Едно вълнуващо и необикновено Лято 2023 обещава Софийската опера и балет за ценителите на това изкуство. Нейният директор и главен режисьор Пламен Карталов отново чупи стереотипите. Този път той залага на грандиозен Вагнеров фестивал, а поводът е 210 години от рождението на великия немски композитор.

Неговите творби се смятат за изключително трудни за оперните артисти. Има дори легенда, че изпълнявайки дълго време произведения на Вагнер може да останеш без глас. Отделен е въпросът, че в последно време немският композитор не е особено долюбван в Европа, заради факта, че е произведенията му са вдъхновявали фашисткият диктатор Хитлер и са му били любими. Това е някакъв нонсенс, защото Вагнер умира шест години преди да се роди Хитлер.

Пламен Карталов обаче не се страхува отново да провокира с Вагнер първо в София, а след това и по световните оперни сцени. Софийската опера и балет ще представи нов прочит на тетралогията "Пръстенът на нибелунга".

От 8 до 30 юли ще бъдат показани пред публика всички седем заглавия, които до този момент са в репертоара - "Рейнско злато" (8 юли), "Валкюра“ (9 юли), "Зигфрид" (11 юли), "Залезът на боговете" (13 юли), "Тристан и Изолда" (23 юли), "Парсифал" (25 юли), "Летящият холандец" (29 и 30 юли).

Интересът на акад. Карталов към творчеството на Вагнер е отдавна. Той решава да започне тетралогията още през 2010 г. с премиерата на първата част "Рейнско злато". В следващите три години публиката аплодира "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете".

Новата продукция "Пръстенът на нибелунга" е с нови декори, костюми и режисьорска концепция с изцяло български оперни артисти. Диригент на спектаклите е Константин Тринкс, сценографията е на Ханс Кудлих, а костюмите на Християна Михалева.

"Правим един нов "Пръстен на нибелунга", уверени, че той ще бъде подобрен, концептуално разширен и даващ нов тласък към оперни сцени, към които вече имаме покана", каза акад. Пламен Карталов по време на представяне на предстоящите летни фестивали на националната културна институция.

Новата визия на постановката е вдъхновена от сюрреализма, има нещо от Кандински, каза сценографа Ханс Кудлих. Той отбеляза, че България му е много интересна, а с Пламен Карталов се разбират от половин дума. "Това, което харесвам на Карталов е, че умее да разказва истории за публиката. Той тръгва от музиката и сглобява действието от отделни парченца, така че да се получи едно вдъхновяващо цяло. Това го отличава от обичайните постановки на други режисьори", добави Кудлих.

Пламен Карталов дава път на младите артисти на операта, за да изгреят след това на световните сцени. Поканени са най-добрите специалисти, които да работят с тях, като една от тях е оперната прима Анна Томова-Синтова. Тръгналият преди 20 години от Софийската опера бас Орлин Анастасов също прави майсторски клас, а на 8 юни неговите ученици ще покажат пред българската публика уменията и таланта си.

Сопраното Радостина Николаева посочи, че зрителите ще видят един нов прочит на операта, който се надява да бъде приятна изненада, и всички да изпитат удоволствието, което носи Вагнер.

Оперната певица Мариана Цветкова отбеляза, че е участвала в първия "Пръстен на нибелунга" преди повече от 12 години. "За мен е чест, че все още продължавам да пея, макар че много - и журналисти, и колеги, ни обвиниха, че ще останем без гласове. Това не е вярно. Рихард Вагнер не е просто труден за пеене или за поставяне. Това е една визитна картичка на всеки голям театър по света", каза Цветкова. Този път тя ще изиграе Фрика, защото по думите ѝ няма как една 50-годишна жена да бъде амазонка.

"Най-важното е да препрочетем музиката още по-дълбоко и да влезем с дълбоко разбиране и проникновение в един фантастичен разказ на герои и събития, и общества, тръгвайки от митологичното време в контекста на съвремието и с поглед към бъдещето. Защото музиката на Вагнер е музика на бъдещето", каза акад. Карталов.

В записано видеобръщение именитият бас Курт Ридъл, който също имаше майсторски клас в Софийската опера, призова меломаните да дойдат и да се насладят на "най-великия оперен композитор и забележителният режисьор Пламен Карталов".

"Музи на водата" на езерото в Панчарево

Наред с Вагнеровия фестивал през лятото ще се проведат и още редица фестивали, които се превърнаха в запазена марка за Софийската опера и балет.

За четвърта поредна година на сцената на езерото в Панчарево ще се състои летният фестивал "Музи на водата" от 14 юли до 27 август.

Там може да видите оперната история на "Летящия холандец" от Рихард Вагнер, балетните шедьоври "Лебедово езеро" от Пьотр Чайковски, "Дон Кихот" от Лудвиг Минкус, "Кармина Бурана" от Карл Орф, "Сън в лятна нощ" от Феликс Менделсон, "Кармен-сюита/Болеро" по музика на Жорж Бизе и Родион Шчедрин/Морис Равел и вечния мюзикъл "МАММА МИА!".

Сцената ще бъде грандиозна, емоцията - завладяваща, а изживяването - незабравим спомен, призовават от операта.

"За нас е изключителна чест фестивалът "Музи на водата" да се провежда в район Панчарево. Място има невероятни природни дадености, а ние като районна администрация даваме всичко възможно да облагородяваме средата спрямо възможностите ни", каза Даниела Христова, заместник-кмет на район Панчарево.

"Опера в парка"

За 14-та година ще се проведе и фестивалът "Опера в парка" през лятото.

Той започва на 24 юни в парка на Военна академия "Георги Сава Раковски" с "Концерт за бебоци" и ще продължи до края на юли.

Най-малките зрители, заедно с техните родители отново ще имат незабравими срещи с любими приказни герои, сред които Червената шапчица, Мечо Пух, Трите прасенца, Вълка, Папагено и Папагена.

Новото в репертоара е спектакълът "Вълкът и седемте козлета". Мюзикълът от Александър Владигеров е адаптиран за деца.

Юлия Кръстева, която от години работи по детската програма на операта, отбеляза, че вече могат да се видят първите резултати. "Отгледахме си публика, която минава от една възраст в друга, от зала в зала и това е нашата награда", каза Кръстева.

Ще се проведе и фестивалът "Опера на върховете" на Белоградчишките скали, който тази година ще е значително по-дълъг.

Без подкрепата на Столична община нямаше да се родят фестивалите "Опера в парка" и "Музи на водата", каза акад. Пламен Карталов. Той отбеляза, че през всичките тези години местната власт остава единственият и основен спонсор на фестивалите в столицата. Другите спомоществователи са редки и спорадични.

Всяка година Столична община заделя по около 100 000 лева, за да финансира мероприятията. Тази година сумата дори е увеличена с около 5000 лв. Отделно е логистиката, като осигуряване на транспорт до езелото в Панчарево, облагородяване на местата, почистване.

Нашето партньорство може да се опише с две думи - вдъхновение и благодарност, каза Диляна Николова от Столична община. Тя отбеляза, че общината и операта имат обща кауза - София да бъде и столица на изкуството, което да ни води напред.

Имам си една мечта

Мечтата на Пламен Карталов сега е да направи музей на всички български оперни величия, покорявали световните сцени. Той съобщи, че след 8 години борба е успял да извоюва последния етаж и вече зала "Александър Стамболийски" е част от операта.

"Не успях да взема всичките етажи, където искахме да направим един музей на българската оперна певческа слава. Но поне една зала успяхме да измъкнем - от цялата номанеклатура, бюрокрация и статукво на неща, за които сами се сещате", каза акад. Карталов.

Сега залата се използва за провеждането на майсторски класове, но акад. Карталов не се е отказал от идеята за създаването на музея.

https://www.mediapool.bg/sofiyskata-opera-razbulva-misteriite-na-vagner-news348395.html