Тя не е „Медея“ от миналото, а е „Медея“ на бъдещето! Знаков, зрелищен и запомнящ се дебют на Диана Ламар в зловещо красивата опера на Луиджи Керубини от третата премиерна вечер на историческия за България спектакъл! Заглавие, което родната публика слуша на живо за пръв път, но мога да кажа убедено, че вече е пуснало омайните си корени в душите ни, защото аз не бях единственият, който се завръща за няколко поредни трактовки!

Да се потопи отново човек в спектакъла си има своите преимущества, сетивата ти разширяват обхвата си, забелязваш повече неща, светоусещаш другояче. Така например този път костюмите и декорите ми харесаха повече от първия път - успях вече да им намеря логиката за себе си: ярко червеният цвят от тоалета на Медея (която предварително очаквах да видя в черно) всъщност е точен израз на силната й страст, но и на кървящата й отворена рана; на нежната съблазън, но и на жестоката ярост - Диана разкри безброй палитри на героинята си (от фина прелъстителка до свирепа отмъстителка). Прекрасна актьорска игра - с лице, ръце, тяло, ум, душа, глас - всяка нейна молекула бе впрегната, за да предаде разкъсващите емоции на образа. Но гласът, ах гласът! Красивият тембър на Диана тук бе с много изящни пианисими, когато е съблазнителка и с много тъмни бои, когато е възмездителка - не бях я слушал от известено време (последно като фееричната Сента от “Летящият Холандец” на Рихард Вагнер, а преди това като силно психологичната Електра на Рихард Щраус) - с героинята на Еврипид и Керубини обаче тя показа, че гласът й е еволюирал, разгърнал е още повече потенциала си!

Бе смразяващо драматичен и пленително витален едновременно - макар тя да е “злодеят” тук, толкова дълбоко й вярвах и симпатизирах, че бях на нейна страна през цялото време! Това е силата на внушението, хипнозата на магьосницата, когато в кожата й е ярка звезда, в каквато Диана се превърна в последните няколко години на националната и на интернационалната сцена! А що се отнася до декорите, които споменах в началото на този абзац и които предишния път ми стояха някак абстрактно - сега ги усетих като амалгама между разпокъсания вътрешен свят на протагонистите (оголени души, сякаш отровени в черния цвят на катрана и червения цвят на кръвта), но и една своеобразна натуралистична сцена на местопрестъплението (масово убийство - с изпръскани навсякъде стени, белязали следите на неизбежното престъпление-възмездие). Клетка на собствената, смазваща психологическа тежест, особено в трето действие!

Интересна работа на елитния италиански постановъчен екип!

Трябва да кажа също, че останалите членове на певческия състав ме впечатлиха още повече от първия път - като всеки жив организъм сега те бяха още по-споени като колектив и спяти в сложните си образи: Даниел Дамянов като Язон, Станислава Момекова като Глауче, Виолета Радомирска като Нерис, Петър Найденов като цар Креон - браво на всички тях, защото не е никак лесна задачата да са достойни и запомнящи се певци и актьори на фона на може би най-ярко драматичния и трагичен женски оперен еталон, каквато е Медея! Това е същият състав, който пя и с великата Габриела Георгиева в първата премиерна вечер!

Ако някой е гледал втория състав в събота вечер, ще ми е интересно да сподели впечатления! Не знам коя опера по света може да се похвали с три прими, подготвени за тежката артилерия на сопрановия репертоар - Медея!

Браво на Sofia National Opera and Ballet за този спектакъл, който бе замислен още за миналата година (за да съвпадне със 100-годишнината от рождението на Мария Калас), но сега му дойде времето - както написах и в по-обстойния си анализ на творбата вчера (линк тук ▶️ https://www.facebook.com/share/p/WS3W7i1HMotUyiGy/?), това определено е глътка свеж въздух в репертоарната политика на оперното дело у нас - надявам се това, че спектакълът е по-тежък, да не е равносилно на това, че “смелчаците” да го гледат ще са по-малко… напротив - това трябва да е целенасочено усилие на театрите у нас да възпитат в аудиторията си вкус към произведения, които са по-катарзисни и сложни, а не непременно леки и забавни (или поне да се търси баланс между тях). 

Ще си позволя едно лирично отклонение - на фона на тоталната халтура, която е обладала телевизиите, политиката и почти целия ни обществен живот, появата на заглавие като операта “Медея” у нас е интелектуална екзотика! И то в три поредни вечери - при почти препълнени салони!

С творби като тази Софийската национална опера стои легитимно редом до големите европейски оперни театри, които посещавам с удоволствие (като например Берлинската държавна опера, където през 2020 г. гледах първата ми “Медея” - със Соня Йончева)! За финал искам да отбележа, че тази вечер бях още по-близо до хора и оркестъра на Софийската опера и те заслужават огромни адмирации също - пяха и свиреха прелестно: музиката на Керубини те пленява, захласваш се, като потапяне в артистични плаващи пясъци е, от които не можеш (а и не искаш) да се измъкнеш!

Мисля, че появата на “Медея” на родна сцена е своеобразен тест - към родните творчески колективи и към родната публика. На този етап той е издържан с отличен! Сега трябва и постоянство - за да се появят още перли на световната оперна съкровищница тук (изграждането на дух и култура не опират само до търговския принцип на търсенето и предлагането, а в уравнението се добавя и възпитаването на вкус и отстояването на ценностна система) - с тази си премиера и с още няколко знакови появи в афиша на Софийската опера нивата на надеждата ми се повишават! Благодаря за прекрасното преживяване, породило у мен много размисли и страсти! До другата седмица - когато отново сме в Софийската опера по друг прелестен повод, но за него - като му дойде времето.

Отзив на Ивайло Спасов