След триумфалното начало с новата постановка на „Пръстенът на нибелунга“, втората част на Вагнеровия фестивал на Софийската опера започна със спектакъл на „Тристан и Изолда“.

Многобройна публика изпълни залата и притаи дъх още в началото на спектакъла.

С необичайно начало, изключително развитие на сценичното действие и запомнящ се финал, „Тристан и Изолда“ бе пречистващо преживяване за сетивата. Сцената е фантастично красива със специалната мултимедия и декори, сюжетът се разиграва като на филмова лента. Вечните послания на творбата достигнаха до всеки един зрител, за да го накарат да се потопи в размисъл за най-ценното - живота, любовта, верността.

„Ако приемем признанието на Вагнер, че не пише опери, а драми, точно „Тристан и Изолда” се вписва в творческата му и житейска биография като неговата лична и истинска емоционална драма. С тази си творба немският гений дeфинира своята философия в достигането на върховен импулс и смисъл на живота с прозрението, че само чрез любовта и единствено в любовта човек може да открие себе си." - смята Пламен Карталов. И добавя: „Сложната философия на поетичния шедьовър на Рихард Вагнер потърсих да реализирам с напълно разбираем, емоционален, динамичен и силно изразителен музикално-театрален език. Самият Вагнер е искал да види на сцената театъра в музиката си. Независимо от екстремното условие за вокалната издръжливост на певците, не по-малко изискване е те да са и големи актьори.“

Международното присъствие сред публиката се допълни със зрители от Финландия и нови гости от Австрия и Германия. Те разпалено коментираха преживяването си, споделяйки че за първи път присъстват на подобен спектакъл. Музикалните критици от престижни издания за оперно изкуство в Европа отново бяха заели местата си, за да проследят с интерес и това впечатляващо представление.

Виковете „Браво!“, станали вече традиционни между действията,  заляха залата след падането на завесата. Заслужено голям аплауз избухна за представянето и актьорското превъплъщение на солистите Мартин Илиев,  Радостина Николаева, Атанас Младенов, Анна Верле, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Ангел Антонов, за оркестъра на Софийската опера под диригентството на Константин Тринкс и за изключителната постановка на Пламен Карталов.

Това беше един грандиозен спектакъл, изпълнен от изключителни солисти и сътворен от невероятен творчески екип.

 
   

ТРИСТАН И ИЗОЛДА

Изпълнена за първи път през 1865 г., Тристан и Изолда е една от най-обичаните опери на Вагнер. Базирана на средновековна легенда, това е романтична трагедия на любовта и смъртта, разказана чрез възвишена музика.

От началните тактове на прелюдията, с известния си „Тристанов акорд“, трансцендентната творба на Вагнер е едно от най-значимите произведения в оперния репертоар. Самият Вагнер го описва като „най-дръзката и оригинална творба в живота ми“.

На борда на своя кораб Тристан и неговият слуга Курвенал отвеждат ирландската принцеса Изолда в Корнуол, където е обещана за съпруга на крал Марке. Младата жена разказва на довереницата си Брангена, че един рицар е убил годеника й. Това е Тристан, който също е бил ранен, но с малка лодка стига бреговете на Ирландия. Там Изолда го спасява и двамата се влюбват. Тя разбира, че до Корнуол ще я придружи Тристан. Изолда го обсипва с горчиви упреци и иска отплата за смъртта на своя годеник Моролд. Тристан мълчаливо є подава своя меч – нека тя го убие. Но Изолда мечтае за друга смърт: врагът й трябва да изпие отрова. По искане на принцесата Брангена донася чаша с отрова. Тристан я поема, без да се колебае, и пие от смъртоносното питие. Но желаната смърт не идва. Внезапно страстен копнеж обзема младата двойка. Двамата не могат да откъснат очи един от друг, гледат се с възторг, покорени от невероятната, могъщата сила на любовта. Брангена погрешно е дала вместо отрова любовно питие!

Изолда вече е омъжена за крал Марке. Тя очаква с голямо нетърпение срещата с Тристан. Кралят е заминал на нощен лов и нищо няма да смути щастието на двамата влюбени. Обзета от страст, Изолда не чува предупрежденията на вярната Брангена: това е капан, поставен от хитрия кралски съветник Мелот. Коварният царедворец посъветвал Марк да отиде на лов през тази нощ и внезапно да се върне!

Влюбените се наслаждават на страстта си и разбират, че само в дългата нощ на смъртта могат да бъдат завинаги свързани. Брангена предупреждава Тристан и Изолда, че нощта свършва, но влюбените забравят за света около тях. Те са изненадани от внезапно завърналия се крал Марке. Той е ужасен, че е предаден от Тристан.

Мелот, васалът на крал Марке, е ранил Тристан смъртоносно.  Курвенал бди над него, докато той бавно умира, страдайки за  Изолда. Когато принцесата най-накрая пристига, вече е твърде късно. Само в дългата нощ на смъртта Изолда може да се присъедини към Тристан.




Любопитно!

С написването на „Лоенгрин“ завършва така нареченият „дрезденски период“ от творчеството на Вагнер. И не само защото композиторът напуска този град. „Лоенгрин“ е едновременно неговата последна романтична опера и първа музикална драма. От 1849 до 1858 г. Рихард Вагнер живее в Швейцария. По това време той работи усилено своята тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Работата му върху това „произведение на неговия живот“ е извънредно напреднала — „Рейнското злато“ и „Валкюра“ са завършени, написана е и първата половина на „Зигфрид“. През 1857 г. композиторът неочаквано оставя „Зигфрид“ и започва усилено да работи „Тристан и Изолда“. Ето как Вагнер обяснява това в едно писмо до Лист: „… Отведох моя млад Зигфрид в дъното на самотната гора. Тук го приспах и със сълзи на очи се сбогувах с него. Принудително си го наложих. Изтръгнах го от сърцето си, за да го погреба жив. Трябваше да водя със себе си тежка и сурова борба, за да стигна до това решение. Ще се завърна ли някога при него? …“ Причината за всичко това е най-вече любовта на Вагнер към Матилда Везендонк, жена на неговия приятел и покровител Ото Везендонк.

Със семейство Везендонк Вагнер се запознава през 1852 г., а пет години по-късно отива с жена си Мина Планер да живее в тяхната вила, която са наричали „Убежището на зеления хълм“. Между Вагнер и Матилда Везендонк се поражда силна и взаимна любов, плод на която е „Тристан и Изолда“. През 1858 г., за да не се стигне до скандал (въпреки твърдението на Вагнер, че любовта им е била само блян), той трябвало да напусне Цюрих и да замине за Венеция. Композиторът изтъква, че „Тристан и Изолда“ е един паметник на неговия блян.

Текстът на операта е написан в съвсем кратък срок — за три седмици. Вагнер е използувал множеството варианти на широко известната легенда за Тристан и Изолда (вероятно от келтски произход) за любовта, която е по-силна от смъртта. В основата на Вагнеровия текст обаче стои поемата на средновековния немски поет Готфрид от Стразбург (XII в.). Рихард Вагнер започва да пише музиката през октомври 1857г., но емигрантските му неволи го принуждават да прекъсва работата си на няколко пъти. Партитурата е завършена през есента на 1859г.

Премиерата на „Тристан и Изолда“ е на 10 юни 1865 г. в Мюнхен под диригентството на Ханс фон Бюлов.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.

Галерия