Калейдоскоп на драмата и тоталното възмездие
Клаус Биланд
https://www.orpheus-magazin.de/2020/12/23/kaleidoskop-der-dramatik-und-totalen-vergeltung/
София / Софийска опера (ноември 2020)
ЗА ПЪРВИ ПЪТ „ЕЛЕКТРА“ В БЪЛГАРИЯ
Впечатляващо представяне в българската премиера
От София през тези мрачни дни може да се отбележи една малка сензация :
Тук в Софийската опера на 26 ноември „Електра” на Рихард Щраус изживя българската си премиера. Режисьорът Пламен Карталов, който е и генерален директор на операта, продължава с тази постановка да се движи впечатляващо добре напред в дълбоките води на оперната литература, след като вече беше поставил тук „Пръстена“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“ на Рихард Вагнер.
Още от самото начало тази „Електра“ понася зрителя със себе си. Веднага става очевидно, че събитията в двореца Атриден се приближават към своята кулминация, която също идва по необичайно динамичен и драстичен начин. Сценографът Свен Йонке създава един геометричен черно-сив дворец Атриден с полупрозрачни стени, които се стесняват по височина. С въртяща се сцена Карталов осъществява възгледа си за „Електра” като поредица от епизоди като калейдоскоп. Във връзка с „вулканичната сила и театрален ефект“ на музиката постоянно се генерират непрекъснато сменящи се сцени като във филм. Карталов дори говори за едно „галопиращо развитие“. Това изисква една сложно надиплена личностна режисура в многото отделни сцени, които също трябва да бъдат преживени. За проектираните като цяло по най-добрия начин костюми заслугата е на Лео Кулаш.
При това ние виждаме и редица нови и доста интересни идеи. Електра започва пиесата на гроба на любимия си баща, който по време на монолога е показан с царската корона на заден план и накрая се срутва мъртъв над гроба си. Нейният кръговрат се затваря. Преди това, във връзка с убийството на Агамемнон, тя е хвърлила мрежа над излизащия от банята Егист. Убийството му от Орест и неговия наставник до известна степен все още може да се види при завъртането на сцената. На финала стените зрелищно се разпадат на отделните си части. Поне тази тирания намира своя край!
В изцяло български ансамбъл от певци Лилия Кехайова впечатлява с великолепното изпълнение на главната роля и едно светло и също така сигурно във височините сопрано при добра дикция. Цветана Бандаловска олицетворява интензивно Хризотемис и в деня на премиерата показва висока музикалност като певица, но звуково бе осезаемо, че изпитва напрежение при върховите ноти. Гергана Русекова изпълнява със своето пълно и красиво тембрирано мецо всички вокални очаквания наред със силната сценична игра. Изключително талантливият Атанас Младенов пее един спокоен Орест с изразителен баритон и отлична дикция.
Хореографията на Фреди Франдзути възлага на петте прислужнички и на надзирателката по време на цялата опера ролята на обяснителния хор от древногръцкия театър. В поддържащите роли имаше светлина и сянка. В първото повторение на премиерата три дни по-късно се знаеше, че с главните героини на Диана Гуглина, Радостина Николаева и Йорданка Милкова можеше да се очаква едно добро изпълнение на втория актьорски състав.
Изпълняваше се редуцираната оркестрова версия на композитора. Диригентът Евън-Алексис Крист от САЩ с голяма всеотдайност мотивираше оркестъра на Софийската опера да се представя изключително добре при доста бързи темпа. Рецензентът никога не е чувал музикантите тук да свирят толкова мотивирано. „Електра“ на Щраус и Хофманстал отпразнува вълнуващ дебют на българска земя!
„Електра“ (1909) // Рихард Щраус