Тази неделя от 13.30ч по БНТ 1 започва излъчването на последната опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер.

Зрителите ще имат възможност да проследят първо действие на „Залезът на боговете“.

Началото на тетралогията е поставено от поемата „Смъртта на Зигфрид“. Тази дълга, лирична поема, която Вагнер завършва през ноември 1848 г., в крайна сметка се превръща в четвъртата и последна „музикална драма“ от неговата монументална тетралогия „Пръстенът на Нибелунга“. По онова време Вагнер не подозира, че „Смъртта на Зигфрид“ е оново семенце, от което ще разцъфтят другите три опери и че самата поема/либрето е първата чернова на това, което ще бъде преименувано като „Залезът на боговете“. След завършването на „Смъртта на Зигфрид“ Вагнер осъзнава, че поемата предполага твърде големи познания за мита за Нибелунгите от страна на неговата публика. В резултат на това и за да запълни празнините, той написва либретото „Младият Зигфрид“, по-късно остава само „Зигфрид“, към което добавя „Валкюра“ и „Рейнско злато“. Либретата са писани в този ред, връщайки се назад във времето.

Вагнер завършва текста на „Пръстенът на Нибелунга“ на 15 декември 1852 г. като изгнаник в Швейцария, в резултат на анархистката му дейност и участие в бунта в Дрезден през май 1849 г. Преди да завърши трите оперни либрета, следващи „Смъртта на Зигфрид“, Вагнер прекъсва тази работа, за да създаде три теоретични есета за естеството на операта, които оформят неговия естетически и композиционен подход към жанра „музикална драма“. Това са „Изкуство и революция“ (1849), „Произведение на изкуството на бъдещето“ (1850) и „Опера и драма“ (1852). Тези есета обхващат драма, музика, политика, мит, религия и др. Вагнер ги съчинява, докато е под влиянието на немския философ Лудвиг Фойербах (1804-1872). Неговата философия е следната - хората са създатели на богове, следователно религията е конструкция на човешкия ум, който разкрива фундаментални истини за нас самите; самата същност на човешкия живот е любовта; тъй като в действителност няма богове, хората са отговорни за собствените си действия; богоподобните характеристики, които хората са смятали за божествени от хилядолетия, всъщност са човешки – тоест ние сме божествени.

Редица от музикалните теми в „Залезът“ вече са прозвучали в предишните три опери – това са прочутите лайтмотиви на Вагнер.

Две разширени оркестрови селекции — Зората и Пътешествието на Зигфрид по Рейн и Погребалният марш на Зигфрид често се представят извън творбата и се публикуват отделно. Ранните версии на тези селекции са одобрени от самия Вагнер. Те включват специално композирани финали, така че откъсът да може да се изпълнява като отделна композиция.

Премиерата на „Залезът на боговете“ е през 1876 г., когато тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ е изпълнена цялостно за първи път в Байройт.

***

В телевизионния запис участват Пламен Димитров, Атанас Младенов, Петър Бучуков, Йорданка Дерилова, Цветана Бандаловска, Мартин Илиев, Айла Добрева, Ина Калинова, Александрина Стоянова-Андреева, Цвета Сарамбелиева, Любов Методиева и Камелия Кадер.

Участва оркестъра на Софийската опера под диригентството на Константин Тринкс.

Режисьор на спектакъла, както и на телевизионния запис, е Пламен Карталов, сценограф е Ханс Кудлих, а костюмите са на Християна Зорбалиева. Към този фантастичен екип добавяме и Андрей Хайдиняк с неговото художествено осветление и Иван Липчев – автор на мултимедията.

За екипа на БНТ работиха Милен Иванов, Бронислава Игнатова, Георги Илиев, Катя Груева.

Цялата тетралогия се излъчва със субтитри на български език.