрастни“.

 „Лебедово езеро е за мен дълъг блян на принц Зигфрид. Този, подхранван от романтични четива, които възвеличават желанието му за безкрайност, отказват го от реалността на властта и брака, наложени му от възпитателя и майка му. За да избегне мрачната участ, която му се готви, внася в живота си образа на езерото, това „другаде“, към което се стреми. В главата му се ражда идеализирана любов със забраната, която представлява. Но когато мечтата изчезва, разумът на принца не може да го преживее“ – Рудолф Нуреев.

Преди създаването на балетите на Чайковски главното условие при постановките било да се покаже в цялата й красота примабалерината и нейната виртуозност. Останалите солисти и кор де балета й акомпанирали. Музиката, която съпровождала балетите в Москва Чайковски наричал „Площадни измишльотини на господата Минкус и Пуни“. (Лудвиг Минкус, Цезар Пуни) Пьотр Илич се възхищавал от музиката на Лео Делиб, Адолф Адам и Рикардо Дриго. Особено му харесва „Жизел“ на Адам с премиера през 1841 г., в който се използват лайтмотиви за героите или за определени отношения. Когато композиторът решава да създаде своя първи балет, някои негови приятели като Николай Римски-Корсаков се опитват да го разубедят, като му внушават, че това начинание не е достойно за таланта му, а той отвръща, че в музиката има само малки музиканти. 

Световната премиера на „Лебедово езеро“ е на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Постановката е разочароваща и се играят едва четиридесет и едно представления.

Мариус Петипа си спомня, че не е приел този факт и е помолил директора на Имперския театър Иван Всеволожски да му позволи да постави балета в Санкт Петербург.

„Той се съгласи и започнахме да работим по Чайковски. Така „Лебедово езеро“ постигна огромен успех“.

Но минава време преди прочутият хореограф да напише това. През 1893 г. умира композиторът, а Петипа е толкова шокиран, че оставя Лев Иванов да довърши работата. На 15 януари 1895 в Мариинския театър е премиерата. Петипа създава хореографията за първо и трето действие, а Иванов за второ и четвърто.

Според свидетели музиката на Чайковски създавала проблеми на Петипа, който бил свикнал композиторите, с които работи да се съобразяват с неговите изисквания. Пиерина Леняни е първата изпълнителка на Одета/Одилия, а Павел Гердт принц Зигфрид във версията на Петипа и Иванов, която се използва като основа за следващи преработки. Сред тях могат да бъдат цитирани тези на Агрипина Ваганова, Михаил Фокин, Николай Сергеев, Серж Лифар, Владимир Бурмейстер, Фьодор Лопухов, Юрий Григорович, Рудолф Нуреев, Матс Ек, Матю Борн, Александър Екман, до най-новите авангардните виждания, като тези на Раду Покликтару.

Предисторията на тази толкова обичана и играна днес творба е доста заплетена. Започва през 1875 г., когато дирекцията на Болшой театър предлага на Чайковски да композира балет „Лебедово езеро“. Композиторът е проявявал интерес по темата, дори е започнал да композира „Пепеляшка“, но не завършва работата. След това през лятото на 1871 г. той пише едноактен балет „Лебедово езеро“ за децата на сестра си Александра Давидова. Върху либретото за Болшой театър работят Владимир Бегичев и Василий Гелцер по „Вълшебни истории“ на Йохан Музеус. Включват и мотиви от различни легенди и приказки. Вероятно затова се смятало, че не било съвсем удачно. Патриархът на руския балет Фьодор Лопухов нарича „Лебедово езеро“ „национален балет“, тъй като лебедите се споменават в много руски романтични истории. Цитира се и народната приказка „Бялото пате“. Съвременниците на Чайковски казват, че той се интересувал много от живота на Лудвиг II Баварски, чиято трагична съдба често се символизира от лебед. Хореографията създава чехът Юлиус Рейзингер, който не блестял с особено майсторство, а и недостатъчно разбирал музиката на Чайковски. Композиторът завършва партитурата на 10 април 1876 г., което е отбелязано на последната страница. В Болшой театър репетициите вече били започнали. Първоначално трябвало да танцува примабалерината Анна Собешчанская, но поради неразбирателство с Чайковски ролята на Одета била поверена на Полина Карпакова. Целият конфликт станал, защото композиторът отказал исканото от изпълнителката виртуозно соло в трето действие. По-късно Чайковски бил склонен на компромис, но твърде късно.

В постановката от Санкт Петербург, от която започва световната кариера на балета, една от най-атрактивните сцени са тридесет и двете фуетета на Одилия. Те били коронен номер на Пиерета Леняни, тъй като само тя ги изпълнявала. Според свидетелства част от публиката, не приемала това за изкуство и смятала, че е по-скоро акробатика. Днес фуетететата са чакани от всички почитатели.

След успехите на „Спящата красавица“ (1890) и „Лешникотрошачката“ (1892) се проявява интерес и към „Лебедово езеро“. Чайковски упълномощава брат си Модест Чайковски и композитора Рикардо Дриго да направят необходимите корекции. Работата върви успешно, но заради смъртта на цар Александър III отлагат премиерата за началото на 1985 г. След триумфа в Санкт Петербург започва и пътят по световните сцени.

Премиера в Софийската опера е на 5 февруари 1937 г. с хореография на Лидия Вълева. Дирижира Венедикт Бобчевски, художник е Пенчо Георгиев. Първи изпълнители на ролите са Елена Воронова като Одета, Нина Кираджиева – Одилия, принц Зигфрид е Анастас Петров, а Ротбарт е Георги Бесарабов – артист в Народния театър.

Нова постановка прави Анастас Петров на 10 февруари 1956 г. на пулта е Емил Караманов, а художници са Асен Попов и Ани Хаджимишева.

Настоящата постановка на Софийската опера е по хореографията на Петипа-Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. Диригент е Андрей Галанов, В главните роли в двете представления на 12 и 13 май ще танцуват съответно Марта Петкова и Никола Хаджитанев; Боряна Петрова и Емил Йорданов.

Предишната постановка на Дановски е на 11 февруари 1967 г. Оркестърът дирижира Недялко Недялков, а художник е Йон Ипсер. През 1996 г. Олег Дановски работи с диригента Борис Спасов и художникат Иван Савов. Премиерата е на 14 юни.

Синопсис

Първо действие
В замъка празнуват пълнолетието на принц Зигфрид. Забавните танци на Шута се редуват с грациозните танци на девойките и кавалерите им. Идва Владетелката, която подарява на сина си арбалет. Тя му съобщава, че на утрешния бал трябва да си избере невеста. Свечерява се. Младежите се разотиват. Зигфрид вижда в мечтите си образа на девойката, в която би могъл да се влюби. Шутът го изтръгва от дълбокия размисъл, като му показва прелитащите лебеди. Зигфрид тръгва на лов.

Второ действие
На брега на дълбоко езеро се извисяват мрачните развалини на старинен замък. В полунощ, когато всичко наоколо замира в дълбок сън, по езерото плуват бели лебеди. Появява се Зигфрид, привлечен от един прекрасен лебед, озарен от лунна светлина. Той се прицелва, но изведнъж отпуска лъка, поразен от внезапното превръщане на лебеда в принцеса Одета. Девойките-лебеди заобикалят Зигфрид. Одета му разкрива тайната на тегнещата над нея и приятелките й прокоба. Зъл магьосник ги е превърнал в лебеди и само нощем около тези развалини те отново могат да придобият своя човешки образ. Трогнат от тъжния разказ на Одета, Зигфрид предлага да убие магьосника. Тя печално отвръща, че това не може да развали магията. Само беззаветна обич на човек, който никога не се е клел в любов, може да победи проклятието. Злият магьосник, който живее в развалините на замъка, е подслушал разговора на Одета и Зигфрид. Той е решен да не допусне Одета да се освободи от неговата власт. Зигфрид е обхванат от любов и съжаление към прекрасната Одета и я кани на утрешния бал, където ще обяви техния годеж. Тя предупреждава Зигфрид, че магьосникът посредством коварство и хитрост ще се постарае да го накара да наруши клетвата си за вярност, а ако това стане и тя, и приятелките й ще загинат. Разсъмва се. Девойките отново трябва да се превърнат в лебеди. Зигфрид е сигурен в силата и трайността на своите чувства – той ще спаси Одета.

Трето действие
На бала в замъка Зигфрид не може да избере сред девойките своя годеница. Той е изцяло във властта на спомена за прекрасната девойка-лебед Одета. Фанфарни звуци известяват за появата на злия магьосник – Ротбарт. Той води и дъщеря си Одилия, която поразително прилича на Одета. Зигфрид решава, че това е неговата избраница Одета, девойката-лебед. Злият магьосник е заповядал на Одилия да очарова Зигфрид и да изтръгне от него любовно признание. Пленен от Одилия, принцът не забелязва прелитащите лебеди. Той съобщава на майка си, че е решил да се ожени за дъщерята на Ротбарт. Клетвата е нарушена, а Одета и нейните приятелки ще загинат. Когато магьосникът посочва появилия се на прозореца на замъка образ на Одета, Зигфрид разбира, че е измамен. Той бърза отчаяно към Лебедовото езеро.

Четвърто действие
Мрачна нощ на брега на Лебдовото езеро. Одета разказва на приятелките си за измяната на Зигфрид. Принцът идва и уверява любимата си, че не е забравил клетвата за любов, а в замъка е видял в лицето на Одилия своята Одета. Злият магьосник яростно призовава природните стихии срещу влюбените. Но нищо не може да сломи любовта им и да ги раздели. Чувствайки, че губи своята мощ, Ротбарт разрушава замък си, за да прегради пътя на влюбените. В двубой със Зигфрид Ротбарт загива. Одета и Зигфрид, заобиколени от девойките, срещат първите лъчи на изгряващото слънце.

Виж всичко

Авторски състав:

Постановъчен екип:

Мариус Петипа
Хореография

Мариус Петипа

Лев Иванов
Хореография

Лев Иванов

Олег Дановски
Редакция

Олег Дановски

Иван Савов
Художник

Иван Савов

Ясен Вълчанов
Репетитор

Ясен Вълчанов

Мария Илиева
Репетитор

Мария Илиева

Трифон Митев
Репетитор

Трифон Митев

Иванка Касабова
Репетитор

Иванка Касабова

Георги Аспарухов
Репетитор

Георги Аспарухов

Анелия Цолова
Помощник-режисьор

Анелия Цолова

Юлиана Шишкова
Помощник-режисьор

Юлиана Шишкова

Александра Иванова
Корепетитор

Александра Иванова

Юлиана Идесман
Корепетитор

Юлиана Идесман

Марта Петкова
Художествен ръководител на балета

Марта Петкова