Княз Игор
Опера в 4 действия и пролог
Либрето Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от XII век „Слово за Игоревия полк“ и материали от исторически летописи)
Първо изпълнение: 23 октомври 1890 г., Мариински театър, Санкт Петербург
Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 г., Софийска народна опера
Действащи лица
Игор Святославич, Северски княз – баритон
Ярославна, негова втора жена – сопран
Владимир Игоревич, негов син от първия брак – тенор
Княз Галицки, брат на Ярославна – басбаритон
Кончак, половецки хан – бас
Кончаковна, негова дъщеря – мецосопран
Гзак, половецки хан – без пеене
Овлур, покръстен половчанин – тенор
Ерошка, гуслар – тенор
Скула, гуслар – бас
Бавачка на Ярославна – сопран
Половецка девойка – сопран
Място и време на действието: руският град Путивъл и лагерът на половците, 1185г.
Съдържание
Пролог
Площад в старинния руски град Путивъл. Княз Игор със сина си Владимир Игоревич и войските си се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение. Народът вижда в това лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен. Той е твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си.
Тръгвайки на поход, Игор оставя за свой заместник в Путивъл брата на жена си, княз Владимир Галицки.
С тържествен марш „Слава“ народът изпраща княза и войската.
Първо действие
В двореца, обкръжен от другари и придворни, Галицки неспирно пирува. Той мечтае да стане княз на Путивъл и да измести Игор от трона. Тогава ще изпрати сестра си в манастир, а сам ще гуляе по цял ден. Дотичват развълнувани девойки. Тяхна другарка е била отвлечена в княжеския дворец от хората на Галицки. Момичетата молят княза да я освободи, но той грубо ги изгонва. Гусларите Ерошка и Скула се подиграват на отвлеченото момиче, осмяно от пияната тълпа.
Гуляят достига връхната си точка, когато слугите дотъркулват голяма бъчва вино. Скула и Ерошка започват песен, с която славят княза на Путивъл – Владимир Галицки.
Мрачни мисли измъчват княгиня Ярославна. От дълго време няма вест от Игор и Владимир. Идват девойки, които я молят да се застъпи за отвлеченото от Галицки момиче. Той се появява и ги разгонва. Държи се предизвикателно със сестра си – хвали се, че скоро ще заеме княжеския престол и ще подчини всички на волята си.
Болярите от Думата донасят лоши вести: руските войски са разбити. Игор и синът му са в плен. Половецките орди напредват към Путивъл. Камбаните бият тревожно. Пламъците на пожарите се отразяват в прозорците на двореца. Жестоките азиатци опожаряват всичко по пътя си.
Второ действие
В лагера на половците пред разпънатите в степта шатри се събират половецките девойки. С песни и танци те се мъчат да развлекат дъщерята на хан Кончак – Кончаковна. Довеждат руски пленници. Девойките им дават храна и кумис.
Вечерният здрач забулва степта. Княз Владимир Игоревич се е влюбил в дъщерята на половецкия хан и тя също го обича. Когато влюбените се отдалечават, се задава Игор. Той е разтревожен: Русия стене под чуждо иго, народът страда и няма никаква надежда. Игор трябва да направи всичко възможно, за да спаси отечеството си. Покръстеният половчанин Овлур предлага да му помогне да избяга от плен, но князът отказва.
Половецкият хан Кончак цени мъжеството, смелостта и честността на руския княз. Обещава на Игор да го освободи от плен, ако се съгласи в бъдеще да не вдига оръжие срещу половците. Игор отхвърля предложението на хана. За да го развесели, Кончак му устройва пищно зрелище с песни и танци.
Трето действие (в някои постановки се пропуска)
Войската на Кончак се завръща с много плячка от руските земи. Сега Игор разбира, че наистина трябва да избяга, за да прогони нашествениците. Когато пийналите стражи заспиват, той се уговаря с Овлур за бягството. Кончаковна чува разговора им. Тя обича Владимир Игоревич и горещо го моли да не я оставя. Това е изпитание за младия княз, но чувството за дълг пред родината надделява. Тогава Кончаковна обявява тревога. Въпреки това княз Игор успява да избяга, а Владимир е заловен. Половчаните се готвят да го убият, Кончаковна моли баща си да го пощади. Ханът ги усмирява. Всички остават безкрайно изненадани, когато разбират, че младият руски княз ще стане негов зет.
Четвърто действие
Ранно утро в столицата Путивъл. Нашествениците са опожарили целия град. Пред градските стени княгиня Ярославна оплаква сполетялото я нещастие и тежката участ на своя народ. Моли вятъра, слънцето и реката да помогнат на Игор да се върне жив и здрав. Задават се конници Игор и Овлур. Първи ги съзират Скула и Ерошка.
Доскоро те са се подигравали с пленения княз, а сега започват да бият камбаните, за да съобщят за неговото завръщане. Всички радостно приветстват княз Игор.
