„Зигфрид“ достави истинска наслада на публиката

Снощи станахме свидетели на затрогващ спектакъл в Софийската опера. Беше изпълнена третата опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ –  „Зигфрид“.

Преди началото на представлението сред гостите се виждаха познати лица, които сърдечно се поздравяваха. Зрителите споделяха помежду си впечатленията от първите три вечери в Софийската опера и с нетърпение бързаха за „Зигфрид“ – с неговата смелост, с жаждата му за подвизи и героизъм, с нежната му любов.

Верен на себе си, Пламен Карталов бе внесъл нови щрихи в постановката, особено в началото. Зрителите видяха един режисьорски пролог, който проследява историята от раждането на Зигфрид през отглеждането му като бебе от джуджето Миме до неговото порастване. Прочитът на Пламен Карталов води драматургията като в игрален филм – всички заглавия са свързани в линия на действие, което преминава през събитията от настоящото действие към бъдещи събития. Образите на героите са детайлно разработени с ясни жестове и категорична рефлексия. Режисьорът поставя особен фокус върху образа на главния герой и неговата трансформация – от буйното момче с безразсъдна смелост до героя, в когото се влюбва Брюнхилде. Балансът в постановката е съвършен, сцените следват своя ритъм и именно това внесе огромно очарование в целия спектакъл. Горската птичка бе изящен цветен акцент в представлението. Сценографията на Ханс Кдулих, костюмите на Християна Зорбалиева и художественото осветление на Емил Динков създадоха усещане за изключително и неповторимо духовно преживяване. В спектакъла отново се видяха и новите аспекти в мултимедийната среда с автор Елена Шопова, чрез която приказното и мистично начало се преплитат и обогатяват визията още повече.

Героят на вечерта бе Костадин Андреев в ролята на Зигфрид. Певецът бе много убедителен в своя образ, както във вокално, така и в актьорско отношение. Костадин Андреев от години е стожерът в солистичния състав на Софийската опера и многократно е доказвал, че за него няма невъзможни неща.

Прекрасен дебют в ролята на Горската птичка направи Мария Павлова, която брилянтно се справи с актьорската и вокалната си задача. Мария е подготвена за своето изпълнение във въздуха от цирковата артистка Леонсия Докузова.

Останалите главни роли в този вълнуващ спектакъл изпълниха солистите Кристиян Чер /Странникът/, Пламен Димитров /Алберих/, Красимир Динев /Миме/, Петър Бучков /Фафнер/, Радостина Николаева /Брюнхилде/ и Весела Янева /Ерда/.

Евън-Алексис Крист и оркестъра на Софийската опера и тази вечер музицираха прекрасно и получиха заслужени овации.

Продължителни аплодисменти и възторжени викове изпълниха залата след последните акорди. Въодушевената публика бурно изразяваше възхищението си и даряваше артистите с огромна любов и благодарност за преживяното.

Остава да видим и последната част от тетралогията – „Залезът на боговете“ на 20 юни.

Вагнеровият фестивал ще бъде закрит на 23 юни със спектакъл на „Лоенгрин“ под диригентството на Евън-Алексис Крист и с участието на голямата звезда на световната опера – тенора Саймън О’Нийл.

Ето солистите и постановъчния екип, които се представиха снощи.

 
 
Ето какво споделиха нашите гости след края на спектакъла.




ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление в три дни и предвечерие

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Това е една дълга приказка с вечен сюжет. Това е разказ за откраднатото злато, породило разрушаването на един свят на всемирна хармония. Сюжетът се разгръща през перипетиите в „Рейнско злато“, „Валкюра“ и „Зигфрид и завършва с изгубената надежда за обновяване на света в „Залезът на боговете“.

Вагнер започва да пише либретото на „Зигфрид“ през 1852 г., а първите нотни листове са запълнени с музика през 1856 г.

През май 1857 г. Рихард Вагнер пише на приятелката си Джули Ритър:

„Въпреки че завърших само първото действие на „Зигфрид“ тази зима, се получи по-добре, отколкото можех да очаквам. Това беше напълно нова почва за мен. Сега съм убеден, че „Младият Зигфрид“ ще бъде най-популярната ми творба, която ще се разпространи бързо и успешно и ще повлече всички други драми след себе си... Но изглежда все по-вероятно първото изпълнение на цялото нещо няма да се случи преди 1860 г.“

Но само месец след писмото си до Джули Ритер, Вагнер информира друг свой приятел, композитора Франц Лист:

„Най-накрая реших да се откажа от упоритите си опити да завърша моите „Нибелунги“. Заведох моя млад Зигфрид в красивата гора на самотата; там го оставих под една липа и се сбогувах с него със сълзи на искрена скръб: - там му е по-добре, отколкото където и да било другаде.“

Вагнер — както обикновено — има отчаяна нужда от пари, а издателят, който се съгласил да купи партитурата на „Зигфрид“ и последната опера от цикъла „Залезът на боговете“ вече е оттеглил предложението си. Вагнер обяснява на Лист:

„И така, сега съм решен сам да си помогна. Замислих план да завърша „Тристан и Изолда“ без допълнително забавяне; скромните  размери на операта ще улеснят представянето й и аз ще я продуцирам в Страсбург след една година... Мисля да преведа тази творба на италиански и да я предложа на театъра в Рио де Жанейро... Ще я посветя на императора на Бразилия… и мисля, че ще имам добър приход, за да ме оставят на мира за известно време.“

Това е луд план и, подобно на много от опитите на Вагнер да спечели пари, не завършва с успех. Вагнер не завършва скиците за Тристан на време, да не говорим за същинското либрето или музиката. Неговата първоначална идея „да оставя Зигфрид сам в гората за една година, за да си осигуря малко облекчение при написването на „Тристан и Изолда“ (както той пише на Ритер през юли 1857 г.) в крайна сметка се проточва в рамките на 12 години. През това време той не само завършва „Тристан“, но преработва „Танхойзер“ за Париж, а също композира и „Нюрнбергските майстори-певци“. Новият крал на Бавария, Лудвиг II, заема трона през 1864 г. и става покровител на Вагнер. По това време Вагнер започва афера с дъщерята на Лист - Козима, докато тя все още е омъжена за диригента Ханс фон Бюлов. Вагнер и Козима в крайна сметка сключват брак, но не и преди да предизвикат огромен скандал в Мюнхен, който застрашава позицията му пред краля.

Минават много години, докато композиторът завърши „Зигфрид“.

Когато Вагнер най-накрая се връща при Зигфрид, той вече е различен композитор. Новаторските хармонични и ритмически структури на „Тристан“ – една от най-влиятелните композиции в историята на музиката – са издълбали постоянно място в творческото въображение на Вагнер. Финалът на Зигфрид е новаторски, различен и интересен, и то най-вече в музикален смисъл. Последната редакция на партитурата е през 1871 г., но операта има своята премиера чак през 1876 г. в Байройт по време на първото  представяне на целия цикъл „Пръстенът на нибелунга“.

Любопитно!

Сигурд е легендарен герой от скандинавската митология, както и централна фигура в сагата „Вьолсунг“. Най-ранните запазени сведения за легендата идват под формата на изображения от седем рунически камъка в Швеция. Както и в името на баща му Зигмунд, в името на Зигфрид (Сигурд) се съдържа зиг-, което означава „победа“, а добавката е „пазител“.

Сагата „Велзунг“ продължава със именно със Зигмунд, който умира в битка с Один /Вотан/, след като Один разчупва меча му. От тези останки с огън и магия синът му Зигфрид отново изковава меч и го нарича Нотунг.

Митът датира още от 13 в. По същото време сагата се превръща и в част от немския национален епос. Зигфрид е героят, който убива дракона Фафнер. Някъде се отбелязва, че след като се къпе в кръвта на чудовището, той става неуязвим. Единствено на гърба му има място, до което не е достигнала кръвта и това е слабото му място. Това веднага прави препратки към гръцката митология и героя Ахил.

Най-епичната трансформация на тези герои е в тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. 

Името Зигфрид срещаме и във военно-исторически план. Линия „Зигфрид“ е отбранителната линия, която Германия подготвя преди Втората световна война. Тя представлява плетеница от военни укрепления, бункери и противотанкови съоръжения и е изградена на границата с Франция. Линия „Зигфрид“ е отговор на френската отбранителна линия „Мажино“ и е дълга 630 км. Построена е за 2 години – от 1938 до 1940 г. по подобие на линията „Хинденбург“, служила на Германия по време на Първата световна война.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.