„Вечер на романса”
„Говори Сергей Рахманинов”
150 години от рождението на композитора
Концерт на Цветана Бандаловска - сопран и Благовеста Константинова- пиано
С участието на: Теодор Георгиев- актьор
Николай Петров - глас
Ти, златен блян великодушен,
кралице на детинска радост,
повела в танца си въздушен
редици лъчезарна младост,
най-сетне чара твой забравям,
не бродя с тебе из мъглите
и твоите земи оставям
на Истината за земите.
Из «На романтиката», Джордж Байрон, 1806
1. „Сирень”– текст Екатерина Бекетова, оп.21, № 5
Люляк
Сутрин, на разсъмване, по росната трева ще тръгна аз да дишам свежото утро, в ароматната сянка на люляка цъфти моето щастие.
2. „Музыка” – текст Яков Полонский, оп.34, № 8
Музика
И плуват и растат тези чудни звуци! Тяхната вълна ме повдига и завладява, пълна с непозната мъка и блаженство!От нея изплува, макар и за миг божествения лик като видение.
3. „ Маргаритки”– текст Игор Северянин, оп.38, № 3
Маргаритки
О, погледни колко много маргаритки! Техните листенца са като крила, като от коприна. В тях е мощта на лятото и радостта от изобилието! Девойки – маргаритки, обичам ви!
4. „У моего окна”– текст Глафира Галина, оп.26, № 10
До моя прозорец
До моя прозорец под сребриста риза цъфти замислено череша. Нейните въздушни, треперещи листенца пеят без думи песни за любовта.
5. „Здесь хорошо” –текст Глафира Галина, оп.21, №7
Тук е хубаво!
Тук е хубаво... Погледни, в далечината като огън гори река, като цветен килим лежат полята, белеят облаците...Тук няма хора...Тук е тишина... Тук е само Бог и аз, и ти, моя мечта.
Две същества , в цвета на младостта,
видях на хълм прекрасен, полегат
и зеленеещ , който сякаш бе
последен връх от низ от върхове
из „Сънят“, Джордж Байрон
6. „Сон” текст- Алексей Плещеев, оп.8, №5
Сън
И аз имах прекрасен роден край, със семейство и приятели. Отвсякъде звучаха думи на любов... Но то бе сън!
7. „Ночь печальна” текст –Иван Бунин, оп.26, №12
Печална нощ
Нощта е печална като моите мечти... Но на кого и как ще разкажеш какво те зове, с какво е пълно сърцето?
8. „ Крысолов” – текст Валерий Брюсов, оп.38, №4
Ловец на плъхове
На дудуче свиря аз и забавлявам хората, тра-ла-ла-ла-ла! На нежния ми зов откликва една мила девойка. Присънва ѝ се, че съм ѝ дал душата си. И в гората под тъмния дъб тя ме чака бълнувайки от копнеж. Ще посрещна скъпата гостенка, ще я целувам до сутринта, ще си разменя с нея пръстени и ще я пусна обратно да пасе с овчиците. Тра-ла-ла-ла!
9. „Ау!” – Константин Бальмонт, оп.38, № 6
Ехо!
Твоят глас бе променлива приказка, той ме зовеше както зове флейта в съня. Да избягаме заедно на планинския склон. Ехо, но къде си ти? Пея и те търся.
10. "Мелодия" оп.3, №3
изпълнява Благовеста Константинова
Мелодия
Животът ни е двойствен — свой свят има
сънят, разделящ двете тъжни имена —
живот и смърт; свой свят сънят
си има — царство на реалност странна.
Из «Сънят», Джордж Байрон, 1816
11. „Не пой красавица” –текст Александър Пушкин, оп.4, №4
Не пей, красавице
Не пей, красавице, пред мен печалните песни на Грузия. Те ми напомнят за осветените от луната черти на една бедна дева, за друг живот и далечен бряг.
12. „Отрывок из Мюсе” –текст Алексей Апухтин, оп.21, №6
Откъс от Мюсе
Защо така усилено бие болното сърце, и моли, и жадува покой? Какво ме вълнува така и ме плаши в ноща? Някой ме зове, шепне унило... Някой влезе... Празна е килията ми, часовникът е бил, удари полунощ! О, самота, о нищета!
13. .„Дума” текст–Алексей Плещеев, оп.8, №3
Мисъл
Минават дни и нощи, и лятото отмина, гаснат очите, заспали са мислите, спи сърцето... Безстрастно гледам на света без сълзи и без смях! Не позволявай, о боже, да остана с изтинало сърце, и да гния на пътя като една изхвърлена колода, но дай ми, боже, да живея със сърцето си, за да хваля чудесния ти свят и да обичам ближния си. Страшна е неволята! Тежко е в нея!
14. „Не может быть”–текст Аполон Майков, оп.34, № 7
Не може да бъде!
Не може да бъде! Тя е жива! Сега ще се събуди... Ще отвори очи, ще се усмихне и ще ме разбере, и ще прошепне с усмивка: „Но аз съм жива! Той защо плаче?” Но не! Лежи, няма, тиха, неподвижна...
Аз срещнах — може би насън — видение,
За него да разкажа бил желал,
че дреме мисъл там, от низ години,
и сбира цял живот в единствен час
....
Духът на моя сън се промени.
В миг седна той , перо взе и написа
слова, които не разбрах. Глава
наведе, на ръцете се облегна,
разтърсван от конвулсии. След туй
се вдигна и с ръце и зъби скъса
той листа, но сълзица не проля.
След малко той притихна. На челото
покой се възцари. Тогава влезе
усмихнатата любимата при него.
Из «Сънят», Джордж Байрон , 1816
15. „О, не грусти по мне”- текст Алексей Апухтин, оп.14, № 8
О, не тъжи!
О, не тъжи за мен! Аз съм там дето няма страдания. Между нас няма раздяла, аз пак съм близка на душата ти. Мисли за мен като за първия ден на пролетта. Ти трябва да живееш! И ако намериш покой и радост, то знай- аз оттам съм откликнала на зова на болната ти душа!
О, тази арфа на Певеца-цар,
почитан тук, възлюбен на Небето,
която овенча с божествен дар
самата Музика на битието!
Джордж Байрон
16. „Ветер перелетный”-–Константин Бальмонт. оп.34, № 4
Прелетен вятър
Прелетният вятър ми прошепна печално: „Нощта е по-силна от деня”. Помръкна залеза и по тъмното море на вълни премина вятърът. Нощ цареше в света. Но там, далече, зад морето заблестя възроден изтокът. Вятърът дъхна в очите ми и прошепна с усмивка : „ Денят е по-силен от ноща”.
17. „Вессение воды” текст Фьодор Тютчев, оп.14, № 11
Пролетни води
Белее още снегът в полетата, а пролетните води вече шумят. Препускат и будят сънния бряг и огласят: „Идва пролетта, ние сме нейните млади посланици”. И в майските топли дни след нея се вие светъл румен хоровод.
