Шедьовърът "Крадецът на праскови" на класика на българската литература Емилиян Станев заживя нов живот на сцената на Националната опера.

Трудно е да си представим, че е възможно да се създаде още една толкова завладяваща творба със заглавие "Крадецът на праскови", след самата повест и след емблематичния филм на Въло Радев, по сценарий на самия Емилиян Станев, с първата дама на българското кино Невена Коканова и сръбския актьор Раде Маркович в главните роли.

Точно такава творба е операта, композирана от Благовеста Константинова - пианист, композитор и професор по камерно пеене в Националната музикална академия "Панчо Владигеров".

На 29 април тази година тя беше представена на камерната сцена на Националната опера и балет. Нейният директор акад. Пламен Карталов е известен, освен с върховите и постижения като режисьор на огромен брой опери, печелили овации по цял свят, но и с това, че е откривател на млади таланти. Които успешно изгражда и развива. Като преподавател по режисура и актьорско майсторство в Националната музикална академия академикът беше поверил режисурата на операта на своя студент дипломант Теодор Георгиев.

С още едно свое неоспоримо качество - безпогрешен усет за новаторство, акад. Карталов даде шанс дипломният спектакъл "Крадецът на праскови" на неговия ученик да се превърне в значимо музикално събитие в оперния живот у нас.

Любителите на оперното изкуство вече знаят, че това, зад което акад. Карталов застава, е обречено на успех. Така се случи и с представлението на "Крадецът на праскови". Музиката на проф. Благовеста Константинова още в началото грабва със своя драматизъм, емоционалност и неочаквана за съвременните творби мелодичност. Много точно пресъздава сюжета на повестта като настроения и емоции.

С изключително майсторство композиторът извежда като водещи точните инструменти, които по най-добър начин съответстват на чувствата на главните герои и на сюжетните акценти. През цялата опера като лайтмотиви преминават темата на любовта и темата на войната. Много въздействащи са включванията на мъжкия хор като сборен образ на военнопленниците.

Изисква се огромна смелост да се напише либрето по творбата на Емилиян Станев. И то след като тя вече е интерпретирана в сценарий за екранизацията ѝ лично от него. Проф. Цонка Великова, преподавател във Вокалния факултет на Национална музикална академия, доктор на изкуствознанието, не само, че е проявила такава смелост.

Но и е успяла да напише либрето с високи художествени качества. Текстовете на ариите са много красиви. Авторката е член на Българския хайку съюз и на Дамския литературен салон „Евгения Марс”. Видно опитът ѝ в тези области на литературното изкуство, отличаващо се с нестандартност, ѝ дава творческите умения да напише текста за красивата музика, който същевременно да отговаря и на високия художествен стил на Емилиян Станев.

Автор на част от текстовете е самият композитор проф.Константинова. А текстът на последната ария на Лиза, която умирайки пее: "Искам да заспя щастлива в твоите ръце, като златен сноп от нива - в твоите ръце", е на Кинка Константинова - наричана поетеса на любовта, автор на 38 стихосбирки и книги с проза и майка на проф.Константинова.

Младите солисти на Националната опера Силвия Тенева - сопран, Хрисимир Дамянов - тенор и Александър Георгиев - баритон, не само пяха блестящо. Но също така и пресъздадоха образите на Лиза, сръбския военнопленник Иво Обретенович и на полковника - съпруг на Лиза и комендант на Велико Търново след Първата световна война, с високо актьорско майсторство. Те постигнаха силно въздействие върху публиката.

Режисьорът Теодор Георгиев беше използвал изключително въздействащи техники, за да пресъздаде различните картини - мултидемия, движещи се сенки на героите зад осветен с бели прожектори екран. Много майсторски беше режисирал актьорската игра на тримата солисти, за да пресъздаде техните емоции. По нищо не личеше, че това е негов дебют.

Под майсторската палка на диригента Стефан Недялков оркестърът не просто свири блестящо. А и изрисува прекрасни музикални картини и извая самостоятелни музикални образи в частите без арии и речитативи. Маестро Недялков съумя така да води оркестъра, че музиката да се лее, следвайки мека вълнообразна линия от различни динамики. Той постигна градация, която достигна своята кулминация във финала на операта, изпълнен от оркестъра. Тогава избухна истински музикален фойерверг.

И публиката се увери, че има защо акад. Карталов да направи своя анонос преди началото на представлението, че операта "Крадецът на праскови" ще влезе в афиша на Националната опера и балет.

Ваня Иванова