Изключително събитие не само за музикалния живот в България предстои в Националната опера и балет – за първи път се поставя операта „Медея“ на Луиджи Керубини (1760-1842). Традиция  е в оперния театър да се поставят заглавия, които не са били изпълнявани до този момент – „Медея“ е към този дълъг списък, който включва „Дон Кихот“, трите опери на Карлос Гомес, „Кандид“ на Бърнстейн…

Постановката на „Медея“ беше планирана да бъде направена на открито през миналия сезон, но поради различни обстоятелства е отложена за тази година в театъра. Тя е в почит на Мария Калас – през миналата година много от спектаклите в Операта бяха посветени на  сто годишната на изключителната оперна прима. Един от акцентите в премиерата, а  и в този сезон, е 110-годишнината от рождението на великия Борис Христов. Той прави паметна постановка на „Медея“ с Мария Калас в Римската опера. За щастие има записи от този спектакъл, който е вдъхновяващ за световни оперни певци.

Мария Калас като Медея

Творческият екип на постановката на „Медея“ в Националната опера и балет е българо-италиански и с право може да го определим като звезден. Изключителна заслуга на театъра е, че е привлякла за режисьор на спектакъла Марко Гандини, световно име в операта, работил като асистент на самия Франко Дзефирели. Организираната среща с постановъчния екип и част от главните изпълнители в „Медея“ сама по себе си се превърна в пресконференция-спектакъл за музиката на Керубини, сравнително рядко изпълняван композитор, за предизвикателството и вдъхновението за участващите артисти от различните професии в оперното изкуство. Продукцията се подготвя от елитен италиански екип:  диригент Франческо Роза, режисьор Марко Гандини, сценограф Андреа Токио, костюми Марио Диче.

Диригентът Маестро Франческо Роза отдавна работи със състава на Националната опера като дирижира едни от най-атрактивните заглавия в репертоара  – „Лакме“ от Делиб, „Жената от езерото“ и „Севилският бръснар“ от Росини.

„За първи път работя с „Медея“. Досега не съм имал възможност да дирижирам  тази опера е я изучих много внимателно. Тя внушава драматична сила. Това е опера, която е много обичана и ценена от много композитори – Брамс, Бетовен, Вагнер, Чайковски, най-вече Брамс. Главно от чуждестранните композитори и по-малко от италианците. Те търсят мелодията като италианска музика. Това по-скоро е един стил, при който думата придобива свой смисъл. Драмата, силата, значението е по-скоро в думата – всяка една фраза има огромна драматична сила. И психологическа дълбочина във всеки един герой, особено Медея, разбира се. Наистина е достойно, без да преувеличаваме – Керубини успява да създаде напрежение. Напомня много на оперите на Глук, с влияние е и на Моцарт. Продължавам все още да работя, да изучавам музиката – изключително драматична е всяка фраза.

От ляво надясно: Лилия Кехайова, Марко Гандини, Франческо Роза и Андреа Токио

Има симфонично звучене във всяка една ария, много ясно се отличава… Независимо колко е голям оркестърът, всъщност това е като един преход към романтизма. Керубини е италианец, почти непознат композитор, но създал прекрасна музика. Има доста от неговия френски стил в музиката, т.е. речитативите се рецитират. В нашия случай се изпяват, тъй като пеем на италиански. Това е опера на актьорите. Можем да се наслаждаваме на играта, на интерпретирането на изпълнителите – за тях е изключително трудно. За да изрази своята драматична идея, композиторът не е мислил особено за изпълнителите.“ Сподели Маестро Франческо Роза, като отбеляза, че му е странно, че „Медея“ е позабравена, независимо, че винаги е имала успех, особено сред музикантите. Почерта, че  от доста години идва в страната ни и вижда изключително желание за разбиране, за задълбочаване в работата на Националния ни оперен театър. Според него за „Медея“ „имаме идеалните гласове – както вокално, така и изпълнителски. Това е изключително за тях след Вагнер, „Дон Карлос“ –„Медея“ е опера като на Глук и на Моцарт, които споменах, една опера, в която изпълнението трябва да спазва определени изисквания за лекота … Няма тромпети, няма ударни. Една много лека опера, където в основата на звука са струнните. Изпълнението като начин на звучене е като първите симфонии на Бетовен, като последните на Моцарт.“ Конкретизира се диригентът за работата си по спектакъла и се отправи на репетиция…

Първо изпълнение на операта „Медея“ е на 13 март 1797 г. в Париж. В Италия е представена за първи път едва на 30 декември 1909 г. в Миланската Скала, след като цялото либрето е преведено на италиански. “Медея” буди възхищението на цяло поколение германски композитори - Бетовен, Вебер, Шуман, Брамс и Вагнер. Но дълго остава забравена. Възражда я постановка в Италия с участието на Мария Калас 1953 година. През 1969 г. Пиер-Паоло Пазолини снима филма „Медея“ с нея, без да използва музиката от операта на Керубини, но провокира интереса към нея.

Мария Калас и Пиер-Паоло Пазолини по време на снимките на “Медея”

Режисьорът Марко Гандини е от новото поколение талантливи италиански режисьори. Бил е асистент на Франко Дзефирели и Греъм Вик, а последните му ангажименти са в Миланската Скала, Хамбург, Каракас, фестивала в Сполето и други. От срещата с него научихме много в разказите му, в споделеното, дори в, наистина, „режисьорската“ му намеса, докато говорят колегите му. Първо се намеси с личния си коментар защо рядко се поставя „Медея“. Според него така се случва и с опери на Белини („Сомнанбула“), на Доницети („Анна Болейн“ и „Мария Стюарт“), защото няма певци, които да ги изпълнят на ниво. Но, когато идват други, които изпълняват тези роли по изключителен начин операта става известна. Даде  пример с един големите италиански композитори  Ермано Волф-Ферари (1876–1948) и неговата опера „Слай“, базирана комдията на Шекспир „Укротяване на опърничавата“. Когато през 90-те години тя се поставя с участието на Пласидо Доминго и Хосе Карерас, много оперни театри включват в репертоара си „Слай“.

Гандини е за първи път в страната ни и много емоционално сподели опита си в работата си с певците: „Никога досега не съм бил в България. Причината, която възбуди ентусиазма ми бе именно вокалността на българските певци. В Италия от 22-годишна възраст работех с Мирела Френи, с Гена Димитрова, с Николай Гяуров, с Райна Кабаиванска, с Мариана Пенчева, по-късно и с Красимира Стоянова. В моята младост се научих изключително от българските изпълнители – в Италия и по целия свят. Най-вече Гяуров, Димитрова – една изключителна жена, всички ние си спомняме за Гена на сцената. Винаги съм си представял, че България е една страна, където има значима култура и история във вокалността. Тя е една от страните на гласовете. Сега като работя с артистите, се срещам с тази култура на гласа. После усещам и чувам гласовете, които имат вокално присъствие. Днес имаме вокални изяви, които са прекрасни като глас, но понякога нямат присъствие. Аз работя с певци, изпълнители на големи сцени – Ла Скала, например, но нямат присъствие. Аз не усещам гласа – звукът излиза, но не усещам присъствието. Тук всички имат вокално присъствие, което е прекрасно. Да правя „Медея“ с една култура на българските певци е много по-интересно, отколкото да се прави някъде другаде…“

Марко Гандини

В партитурата на „Медея“ не е предвиден балет. Но ще го има в постановката. Това  е  оригиналният избор  в решението на режисьора  да добави балет. Защо? „Това е драматична опера, принадлежи към музикалния неокласицизъм. Исках да включа стилистичен елемент, който да е елегантен.“ Аргументира се Марко Гандини. Включват се 12 души кордебалет и една двойка солисти. Балетът е от момчета – това са аргонавтите на Язон от неговия кораб „Арго“ на път за Колхида в търсене на Златното руно. Участват мъжествено, такава е хореографията. След това идват жените – те представляват чувствеността на Глауче, заради която Язон изоставя Медея. В трето действие те се превръщат в немезиди (в гръцката митология Немезида е богиня на възмездието, близка до Дике, богиня на справедливостта – б.а.). Така режисьорът обясни женското присъствие в балета. (Не каза  еринии, богини на отмъщението в гръцката митология –б.а.)  Те са непрекъснато около Медея в това действие…

Хореографията е на Людмила Илиева, която е соло балерина в Софийската опера и балет, но сега влиза в друга роля. Тя благодари на сценографа Андреа Токио, че е създал в решението си пространство и за тях. Андреа Токио работи като сценограф и дизайнер на осветлението, изпълнявайки различни проекти в Италия, Нидерландия, Грузия, Белгия, Бразилия, Унгария, Франция, Испания, Швейцария, Арабските емирства, Саудитска Арабия. Последните му сценографии са за Римската постановката на „Кайзерът на Атлантида“ на Улман, както и за „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт за Естонската опера.

„Много съм благодарен, че участвам в това приключение с целия екип – „Медея“ в София. Да се съсредоточим върху осветлението и декорите. В основата на вдъхновението за декора ми са  Медея и Глауче, съвместно с изпълнителския екип бяхме вдъхновени от гръцката митология, с техническия екип – изключително добър и много професионален – в момента довършваме декорите.  Първо действие е вдъхновено от Глауче в цвета и в специфични предмети. Атмосферата във второ и трето действие е съвсем различна, пространството е организирано другояче, сценичните елементи са подредени по друг начин – т.е., това вече е пространството на Медея. Декорите са вдъхновени от коринтската архитектура, но има един нов поглед – ние направихме вертикални декори, все едно са колоните на един гръцки храм. В някои сцени са повече, в други – по-малко, всички се идентифицират с храма, където Медея има контакт с боговете.“ сподели сценографът.

Модният дизайнер Марио Диче подготвя костюмите за тази впечатляваща продукция, които ще пристигнат директно от ателиетата му в Италия. На 20 февруари той ще представи своята колекция по време на Седмицата на модата в Милано и ще дойде отново в България за премиерата на „Медея“.

От ляво надясно: Виолета Радомирска, Цвета Сарамбелиева, Диана Ламар и Лилия Кехайова

Ролята на Медея е мечта за всеки сопран, споделят и трите солистки на операта, които подготвят партията – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар. Язон – неверният любим на магьосницата ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а в образа на царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Владимиров. Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева. Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея, е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева.

„Много съм щастлива, че правя тази роля, защото познавам операта отпреди повече от 10 години. Запознах се с нея при един кратък престой в Италия, видях записа на Мария Калас и със седмици слушах само това. Казвах си  „Боже, каква опера! Някой ден да мога да я изпея“. Любопитното е, че през 2021 г., когато дадох поредното интервю, на един от въпросите „За какво мечтаете като бъдеща роля“  отговорих „Да изпея Медея“. Изобщо не съм предполагала, че толкова скоро моят театър – Софийската опера и балет – ще сбъдне тази мечта. Работим „Медея“ с един от най-големите режисьори Марко Гандини, ученик на Дзефирели, изключително вдъхновяваща личност. Защото, освен че работим „Медея“ непрекъснато правим анализи, той разказва за своя живот с най-големите оперни певци на нашето време.“ Сподели  Лилия Кехайова и допълни в професионален план: „За мен „Медея“ е много щастливо събитие, защото някак продължавам с тази линия на древногръцката драма след изпълнението ми в „Електра“ от Рихард Щраус. Предизвикателството в „Електра“ е не по-малко, въпреки че двете роли много се различават. В „Медея“ много ми харесва, че тя е толкова сложен образ,  за един артист, певец това е безценно: да може се приближи, да се провокира да направи, да изпее подобна роля, да изгради подобен образ – защото не можем да я погледнем еднопланово. Дали тя е просто една убийца на децата си или не е. Вокалната роля изисква много нюанси, изключително драматично пеене, особено в трето действие, където е истинската драма на Медея – дали ще убие или няма да убие децата си – и в същото време нюанси, които на мен ми доставят огромно удоволствие, надявам се да се справя с тях  като драматичен сопран.“

Диана Ламар

За другата Медея Диана Ламар ролята е специална. След две роли в немски репертоар и в руски („Летящият холандец“ на Вагнер и „Електра“ на Рихард Щраус, както и в руски „Евгений Онегин“ и „Дама Пика“ на Чайковски) за първи път ще я видим в италианска опера. Традиционно пътят на оперните певци е обратен… “Сега маестро Пламен Карталов ми даде този огромен шанс и се радвам, че ме вижда в такава силна и красива роля като Медея. За мен тя е прекрасна роля, музиката много ми харесва. Голямо предизвикателство е такъв труден драматичен сюжет да бъде изпят в тази строго класическа музикална структура – как да се пее такава сладка мелодия в толкова ужасна, тежка история. Това е интересното. И един изключителен екип, който много добре ни води.“ Каза Диана Ламар.

„Имам щастието да познавам тази опера. Разбира се, щастливи сме да работим с хора, които познават и имат опит в оперите от този период, защото чисто вокално трябва да кажа, че операта „Медея“ е много по-близка като звукоизвличане до предкласиката, отколкото до класиката. Тук чисто музикално: всякакъв вид глисанди, низходящи, възходящи, подложки са абсолютно изключени. Така че певческият глас е ограничен до това да може да използва цветовете в гласа си и динамиките, като абсолютно забранени са музикално признатите правила за звукоизвличане.“ коментира Виолета Радомирска, която се превъплъщава в ролята на Нерис.

Колкото и да е парадоксално, може би, за басите Петър Найденов и Стефан Владимиров в ролята на Креон ще е най-сложно, защото велики български оперни певци са изпълнявали партията и досега продължават да ни вълнуват и възхищават изпълненията им.

Стефан Владимиров

“Присъединявам се към всички мои мили колеги, че за нас е наистина прекрасен момент да работим с маестро Гандини и с целия му екип, и с маестро Роза. Операта е трудна и за нас със Стефан Владимиров – другия Креон. Нашата ария не е толкова мелодична, но за сметка на това е много трудна, екстремна. Така че, ще се постараем. Трудно е след такива световни певци и баси, които са пели тази оперна роля преди нас, трудно е, но те са светъл пример за нас“. Каза Петър Найденов. А Стефан Владимиров продължи мисълта му: “Това, наистина, е вокално предизвикателство, за мен специално. На една репетиция пеем арията и колегата ми казва: „Свърши арията, сега да повикат линейката“. Работата по ролята беше едно огромно удоволствие. Голям учебник е нашият режисьор Марко Гандини. Започнахме да говорим дума по дума. Разбира се, голяма част от нас говорим италиански, но той каза, че е работил в Италия в Скала-та с други певци и започнахме да четем, да изговаряме. Защото той твърдеше, че италианците правят грешки с двойните съгласни. Работихме това няколко дни, методично. И се отрази много плодотворно на нашето интерпретиране на текста за ролята.“

От ляво надясно: Виолета Радомирска, Цвета Сарамбелиева, Диана Ламар, Лилия Кехайова, Марко Гандини, Андреа Токио и Людмила Илиева

Въпреки че едва тази година операта „Медея“ ще има своята премиера у нас, редица български певци са участвали в различни постановки по света през годините. На първо място това са нашите прочути баси – Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Димитър Петков, чиито интерпретации на образа на Креон са сред всепризнатите оперни образци. Великолепни изпълнителки на Нерис са мецосопраните Маргарита Лилова и Александрина Милчева. Друг мецосопран пресъздал образа на вярната помощница на Медея е Виолета Радомирска, която участва в постановка през 2000 г. в Цюрих и само преди месец отново изпълни ролята в Берген, Норвегия. Соня Йончева е единствената българска певица, която е изпълнявала ролята на Медея - в Берлин през 2018 година. Сигурни сме, че ни очаква истинско музикално преживяване на спектаклите на „Медея“ на Керубини на сцената на националната опера и балет на  23, 24 и 25 февруари.

И вместо послеслов държим да споменем малко статистика, за да не остане впечатлението, че композиторът Луиджи Керубини с неговата изключителна биография и като музикален педагог и директор на Парижката консерватория съвсем не е непознат в България, особено за меломаните. В далечната вече 1958 година на 3 юли младият тогава изключителен диригент и композитор Константин Илиев в зала „България“ е на пулта на концерт с оперни арии и увертюри с участието на още по-младите Николай Гяуров и Юлия Винер, бъдещи звезди. Тогава в програмата е увертюрата на операта “Анакреон” (1803) на Керубини. Произведението е почти репертоарно в годините за Софийската Филхармония и дори декември 2010 го изпълняват няколко пъти, между които и на гастрол в Италия. Увертюрата е била и в програми на Радиоркестъра.

От ляво надясно: Виолета Радомирска, Цвета Сарамбелиева, Диана Ламар, Лилия Кехайова, Марко Гандини, Андреа Токио, Людмила Илиев, Петър Найденов и Стефан Владимиров. Пред тях 7 годишната Вики, едно от децата на Медея

Все пак, у нас най-изпълняваното произведение на композитора, роден във Флоренция и починал в Париж е Реквием в до минор за смесен хор и оркестър /в памет на Луи XVI/. Дирижирали са го именити диригенти като Руслан Райчев, Васил Стефанов, чуждестранни гости като Лучано ди Мартино…

А митът за Медея от хилядолетия вълнува философи, поети, драматурзи, художници, музиканти, в по-ново време психоаналитици и вероятно много хора неизкушени от изкуството. Но това е друга история, за която сме писали, макар и в съвременен контекст. Сега очакваме премиерата в Националната опера и балет на „Медея“ на Луиджи Керубини. Поздравления за креативния избор.

https://въпреки.com/post/742558928178708480/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0