„Валкюра“ възпламени публиката

За трети пореден път празнични фанфари оповестиха началото на вагнеровата вечер в Софийската опера. Всички с нетърпение очакваха „Валкюра“.

Само преди месец този спектакъл покори публиката в Скопие, а началото на творческия сезон през октомври миналата година бе ознаменувано с огромния успех във Фестивалния театър във Фюсен пак с изпълнение на „Валкюра“.

В залата отново бяха Вагнерианците от Португалия, специалните гости от Шотландия, Бразилия и САЩ, както и музикалните критици и журналистите от чуждите издания. В залата бе и директорът на НАционалния театър на Хърватия в Загреб Ива Храсте Сочо, както и продуцента на театъра Марио Гигович.

„Валкюра“ е майсторският шедьовър на Пламен Карталов - абсолютно творение на красотата, израз на любовта към изкуството и неговото пресъздаване. Режисьорското решение провежда действието като на филмова лента и рисува образите с най-фините и прецизни щрихи на четката.

Огромната енергия от сцената заля цялата зала, а магията се разпростираше от първия до последния ред. Вихър от страсти и емоции издигна зрителите в невероятно духовно преживяване и екстаз. Прочутата „Езда на валкюрите“ предизвика огромен възторг в публиката, а червените коне майсторски бяха управявани от специално подготвени балетисти в хореографията на Риолина Топалова.

Оркестърът и Евън-Алексис Крист бяха аплодирани горещо. Те поднесоха изумително музициране, с майсторство в извеждането на музикалните линии, със себераздаване и отдаденост. Оркестър и диригент се сляха с изключителното изпълнение на солистите Арис Аргирис /Вотан/, Цветана Бандаловска /Зиглинде/, Мартин Илиев /Зигмунд/, Гергана Русекова /Брюнхилде/, Бяртни Тор Кристинсон /Хундинг/ и осемте валкюри Станислава Момекова, Силвия Тенева, Любов Методиева, Ина Петрова, Елена Механджийска, Весела Янева, Цвета Сарамбелиева и Александрина Стоянова-Андреева.

Сценографията на спектакъла е на Ханс Кудлих, костюмите на Християна Зорбалиева, осветлението на Андрей Хайдиняк, а новите щрихи в мултимедийната среда, разработени от Елена Шопова, допринасят за още по-красивата картина на сцената. Не пропускаме и огромния труд на асистент-режисьора Юлия Кръстева, която проведе дългия репетиционен период на целия „Пръстен“ с присъщата й вещина и прецизност.

 
 

Зрителите споделяха, че са гледали различни постановки на „Пръстенът на нибелунга“ в най-големите театри в света, но това, което виждат тук е истинско чудо и събитие от огромно значение. Отзивите за солистите бяха повече от ласкави – оценено бе вокалното им майсторство, езиковата подготовка и артистичното присъствие. Оркестърът и диригентът се превърнаха в любимци на публиката.  С огромно вдъхновение участниците в спектакъла разкриха полета на въображението, вдъхновението, смелостта и дръзновението, с които Пламен Карталов е поставил „Валкюра“. С всяко следващо изпълнение „Валкюра“ става още по-съвършена.

За посрещането и комфорта на всички гости се грижеше прекрасният вечерен персонал, ръководен много умело от Елисавета Христова. Любезното отношение и гостоприемство бяха забелязани от посетителите, които изказаха поздравленията си.

Вагнеровият фестивал продължава и тази седмица с още три спектакъла: „Зигфрид“ на 18 юни, „Залезът на боговете“ на 20 юни и „Лоенгрин“ на 23 юни.

Ето какво споделиха нашите гости след края на спектакъла.



„ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Историята в цикъла „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер звучи фантастично и странно, като една вълнуваща приказка. Въпреки че героите изглеждат много различни от истинските хора, съдържанието ни разказва за основните човешки емоции - алчност, любов, похот, интриги и т.н. Именно това хвърля мост към нашето съвремие и прави историята толкова силна.

Известно е, че текстът за четирите части на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ не е написан от Вагнер последователно. „Валкюра“ е трета поред, въпреки че е втората опера в цикъла.

Първоначалното заглавие на произведението на Вагнер е „Зигфрид и Зиглинде: Наказаната Валкюра“, но той бързо го свежда само до „Валкюра“ /„Die Walküre“/. Скиците за либретото са подготвяни в продължение на две години, а пълното либрето е написано през юни 1852 г. То е частно отпечатано, заедно с другите либрета на „Пръстенът“ през февруари 1853 г.

Вагнер изгражда текста на „Валкюра“ върху набор от древни скандинавски и германски източници, главно сагата „Völsunga“, Поетичната Еда, Прозаичната Еда, Нибелунгите и други фрагменти от тевтонската литература. От това изобилие от материали той избира определени елементи и ги трансформира, за да създаде свой собствен разказ чрез компресиране на събития, пренареждане на хронологията и сливане на герои.

Брюнхилде е не толкова централна фигура в сагите, отколкото е в цикъла „Пръстенът нанибелунга“. В един ранен период тя е определяна като съпруга на Гунтер, който търси помощта на Зигфрид, за да преодолее нейната свръхчовешка сила. Някои аспекти в нейния сценичен образ се появяват в Едите и Песните на Нибелунгите, като например обграждането ѝ от Вотан в огнен пръстен и спасяването ѝ от безстрашен герой.

След като завършва музиката на „Рейнско злато“ през май 1854 г., Вагнер започва да композира „Валкюра“ през юни и завършва цялата оркестрова партитура почти две години по-късно, през март 1856 г. Този продължителен период се обяснява с няколко събития, които се случват в живота на Вагнер. Едно от тях е процъфтяващото приятелство на Вагнер с Матилде Везендонк, а другото - продължително концертно турне в Лондон по покана на Кралското филхармонично дружество.

Системата от лайтмотиви, неразделна част от принципите на операта и драмата, е използвана напълно във „Валкюра“. Музикалните специалисти изброяват 36 мотива, които са въведени в творбата. Добре познатият мотив, използван за представяне на Брюнхилде във второ действие, формира основата на прочутата „Ездата на валкюрите“, с която започва трето действие. Вагнер написва концертната версия на „Ездата“ през 1862 г. за изпълнение по време на концерти във Виена и Лайпциг.

Крал Лудвиг II Баварски, на когото Вагнер е продал авторските права върху „Пръстенът на нибелунга“, настоява двете завършени опери от цикъла да бъдат поставени на сцена. Въпреки огромния протест на Вагнер, кралят урежда тяхното изпълнение в Мюнхенската придворна опера. „Рейнско злато“ е изпълнена на 22 септември 1869 г., а „Валкюра“ на 26 юни 1870 г. В основата на възражението на Вагнер срещу представленията в Мюнхен е връзката му с омъжената Козима фон Бюлов, с която той съжителства в Швейцария. Двойката не може да се върне в Мюнхен без да предизвика скандал, а по този начин композиторът няма да може да контролира представленията.

Премиерата на „Валкюра“ е посетена от водещи фигури от музикалния свят като Лист, Брамс, Камий Сен-Санс и цигуларят Йозеф Йоаким.  Присъстват и кайзер Вилхелм II, императорът на Бразилия Педро II и представители на европейските кралски фамилии. Приемът от публиката и критиците е много по-положителен, отколкото е бил година по-рано по отношение на „Рейнско злато“. Известно е обаче, че Козима дълго крие от съпруга си неособено ласкавите рецензии.

През май 1872 г. Вагнер полага основата на Фестивалния театър в Байройт, Северна Бавария. Първоначално той предвижда провеждането на първия Байройтски фестивал да бъде през 1873 г., но закъснението със строителните дейности и в завършването на самия т оперен цикъл довеждат до множество отлагания. В крайна сметка фестивалът е насрочен за август 1876 г., а „Валкюра“ е изпълнена на 14 август, втория ден от фестивала.

Любопитно!

Фигурите на валкюрите могат да се открият още в първобитния тевтонски военен култ. Първоначално те са били „зловещи стари жени, които са участвали в жертвоприношенията, когато затворниците са били умъртвявани.“ По-късно са били вплетени в легенда: в Поетичната Еда се появяват като свръхестествени девици войни, изпълняващи заповедите на Один /Вотан/. В Поетичната Еда валкюрите получават имената Скулд, Скогул, Гун, Хилд, Гондул и Гейрскогул. Имената, които Вагнер дава на своите Валкюри, са негово собствено изобретение, с изключение на Брюнхилде и Зигруне.

В исландската „Сага за Нял“ се е съхранила „Песента на валкириите“ (или „Песента на Деруда“), от времето на знаменитата битка при Клонтарф (1014 г.) между ирландските и скандинавските викинги.

Една от най-популярните музикални теми от „Валкюра“ - „Ездата на валкюрите“ – става широко известна чрез епичния филм на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“ от 1979 г.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.