Българска национална опера на мястото, където се е случило събитието...
Софийската опера и балет е един от първите оперни театри в света, които по време на корона-кризата през лятото на 2020 година изпълняват наживо своите постановки.
Под ръководството на генералния директор Пламен Карталов, Операта се представи на седем сцени през летния сезон 2020, шест от които бяха на открито Open Air, въпреки социалната изолация поради корона-вируса и трудното финансово състояние.
На първия летен фестивал „Портал на два свята“ в късноантичната крепост Цари Мали Град, на около 80 км от София в дъбова гора с изглед към равнината Белчин, Карталов показа две опери „Кармен“ от Жорж Бизе и „Янините девет братя“ от българския композитор Любомир Панайотов Пипков.
Днес тази творба се разглежда като повратна точка в българската класическа музика. Надграждайки богатото съкровище на народната музика, Пипков е искал да създаде нов български музикален стил, който да съчетава наследството на световната класическа музика с богатото наследство от народни песни, песнопения и ритми, както и историческото съдържание на произведението. Пипков, тогава ученик на Пол Дукас в Париж, по времето на композирането на „Яна“ през 1929 година е бил в политически драматична, дори почти травматична ситуация. Това може да се почувства отново и отново в тази творба.
„Яна“ е едно голямо българско национално оперно произведение, което съчетава исторически материал, за жалост с голяма актуалност.
Премиерата му е през 1937 година.
Пламен Карталов познава добре самия Пипков и през 2018 година поставя пиесата за втори път от 30 години. Сега с помощта на голям спонсор той пренася тази продукция в късноантичната крепост Цари Мали Град. Произведението разказва за българката Яна, която има девет братя, които всички се трудят в нечовешките мини на Рила планина. Сред тях е грозният Георги, който от завист, а също така и отстоявайки старшинството си по възраст, прави труден живота на красивия и артистично надарен по-малък брат Ангел, който е много по-обичан от майката и Яна. Напомня за ситуацията с Каин и Авел в 1-та книга на Моисей. Понеже Георги накрая отсича двете ръце на дърворезбаря Ангел, поради което той трябва да умре като беден просяк. Когато червената чума идва от Босна - веднага се забелязват асоциации с настоящата корона-пандемия - Георги се възползва от играта /съдействието на една циганка, за да убие и другите си седем братя. В крайна сметка неговата ослепяла майка и самият той умират. Единствено Яна остава като пречистена пред лицето на българските села, опожарени от настъпващите османски нашественици – една опера с наистина национални и визионерски измерения!
С често причудливо, но винаги с пълно с атмосфера осветление в мистично изглеждащите стени на римската крепост с прости символични сценични декори на Свен Йонке и взетите от епохата на произведението костюми на Станка Вауда, Карталов създава една оптична естетика, която разчита изцяло на символизма. С една силна лична насока се определя съдбата на главните герои и работи за драматичните решения. Лилия Кехайова изпя една интензивно изградена Яна със звучен сопран и също беше много подходяща и за преобладаващия от време на време речитатив. Хрисимир Дамянов пее красивия по душа Ангел с лиричен тембриран по-лек тенор.
Гергана Русекова е една буйна циганка с цветно, силно драматично мецосопрано. Петър Бучков пресъздава грозния Георги с интензивни жестове и мощен бас баритон при добра дълбочина. Румяна Петрова пее майката с някои гласови недостатъци в мецосопраното си. Хорът на Софийската опера, по най-добрия начин отрепетиран от Виолета Димитрова, пее мощно и е оживен в хореография от Риолина Топалова.
На следващата вечер имаше „Кармен“, също в постановка на Пламен Карталов от 2017 г. Става дума преди всичко за интензивното тематизиране на взаимосвързаните съдби на тримата главни герои. Около въртящ се диск (сценография: Миодраг Табачки), на който се разиграва съдбата им, стоят три мойри - гръцки богини на съдбата, тук играни от мъже, всеки с едно дълго въже, което свързва тримата главни герои с въжето на съдбата. В допълнение към препратката към гръцката класическа трагедия, Карталов цитира и стария японски театър Но, особено под формата на белите маски и черните одежди на хора (костюми: Християна Михалева Зорбалиева). По този начин той се откъсва от всички често срещани клишета за „Кармен“, като фабриката за цигари, естетиката на кръчмата в Lillas Pastia или арената за борба с бикове. С много ефектни танцови интермедии Софийската опера показва и с каква балетна трупа от висока класа разполага.
Виолета Радомирска пее и играе една атрактивна и чувствена Кармен с красиво и богато многообразно звучащо, не твърде голямо мецосопрано.
Веселин Михайлов пък избухва от ентусиазъм и пее торерото с привлекателен баритон. Цветана Бандаловска представя категорична Микаела, но с горните ноти достига своите вокални граници.
Жорж Димитров дирижираше оркестъра на Софийската опера, който беше разположен под тента отстрани на сцената, със сигурна ръка и със специално внимание към солистите, които бяха водени от големи монитори. Това сработи изненадващо добре, дори ако и силата на оркестровия звук да можеше да е малко по-интензивна тук-там. Цялостното впечатление - две запомнящи се вечери в прекрасния горски пейзаж до Белчин!
Снимки: Светослав Николов
Клаус Биланд
20 септември 2020 г.
https://www.opera-online.com