Холандецът от „Музи на водата“
През летните месеци Пламен Карталов, изобретателният генерален директор на Софийската опера и балет, непрекъснато измисля нови места за представления на открито. Езерото Панчарево, близо до София, се превърна в малък „български Брегенц“ за трета поредна година. След като през 2020 г. започнаха с „Рейнско злато“ въпреки пандемията, през 2021 г. последва „Жената от езерото“ от Дж. Росини в рамките на фестивала „Музи на водата“.
Даланд с норвежците
Първо действие
Така че какво по-естествено от това „Летящият холандец“ на Рихард Вагнер да хвърли котва на софийския бряг, след като тук има красиви млади жени, които могат да пеят много добре! Пламен Карталов е и режисьор на „Летящият холандец“ и поставя седмото произведение от канона на Байройт в София от 2010 г. насам, която вече спокойно може да се нарече „Байройт на Балканите“. За сценографията Карталов се вдъхновява от известната британска скулпторка Барбара Хепуърт (1903-1975). Той е въодушевен от абстрактността на нейните творби и свързаните с тях театрални измерения, които смята за предопределени за сценографията на „Летящият холандец“, още повече че Хепуърт, подобно на Вагнер, винаги се е вдъхновявала от природата и заобикалящия я свят.
Даланд с кормчията
Сандвикен е разположен в бяла стърчаща сценична рамка със стълбища, а черният кораб на Холандеца изглежда като мрачно надвиснала скулптура, проектирана от Хепуърт, с типичната дупка в нея. В задната част се извисява червено двойно платно, което изчезва с потъването на кораба на Холандеца, докато той и Сента се възнасят апотеозно към небето в бял лотосов цвят.
Холандецът със Сента
Това беше разказване на история по фин и често пъти изтънчен начин, като винаги оставаше вярно на творчеството на Вагнер – за Карталов това беше законът. Корабните въжета на норвежците са бели, на холандците – червени, а хорът на моряците им е призрачно костюмиран и осветен. Преди своята балада Сента сънува дълбоко вълнуващ сън в леглото си по средата на сцената...
Холандските моряци
Легендарният Курт Ридл подготвя българските певци текстово, но те вече познават немската школа от други Вагнерови постановки. Самият Ридл пя Даланд и като се има предвид, че вече не е най-млад, той все още е впечатляващ – като по мечешки сърдит стар моряк с прекалено комерсиална жилка.
Ерик със Сента
Маркус Маркварт изпя отлично премиерния Холандец с мелодичен бас-баритон и добра дикция. Двама българи все пак бяха на разположение за седемте изпълнения. Радостина Николаева също беше първокласна Сента, каквато е била като Брунхилда, Изолда и Тоска, и би могла да пее тази роля във всеки голям оперен театър на запад. Тя притежава силна харизма, красив тембър и добри върхови ноти.
Курт Ридл по време на финалните аплодисменти
Костадин Андреев изпълни Ерик на 16 юли, като невинаги беше съвсем сигурен в темпото си. Но той е талантлив изпълнител. Даниел Острецов беше вокално мощен кормчия, а Александрина Стоянова-Андреева със звучното си мецосопрано беше първокласна Мария. Хорът на Софийската опера се оказа равностоен на трудните изисквания на езерната сцена. Росен Гергов дирижираше оркестъра на Софийската опера динамично и с голямо внимание към детайлите от една странична ложа. Върху акустиката може да се поработи, но може би оркестърът трябва да се разположи в широкото пространство пред сценичната площ.
Снимки: Светослав Николов
Клаус Биланд