Разтърсваща, спираща дъха, такава бе премиерата на операта  „Електра“ от Рихард Щраус на сцената на Софийската опера и балет на 26 ноември 2020 г.

Този изключителен опус на експресионизма, преобръща представите за реалното, потапя ни в дълбините на човешката природа, такава, каквато идва от античната древност, но с препратки към човечеството от нашето технологично време.

Творческите прозрения на режисьора и директора акд.Пламен Карталов за пореден път активира потенциала на целия ансамбъл, който задено с гост диригента Евън-Алексис Крист и забележителния екип -  сценографа Свен Йонке, Лео Кулаш-костюми, Фреди Франдзути-хореограф, осветление Андрей Хаджиняк,  техническите служби създават този трилър.

Бих казала, че това е трилър от класата на Хичкок. За разлика от филмите, тук в оперния театър енергията от сцената и оркестъра завладяват директно сетивата, отблизо с дъха на случващото се. И цялото това чудо се случва с два състава на Софийската опера, с български артисти, с български оркестър.

Вдъхновен от представата за незавършенета арка на Микена, Свен Йонке създава образа на кристалния палат Микена„ който за него  е своеобразна рефлексия на душата на Клитемнестра. На финала той се разрушава.

Въртящата се сцена, с прозрачни, наклонени стени, през които се виждат отражения на фигури, действия и балетни епизоди активират представата за античния театър. Усещането за единство на време, действие и място е детайлно разработено като филм. Интересно бе вплитането в сюжета на балетните сцени като органична част от действието, припомнящи ни ролята на  коментаторите от античната драма.

Оркестърът в случая, поради епидимичната ситуация, разположен в залата е видим. Нещо, което  придава нов привкус на изживяването. Това е истински театър на инструментите, игра на различните групи, която се  се разиграва пред зрителя. Театър, изтъкан от богатата метроритмична пулсация в партитурата на Рихард Щраус, нещо, което се случва пред зрителя.

Електра на Лили Кехайова вокално и актьорски внуши вътрешно разрушителната драма на Електра с голям  интензитет. Тя изгради образа  пластично в неговите различни състояния до финалния танц, състоянието на катарзис на героинята.

Клитемнестра на Гергана Русекова бе изключителна. Тя изгради запомващ се  експресивен образ,  в който бушуват страхове и гузна съвест.Богатият й  глас, както и актьорското внушение са завладяващи.

Хризотемис, единствения светъл образ, която не приема отмъщението като единствен път, Цветана Бандаловска създаде с много нюанси и вокална красота.  Атанас Младенов в ролята на Орест също е отличен избор в цялата тази зловеща драма, чийто катарзис на финала кулминира с убийството на Егист и Клитемнестра.

Финалният радостен танц на Електра и разпадането на двореца  с невероятно красивата музика в оркестърта успокоиха натрупаните енергии в този един час и 45 минути.

Бурните аплодисменти  дълго не стихваха. Публиката изправена на крака сякаш не искаше да излзезе от магията, от изживяването на уникалния спектакъл на „Електра“.

Това събитие, родено по време на пандемията, доказа, че духът винаги възтержествува над страха.

Д-р Магдалена Манолова