Има постановки, които не могат да се опишат. Те само могат да се съпреживеят и да оставят трайна диря в съзнанието и емоциите човешки. Пети ден след фантастичния спектакъл на операта „Валкюра“ на Софийска опера и балет, не мога да се освободя от внушението на великолепната музика, от жестокото пеене и актьорско майсторство на всички артисти, от космическата сценография, която ни запраща някъде във вселената. Пред очите ми са осемте препускащи във пространството червени коне с валкюрите върху тях, размахали мечове…Смаяна съм от толкова актуалния сюжет днес, на операта на Рихард Вагнер, чиято премиера е станала през 1856 година.
„Пръстенът на нибелунга“ на Рихард Вагнер е може би най-страхотният, внушителен шедьовър на деветнадесети век във всички области на изкуството. Заради него Вагнер е сравняван с Есхил и Микеланджело“ – пише Джордж Мартин – „Спътник на оперния зрител“.
„Пръстенът на нибелунга“, също и оперите „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“ са все творби, в които гениалният композитор-драматург и либретист, е въплътил свои висши прозрения. Вагнер не е само музика. Вагнер е ясновидец, в чието изкуство, обвито в сакрални одежди и символика има много ценни идеи, послания и предупреждения, тъй като творецът ни показва и злото и божественото, и трагичното предопределение, и победата на доброто, и огромната хуманна мощ на любовта в различните й проявление, – пише проф. Боянка Арнаудова. -В днешното нестабилно и твърде объркано време, разчитането и вникването в духовните завети на Рихард Вагнер е задължително. Защото той ни е завещал актуални напътствия- стремеж към усъвършенстване и облагородяване, неспирна и самоотвержена борба със злото, властта и златото. Пак той ни внушава и надеждата за възможната победа над тях“.
Ако се говори за героизъм в изкуството, това е новият прочит на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на великия композитор Рихард Вагнер от най-големия български оперен театър . Не само сме щастливи тези, които присъствахме на представление от най-висока европейска и световна класа. Ние сме удивени, възхитени и вдъхновени от неудържимия талант, порив, фантазия, дълбочина на проникване в сюжета на митологичното повествование от целия постановъчен екип, начело с режисьора и директор на Софийската опера академик Пламен Карталов. Трансформацията между сцените създават визуален спектакъл, който е изумителен за публиката. За да се подсили още повече това, за което иде реч , вдясно на рунда, като на голям телевизионен екран, се пресъздаваха на живо картини от събития и герои. Комплименти за художественото осветление, ефектите и приложените техники, ясна епична сценография, която ни пренася в други светове и нрави, костюмите на богове и богини, на валкюри и простосмъртни.
Отдавна не е звучал такъв мощен и съвършен оркестър, какъвто беше на „Валкюра“ на Софийската опера. Комплименти за диригента Евън – Алексис Крист, който изведе безукорно спектакъла, който продължи пет часа, с два антракта от по 30 минути. Нетрадиционното времетраене на трите действия (4 пълни часа) отказа от несравнимото удоволствие да присъстват на суперпродукцията някои традиционалисти. Не само мое мнение е, че действията бяха толкова концентрирани,
наситени с мощна енергия, с драматични обрати и събития, че преминаваха като мигновение и с нетърпение да продължат още повече.
Пред мене е листът с имената на действащите лица и изпълнители: ВОТАН: Томас Хол; ФРИКА: Мариана Цветкова; ЗИГМУНД: Мартин Илиев; ХУНДИНГ: Ангел Христов; БРЮНХИЛДЕ: Йорданка Дерилова; ЗИГЛИНДЕ: Цветана Бандаловска; ХЕЛМВИГЕ: Айла Добрева; ОРТЛИНДЕ: Силвия Тенева; ГЕРХИЛДЕ: Любов ; ВАЛТРАУТЕ: Ина Калинова; ЗИГРУНЕ: Елена Механджийска; РОСВАЙСЕ: Цвета Сарамбелиева; ГРИМГЕРДЕ: Александрина Стоянова-Андреева; ШВЕРТЛАЙТЕ: Весела Янева.
Участват още: Богомил Менкизе, Георги Банчев, Румен Бонев, Теодор Воденичаров, Деян Иванов, Дарио Йовчевски, Иван Георгиев, Радул Роглев, ЗахариГеоргиев
Диригент: Евън-Алексис Крист
Режисьор: Пламен Карталов
Асистент-режисьор: Юлия Кръстева
Музикална подготовка: Рихард Тримборн, Евън-Алексис Крист
Сценография: Ханс Кудлих
Костюми: Християна Михалева-Зорбалиева
Художник осветление: Андрей Хайдиняк
Мултимедия: Иван Липчев
Хореография: Риолина Топалова
Конструктивна разработка: инж. Георги Георгиев
Дизайн и скулптурна работа: Борян Белчев
Художник: Кристиян Стоянов
Концертмайстор: Мария Евстатиева
Корепетитор: Йоланта Смолянова
Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Теодор Георгиев
Превод: Велизар Генчев
Субтитри: Юлия Кръстева
Оператор на титри: Ния Недкова
Оркестър на Софийската опера
Технически служби и ателиета на Софийската опера.
Всеки от изпълнителите заслужава отделна статия за възхвала. Вотан на Томас Хол беше наистина бога- вседържец, на когото обаче само властта и златото не са достатъчни. Той търси любов и свобода при простосмъртните жени, в резултат на което има много деца. Въпреки че е на върха, той се подчинява на съпругата си – богинята Фрика, убива собствения си син и наказва любимата си дъщеря Брюнхилде. В единственото си появяване на сцената Фрика на Мариана Цветкова показа цяла гама от настроения, сила на духа и характера. Безспорно е певческото й майсторство. Зигмунд на Мартин Илиев е прекрасен драматичен тенор, който разкри огромни певчески и актьорски качества. Хундинг на Ангел Христов беше жестокия войн, мъж на честта и достойнството. Моята любимка беше Брюнхилде на Йорданка Дерилова. Изключителна певица и актриса. Уж валкюрите не се вълнуват от човешките чувства на простосмъртните, но тази любимка на бог Вотан с риск за сурово наказание, каквото всъщност получава, защити любовта между двама влюбени, защити бъдещия свободен герой, който ще се роди от тази неудържима любов. Много интересен образ изгради Цветана Бандаловска в ролята на Хелмвиге – любимата, сестрата -близначка, жената, която е обречена да роди бъдещия герой.
Публиката награди с дълги аплаузи и възторжени викове представянето на всички участници в събитието, с което приключи 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора.
„След 15 събития – четири опери и един балет, два концерта и две филмови прожекции, две срещи с автограф и две изложби, тази вечер слагаме точка на 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство 2023 г. в Стара Загора – каза директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов.- Целта на организаторите – Община Стара Загора и Държавна опера Стара Загора смятам че е изпълнена. Този фестивал беше витрина, на която показахме всичко това, което е настояще и което дава бъдеще на оперното и балетното изкуство в тези трудни за нас дни.
Тази точка беше грандиозна, защото спектакълът „Валкюра“ ще се помни много дълго време в Стара Загора. Този спектакъл, който Софийската опера и балет представи тази вечер пред вас, уважаеми граждани и гости на Стара Загора и на фестивала. Благодаря и поздравявам целия екип на Софийска опера. Специални поздрави на целия технически екип, който четири дни гради този огромен, грандиозен, внушителен декор.
Пожелавам на добър час трупата на Софийска опера и балет!
Закривам 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора!“- каза г-н Драганов.
Росица Ранчева
https://dolap.bg/2023/12/13/
