ВАЛКЮРА

Вотан е измъчван от тревоги, откакто е откраднал пръстена от Алберих и го е използвал, за да плати на великаните, вместо да го върне на рейнските дъщери. Търсейки как да се защити, ако Алберих си възвърне пръстена, той е потърсил Ерда, която му е родила девицата-войн Брюнхилда. Брюнхилда и осемте й сестри събират войска от убити герои, която да защитава Валхала. Междувременно една смъртна жена е родила на Вотан още Зигмунд и Зиглинда, близнаците велзунги. Вотан се надява в лицето на Зигмунд да създаде свободно същество, което да възстанови пръстена, защото се страхува от проклятието, което му е отправил Алберих, когато е престъпил наложеното от самия него господство на закона.

Първо действие

Бушува буря. Един изтощен мъж търси подслон и пита в коя къща е влязъл. Зиглинда му донася вода и му казва, че къщата и тя самата принадлежат на Хундинг. Странникът й казва, че е ранен и не е въоръжен. Зиглинда му предлага медовина, която той я моли да сподели с него. Съживен, той се готви да си тръгне, казвайки, че където и да отиде, го следва нещастие. Зиглинда го моли да остане, като обяснява, че животът й не би могъл да бъде по-нещастен, отколкото е в момента. 

Хундинг се връща и неохотно предлага гостоприемство на странника. Той забелязва прилика между него и жена си. Хундинг го пита за името му. Странникът му отвръща, че би трябвало да се нарича Скръбен. След това разказва своята история. Един ден след лов той и баща му се върнали вкъщи, за да намерят дома си разрушен, майка му убита, а сестра му близначка - отвлечена. Баща му изчезнал и след това той винаги бил преследван от нещастие. Загубил оръжието си, докато защитавал девойка, принудена да встъпи в брак без любов. Убил братята й, само за да я види след това посечена от други членове на клана. Хундинг разбира, че убитите мъже са му родственици. Обвързан от закона за гостоприемството, той дава подслон на странника за през нощта, но предизвиква обезоръжения си гост да се бие с него на следващата сутрин.

Сам, беглецът си спомня за меча, който баща му веднъж е обещал, че ще намери в часа на най-голяма беда. 

Зиглинда се връща, след като е дала приспивателно на Хундинг. Тя разказва как на насилствената й сватба с Хундинг се е появил странник и е забил един меч в ствола на дървото. После никой не могъл да го измъкне оттам. Зиглинда и Зигмунд се вричат един на друг и странникът моли Зиглинда да му даде ново име. Разбирайки, че името на баща му наистина е било Велзе, тя е убедена, че той е нейният близнак. Нарича го Зигмунд и го подбужда да извади меча от дървото. Наричайки го Нотунг, той го издърпва и обявява Зиглинда за своя сестра и годеница. Възторжено и предизвикателно двамата дават израз на любовта си.

Вотан инструктира Брюнхилда, любимата си дъщеря валкюра, в битката с Хундинг да осигури победата на Зигмунд.

Фрика, съпругата на Вотан, обявява, че Хундинг се е обърнал към нея като към пазителка на брачния съюз, за да накаже двойката прелюбодейци и кръвосмесители. Вотан не смята, че те са направили нещо лошо, след като се обичат: той не зачита браковете без любов. Фрика иска да знае как може Вотан да разрешава кръвосмешенията и същевременно да поддържа законите на боговете. Той скицира своя план: боговете се нуждаят от герой, Зигмунд, който да е независим и да може да извърши делата, които те самите не могат. Фрика посочва несъстоятелността на неговия аргумент: Зигмунд дължи меча и живота си на Вотан. Ако беше истински независим, е нямало да се нуждае от защитата на меча. Сразен, Вотан обещава, че нито той, нито Брюнхилда ще защитават Зигмунд.

Останал сам с Брюнхилда, Вотан дава израз на отчаянието си. Казва й как, когато любовните радости започнали да му омръзват, е започнал да желае власт и е бил непочтен в безскрупулното й преследване. Вотан разказва на Брюнхилда историята на Алберих, нибелунга, който е отхвърлил любовта, откраднал е златото от рейнските дъщери и си е направил пръстен от него. Как след това Вотан го е откраднал от Алберих, но вместо да го върне на рейнските дъщери, го е използвал да плати на великаните за построяването на Валхала. Той й казва, че Ерда, източник на цялата мъдрост, е нейната майка. Тя и осемте й сестри валкюри сега сбират паднали герои за Вотан, който вярва, че те ще го защитят срещу Алберих. Твърдо решен, че Алберих не трябва никога да си върне пръстена, Вотан отчаяно желае да го вземе от великана Фафнер, който пък от своя страна се е превърнал в змей. Вотан казва на Брюнхилда, че самият той не може да се конфронтира със змея поради договора между тях: той се нуждае от свободен агент, който да действа за него. Когато Брюнхилда пита защо Зигмунд не може да бъде този герой, Вотан й обяснява, че Фрика е прозряла през неговия план и той трябва да изостави това, което обича най-много. Всичко, което желае сега, е краят на това страдание. Вотан казва на Брюнхилда, че не трябва да защитава Зигмунд и я заплашва с най-тежки последствия, ако не му се подчини.

Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг. Зиглинда, измъчвана от чувство за вина, се опитва да убеди Зигмунд да я остави, но той се заклева да убие Хундинг. Зиглинда припада. Брюнхилда се явява на Зигмунд и му съобщава, че ще умре в битката и ще се присъедини към другите герои във Валхала. Там той ще се срещне с баща си. Когато Зигмунд научава, че не може да вземе със себе си Зиглинда, отказва да отиде. Заплашва, че по-скоро ще убие Зиглинда и нероденото им дете, отколкото да бъде разделен от нея. Брюнхилда е изумена. Изпълнена със състрадание, тя обещава да защитава Зигмунд. 

Чува се рогът на Хундинг. Брюнхилда се опитва да предпази Зигмунд, но с копието си Вотан строшава меча на Зигмунд. Хундинг пронизва Зигмунд. Брюнхилда събира парчетата от счупения меч и избягва със Зиглинда. Вотан убива Хундинг и се впуска в яростно преследване на Брюнхилда.       

Трето действие

Валкюрите събират загинали воини за Валхала. Брюнхилда пристига с голяма скорост и сестрите й са шокирани като виждат, че я придружава една жена. Брюнхилда моли валкюрите да защитят от Вотан нея и Зиглинда. Ужасени, те не желаят да рискуват, за да й помогнат. Зиглинда иска да умре, но когато Брюнхилда й казва, че носи в себе си сина на Зигмунд, който ще бъде най-благородният герой на света, тя моли за закрила. Вземайки  със себе си остатъците от меча на Зигмунд, тя бърза да избяга към гората на изток, където Фафнер охранява нибелунгското съкровище.

Вотан пристига и валкюрите се опитват да скрият Брюнхилда от гнева му, молейки го да се смили над нея. Вотан остава безчувствен и разкрива нейното неподчинение, прокуждайки я от Валхала. Тя ще бъде потопена в сън и ще спи, докато някой смъртен мъж не я събуди. Валкюрите протестират, но се разпръсват, когато Вотан ги заплашва със същата участ.

Брюнхилда пита Вотан дали престъплението й заслужава такова ужасно наказание. Когато е изпитала състрадание пред любовта между Зигмунд и Зиглинда, тя не се е подчинила на Вотан, но е вярвала, че това е, което Вотан истински желае. Вотан остава коравосърдечен, дори когато Брюнхилда му казва, че Зиглинда ще роди герой велзунг. Накрая Брюнхилда моли да бъде обградена от огън, така че да може да я намери само истински герой. Вотан се съгласява на това решение и се сбогува с нея. Той призовава Логе, бога на огъня, да я обгради с пламъци.