Балет от Пьотър Илич Чайковски
„Лебедово езеро е балетът на балетите“.
„С „Лебедово езеро“ започва историята на руския класически балет“.
„Лебедово езеро“ е най-известният балет с най-известната музика на Чайковски. Всеки има в съзнанието си образа на девствен бял лебед, изгубен, готов да отлети, докато музиката е лека и грациозна“.
„Символ на романтичния балет, „Лебедово езеро“ пленява и продължава да очарова деца и възрастни“.
„Лебедово езеро е за мен дълъг блян на принц Зигфрид. Този, подхранван от романтични четива, които възвеличават желанието му за безкрайност, отказват го от реалността на властта и брака, наложени му от възпитателя и майка му. За да избегне мрачната участ, която му се готви, внася в живота си образа на езерото, това „другаде“, към което се стреми. В главата му се ражда идеализирана любов със забраната, която представлява. Но когато мечтата изчезва, разумът на принца не може да го преживее“ – Рудолф Нуреев.
Преди създаването на балетите на Чайковски главното условие при постановките било да се покаже в цялата й красота примабалерината и нейната виртуозност. Останалите солисти и кор де балета й акомпанирали. Музиката, която съпровождала балетите в Москва Чайковски наричал „Площадни измишльотини на господата Минкус и Пуни“. (Лудвиг Минкус, Цезар Пуни) Пьотр Илич се възхищавал от музиката на Лео Делиб, Адолф Адам и Рикардо Дриго. Особено му харесва „Жизел“ на Адам с премиера през 1841 г., в който се използват лайтмотиви за героите или за определени отношения. Когато композиторът решава да създаде своя първи балет, някои негови приятели като Николай Римски-Корсаков се опитват да го разубедят, като му внушават, че това начинание не е достойно за таланта му, а той отвръща, че в музиката има само малки музиканти.
Световната премиера на „Лебедово езеро“ е на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Постановката е разочароваща и се играят едва четиридесет и едно представления.
Мариус Петипа си спомня, че не е приел този факт и е помолил директора на Имперския театър Иван Всеволожски да му позволи да постави балета в Санкт Петербург.
„Той се съгласи и започнахме да работим по Чайковски. Така „Лебедово езеро“ постигна огромен успех“.
Но минава време преди прочутият хореограф да напише това. През 1893 г. умира композиторът, а Петипа е толкова шокиран, че оставя Лев Иванов да довърши работата. На 15 януари 1895 в Мариинския театър е премиерата. Петипа създава хореографията за първо и трето действие, а Иванов за второ и четвърто.
Според свидетели музиката на Чайковски създавала проблеми на Петипа, който бил свикнал композиторите, с които работи да се съобразяват с неговите изисквания. Пиерина Леняни е първата изпълнителка на Одета/Одилия, а Павел Гердт принц Зигфрид във версията на Петипа и Иванов, която се използва като основа за следващи преработки. Сред тях могат да бъдат цитирани тези на Агрипина Ваганова, Михаил Фокин, Николай Сергеев, Серж Лифар, Владимир Бурмейстер, Фьодор Лопухов, Юрий Григорович, Рудолф Нуреев, Матс Ек, Матю Борн, Александър Екман, до най-новите авангардните виждания, като тези на Раду Покликтару.
Предисторията на тази толкова обичана и играна днес творба е доста заплетена. Започва през 1875 г., когато дирекцията на Болшой театър предлага на Чайковски да композира балет „Лебедово езеро“. Композиторът е проявявал интерес по темата, дори е започнал да композира „Пепеляшка“, но не завършва работата. След това през лятото на 1871 г. той пише едноактен балет „Лебедово езеро“ за децата на сестра си Александра Давидова. Върху либретото за Болшой театър работят Владимир Бегичев и Василий Гелцер по „Вълшебни истории“ на Йохан Музеус. Включват и мотиви от различни легенди и приказки. Вероятно затова се смятало, че не било съвсем удачно. Патриархът на руския балет Фьодор Лопухов нарича „Лебедово езеро“ „национален балет“, тъй като лебедите се споменават в много руски романтични истории. Цитира се и народната приказка „Бялото пате“. Съвременниците на Чайковски казват, че той се интересувал много от живота на Лудвиг II Баварски, чиято трагична съдба често се символизира от лебед. Хореографията създава чехът Юлиус Рейзингер, който не блестял с особено майсторство, а и недостатъчно разбирал музиката на Чайковски. Композиторът завършва партитурата на 10 април 1876 г., което е отбелязано на последната страница. В Болшой театър репетициите вече били започнали. Първоначално трябвало да танцува примабалерината Анна Собешчанская, но поради неразбирателство с Чайковски ролята на Одета била поверена на Полина Карпакова. Целият конфликт станал, защото композиторът отказал исканото от изпълнителката виртуозно соло в трето действие. По-късно Чайковски бил склонен на компромис, но твърде късно.
В постановката от Санкт Петербург, от която започва световната кариера на балета, една от най-атрактивните сцени са тридесет и двете фуетета на Одилия. Те били коронен номер на Пиерета Леняни, тъй като само тя ги изпълнявала. Според свидетелства част от публиката, не приемала това за изкуство и смятала, че е по-скоро акробатика. Днес фуетететата са чакани от всички почитатели.
След успехите на „Спящата красавица“ (1890) и „Лешникотрошачката“ (1892) се проявява интерес и към „Лебедово езеро“. Чайковски упълномощава брат си Модест Чайковски и композитора Рикардо Дриго да направят необходимите корекции. Работата върви успешно, но заради смъртта на цар Александър III отлагат премиерата за началото на 1985 г. След триумфа в Санкт Петербург започва и пътят по световните сцени.
Премиера в Софийската опера е на 5 февруари 1937 г. с хореография на Лидия Вълева. Дирижира Венедикт Бобчевски, художник е Пенчо Георгиев. Първи изпълнители на ролите са Елена Воронова като Одета, Нина Кираджиева – Одилия, принц Зигфрид е Анастас Петров, а Ротбарт е Георги Бесарабов – артист в Народния театър.
Нова постановка прави Анастас Петров на 10 февруари 1956 г. на пулта е Емил Караманов, а художници са Асен Попов и Ани Хаджимишева.
Настоящата постановка на Софийската опера е по хореографията на Петипа-Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. Диригент е Андрей Галанов, В главните роли в двете представления на 12 и 13 май ще танцуват съответно Марта Петкова и Никола Хаджитанев; Боряна Петрова и Емил Йорданов.
Предишната постановка на Дановски е на 11 февруари 1967 г. Оркестърът дирижира Недялко Недялков, а художник е Йон Ипсер. През 1996 г. Олег Дановски работи с диригента Борис Спасов и художникат Иван Савов. Премиерата е на 14 юни.