Общински театър Пиаченца 2025

От Бернардо Гайтан

С наближаването на края на 19-и век, по време на период на артистичен преход, младите композитори се стремят да направят нововъведения и да предефинират оперния език. Именно в този контекст, почти случайно, се появява най-емблематичният диптих на италианския музикален театър и най-добрият прототип на веристичната опера: „Селска чест“ от Пиетро Маскани и „Палячи“ от Руджеро Леонкавало. Смятани днес за шедьоври, тези опери някога са сигнал за зората на нова епоха за италианската опера.

Когато „Селска чест“ печели конкурса Sonzogno за едноактни опери, Маскани все още е неизвестна фигура. Но забележителният успех, който произведението постига на премиерата си в Театро Костанци в Рим на 17 май 1890 г., няма много прецеденти в историята на операта. Творбата заменя традиционните романтични герои и благородни фигури с пролетарски образи, чиито емоции – любов, предателство и отмъщение – са сурови и интензивни. Само на 27 години, Маскани успява да улови тези чувства и да ги преведе на прям и завладяващ музикален език.

Две години по-късно, на 22 май 1892 г., в Милано е премиерата на „Палячи“ от Леонкавало под палката на Артуро Тосканини. Сюжетът се основава на действително престъпление от страст, случило се в Калабрия и съдено от бащата на композитора, и представя конвенционална драма на ревност и предателство. Леонкавало обаче въвежда изключителен модерен елемент: размиването на границата между реалния живот и театъра. Тази двусмисленост е силно изразена в известния Пролог, който служи едновременно като декларация за артистично намерение и предварително запознаване с тона на операта.

В чест на тази легендарна двойка опери беше осъществена копродукция между театрите в София (България), Модена, Римини и Пиаченца в Италия. Режисурата и на двете заглавия е поверена на Пламен Карталов, директор на Софийската опера. Неговата постановка разполага и двете опери в едно и също сценично пространство, проектирано от Джакомо Андрико: отляво, сицилианска руина; вдясно, миниатюрно южно италианско село, с къщи и улични лампи, създаващи топла атмосфера. „Селска чест“ се развива на открит площад с руините на заден план, докато в „Палячи“ пристигането на пътуващия цирк превръща същото пространство в тяхна сцена. Това решение, освен прагматично в постановъчно отношение, се оказа находчиво и не наруши драматургичната цялостност.

И двете постановки се придържат към традиционен формат – мъдро решение, тъй като тези опери лесно могат да се провалят, ако бъдат извадени от оригиналния си контекст без убедителна обосновка. Режисурата на Карталов беше прецизна и безупречна, постигайки гладък и емоционално наситен разказ. Костюмите, проектирани от Нела Емил Димитрова-Стоянова, поддържат селска, но елегантна външност в „Селска чест“, докато в „Палячи“ се открояват с жизненост и изтънченост, особено колоритните облекла на Неда, Бепе и Канио. Дизайнът на осветлението на Стефано Мацанти беше особено въздействащ в „Селска чест“, с преходи от зора към здрач, придаващи емоционалност на постановката.

Карталов поставя своя подпис върху постановката с въздействащи живописни детайли. В „Селска чест“ процесията е проста, но затрогваща, а финалът става още по-драматичен, показвайки безжизненото тяло на Туриду в ръцете на майка му, докато завесата пада. В „Палячи“ режисурата остава вярна на либретото само с една съществена вариация: Прологът се изпълнява на отворена завеса – скъсване с традицията, което, обаче, не нарушава цялостната постановка.

Вокално, безспорната звезда на вечерта беше Анджело Вилари, който представи невероятно изпълнение както на Туриду, така и на Канио. Неговият силен глас и властно присъствие на сцената уловиха трагичната същност на двамата герои, демонстрирайки невероятна драматична наситеност, без ни най-малко да се компрометира вокалното съвършенство. Неговата „Voi lo sapete, o mamma“ се открои със своите стабилни високи ноти и изискано фразиране, докато интерпретацията му на „Vesti la giubba“ и финалната сцена на „Палячи“ го утвърждават като идеален артист за този репертоар.

Сред женските образи Тереза ​​Романо блестеше в „Селска чест“ като Сантуца с голяма интензивност и баланс, умело предавайки отчаянието и лиричните моменти на героинята. Топлият ѝ и звучен глас, съчетан със забележителна драматична изразителност, вдъхна живот на една страстна и незабравима Сантуца. Нейното „Inneggiamo, il Signor non è morto“ несъмнено беше най-хубавият ѝ момент.

В „Палячи“ сицилианското сопрано Даниела Шилачи въплъти Неда със силно сценично присъствие и вокално майсторство, като постигна елегантна вокална линия с кристални високи нотки, особено превъзходна в „Qual fiamma avea nel guardo!“

Злодеите и в двете опери, Алфио и Тонио, бяха изобразени от Ернесто Пети, чието драматично въздействие на сцената затъмни неравномерното му вокално поднасяне. Баритонът притежава впечатляващ висок регистър, както и дълбоки резонансни ниски тонове, но средният му регистър не блестеше. След Пролога в „Палячи“ изпълнението му се подобряваше с напредването на операта, като в крайна сметка постигна убедителен резултат.

Южнокорейският баритон Хае Канг като Силвио беше един от акцентите на вечерта, поднасяйки интимна и вълнуваща интерпретация в своя дует „Non mi tentar!“ със Скилачи. Добре поставеният му глас и прецизна дикция оставиха трайно впечатление.

Джузепе Инфантино, в ролята на Бепе, представи изпипана интерпретация на серенадата „O Colombina“, макар че почти не се чуваше в ансамблови моменти. Мецосопраното Елеонора Филипони изобрази силна, груба и експресивна Мама Лучия с отлична вокална музикалност, както и Франческа Кукуца, която беше очарователна и издържана Лола.

На подиума на Orchestra dell’Emilia-Romagna „Ла Тосканини” маестро Алдо Сисило изпълни овладян и академичен прочит на диптиха. В „Селска чест“ той избра малко по-бързи темпа, за да поддържа драматичния импулс, с изключение на дуетите „Ah! lo vedi, che hai tu detto“ и „Oh! Il Signore vi manda“, както и в знаменитото и красиво изпълнено Интермецо, което дирижира с голяма чувствителност. В „Палячи“ неаполитанският диригент вдъхна динамика на партитурата, смекчавайки определени оркестрови акценти, за да създаде по-сдържан и автентичен тон, освен при кулминацията, която беше изпълнена със зрелищна интензивност.

Оперният хор на Модена и Детският хор на Театро Комунале ди Модена, ръководени съответно от Корадо Касати и Паоло Гатолин, представиха достойно изпълнение, подсилвайки драматичната сила на постановката.

Бернардо Гайтан

Бернардо Гайтан живее в Милано. Той е млад рецензент, който пише редовно за престижни издания като OperaWire (САЩ), OperaWorld (Испания), ProOpera (Мексико) и L’Opera International (Италия). Той е специален кореспондент на Театро ла Скала, Оперния фестивал Доницети, Цюрихската опера, Дойче Опер Берлин, Мунисипалния театър в Пиаченца, Опера Ломбардия и др.

Завършил комуникационни науки с магистърска степен по продуциране на културни събития от Католическия университет в Милано, той участва в продуцирането на събития повече от десетилетие. Работи близо пет години като съпровождащ пианист, специализирал италианска опера.

Като бивш изпълнителен продуцент на Stecchino Productions – компания, основана от него – той продуцира близо сто представления, включително опери, вокални концерти и рецитали. В допълнение към продуцентската си работа, той е изнасял лекции, семинари и презентации по история на операта и музиката. В продължение на близо седем години той е и радио водещ, като се фокусира върху популяризирането на културата и операта пред по-широка публика.

https://operawire.com/teatro-municipale-di-piacenza-2025-review-cavalleria-rusticana-pagliacci/