18.07.2021 г. | Международна опера

„ЖЕНАТА ОТ ЕЗЕРОТО“ (LA DONNA DEL LAGO). Нова постановка. Романтично представление на езерото на 15 и 16 юли 2021 г.

Летният Вагнеров фестивал на Софийската опера и балет "Музи на водата" под режисурата на проф. Пламен Карталов продължи това лято на езерото Панчарево с операта на Росини „Жената от езерото“ ("La donna del lago") - отговаряща на езерната или така да се каже водна тематика. Карталов е намерил тук нова страхотна сцена за почти неограниченото си въображение, да открива постоянно нови места на открито за своите нови оперни постановки и репертоар. След миналогодишното забележително "Рейнско злато" (Merker 08+09/2020) главният спонсор е превърнал понтона на брега на езерото Панчарево в постоянна езерна сцена чрез значителни преустройства, с удобна трибуна за зрители с около 700 места, която практически винаги е била разпродадена през първите четири представления на „Жената от езерото“ ("La donna del lago"). Тук, подобно на театъра на открито на Белоградчишките скали, оркестърът може да бъде разположен един път, т. е. директно пред сцената.

В постановката на Карталов, рядко изпълняваната пиеса на Росини е с добра режисура на героите и впечатляващи образи от езерото. Пиесата, която се основава на романтичния стихотворен епос от 1810 г. "Жената от езерото" на сър Уолтър Скот и принадлежи към жанра opera seria, е създадена по музика на Росини и либрето на Андреа Леоне Тотола, а премиерата ѝ е през 1824 г. в Teatro San Carlo в Неапол. Пиесата разказва за мистериозната "жена от езерото" Елена, която е желана от трима мъже едновременно. Официално тя е обещана от баща си Дъглас на водача на планинците Родриго. Планинците са във вражда с краля на Шотландия. Тайно обаче Елена и войнственият Малкълм, който също е планинец, се обичат, като при Росини ролята на Малкълм се изпълнява от жена („роля в панталони“). Третият е криещият своята самоличност крал на Шотландия Джакомо V, който се представя пред Елена за Уберто ди Сноудън и обещава да ѝ помогне в труден момент. Бойните хорови сцени на планинците документират военни действия. Когато се налага да се застъпи за баща си и Малкълм в кралския дворец (междувременно Родриго е загинал) Елена си спомня за обещанието, показва пръстена, подарен ѝ преди това от Уберто, и разбира, че той самият е крал Джакомо V. Той се отказва от Елена, прощава на Дъглас и Малкълм и ги събира отново с Елена. Мирът е възстановен.

Карталов, заедно с Борян Белчев, е отговорен и за изпълнената с фантазии сценография, която е адаптирана към обстановката в Шотландските планини, използвайки в този случай хълмистия пейзаж около езерото. Тази атмосфера осигурява известна степен на автентичност на хода на историята. В началото Елена се появява на сцената с малка ветроходна баржа от езерото – а в края тя отново ще изчезне в езерото, просто мистериозно…. На сцената сценографите са създали стилизирана и често променяща се гора, която напълно отговаря на режисьорската концепция. В края на постановката е създадена и впечатляваща сцена в царския дворец. Бързата смяна на сцените (декорите) е специално изкуство на сценичните работници в Софийската опера. Те са натрупали много опит с многобройните представления на открито.

Христина Михалева-Зорбалиева е автор на костюмите, някои от които са пищни и отговарят на историческия модел. Преди битката между планинците и кралските войски Карталов много професионално си позволява да вмъкне въздействащ елемент с гайда и ритуална церемония по заклинание – доста забележително, както в музикално, така и в драматургично отношение!

През двете вечери главните герои бяха изпълнени от различни артисти. Гостуващата Мария Радоева, получила награда на BBC Cardiff Singer of the World 2011, изпя през първата вечер една чудесно въплътена Donna del lago с изключително колоритен и многостранен сопран, както и с дълбоко темброво изпълнение, което беше напълно убедително и в актьорско отношение. Кармен от предишната година в българския Цари Мали град, Виолета Радомирска, изпя и изпълни ангажирано Малкълм като „роля в панталони“, с мецосопран, който беше много привлекателен и в долния регистър. Хрисимир Дамянов беше преди всичко тенорово убедителен Уберто или крал Джакомо V, с леко усилие във високите тонове. Гостът Валерио Борджони от Италия беше особено впечатляващ, като даде на Родриго спиращи дъха тенорови върхови ноти в трудната ария. Стефан Владимиров се превъплъти в бащата на Дона, Дъглас, с характерен и ярък бас. Рейналдо Дроз беше добър Серано, а Весела Янева – привлекателна Албина – и двете роли бяха по-малки.

На следващата вечер Станислава Момекова изпя Елена с характерен тъмен тембър на сопрана и чувствителна игра. Александрина Стоянова беше Малкълм с много тъмен мецосопранов тембър и с по-мъжествен вид в „ролята в панталони“ от Виолета Радомирска от предишната вечер. И Стоянова успя да бъде напълно убедителна с гласа си и много интензивната си игра и спечели публиката. Чилийският гост Диего Годой също изпя впечатляващо Родриго с огромни височини и също толкова добър нисък регистър в споменатата почти главозамайваща ария. Франсиско Брито се справи много добре с теноровите предизвикателства на Уберто. Петър Бучков беше надежден Дъглас. Ангел Антонов изпя стегнат и точен Серано с баритонов оттенък подсилващ тенора, а Цвета Сарамбелиева – забележителна Албина.

Франческо Роза, който вече се е доказал на летните събития на открито на Карталов, дирижира оркестъра на Софийската опера и балет от изградената стационарна ложа до сцената с много от духа на Росини. Акустични корекции със сигурност биха могли да допринесат за още по-доброто представяне на оркестъра. Мъжкият хор произнасяше бойни лозунги, но не се доближаваше до хармонията на женския хор. Както винаги за репетициите на хора отговорна беше Виолета Димитрова. Емил Динков допринесе за добрата светлинна режисура, която беше перфектно настроена към бавно настъпващия здрач, а след това и към нощта. Както и предишната година, това беше една незабравима вечер край езерото Панчарево, което сега може да се определи като "малкия български Брегенц".

https://www.deropernfreund.de/sofia.html