Автор Христо Николов

Не може да карам публиката да купува билети при прогнозен бюджет, казва директорът на Софийската опера и балет

- Господин Карталов, защо оставихте най-изпълняваната опера на Вагнер - “Танхойзер”, за най-накрая, след като Софийската опера и балет постави всичко друго значимо от този композитор?

- “Tанхойзер” е много специална задача особено за главния герой. Вокалността му е екстремно дръзка и в нея личи езикът на боготворения от него Бетховен. Помислете за певците в Деветата му симфония.

 

Впрочем българската публика и гостите на София ще я чуят и видят на открито под диригентството на Даниел Орен, когато закриваме тази година летния сезон на Софийската опера.

За “Риенци” сме мислили, но това е ранна творба на Вагнер, а в плановете ни са най-зрелите и майсторски творби на композитора. “Майстерзингерите” биха били следващата ни логична стъпка, защото това е най-добрата философска комедия в оперната литература, но изисква много дълго време, за да се смогне с езиковата подготовка на певците.

Тъй че има много интересна работа за всички дори и след “Танхойзер”, която е деветата Вагнерова постановка в многоликия и разнообразен репертоар на Софийската опера.

 - “Танхойзер” е известна с това, че в нея се преплитат реални с фантастични сцени, но и с това, че църквата май не я долюбва особено. Защото има една не съвсем завоалирана критика към каноните. Как се справяте с тези, а и с останалите аспекти на произведението?

- В “Танхойзер” е провокиран конфликтът между земното желание и духовното изкупление. Сцените отразяват дълбоката борба между чувствеността и християнския морал. Едва ли това може да е критика на религиозната догма. Поставен е по-скоро универсалният въпрос за човешката природа и спасението, което прави операта вечна и завладяваща.

В постановката ми не намесвам църквата и не чакам мнението ѝ. Акцентът ми е в търсене на паралели в режисьорските проекции върху амбивалентната фигура и космоса на главния герой. От моралния разпад и грехопадението през изкуплението и спасението. Задача има и към публиката, защото тя няма само да е наблюдател и слушател, но и ще участва в един акт на съчувствие и припознаване на човешкото състрадание.

Танхойзер е артист. В началото ще го видим от една страна, в капана на чувственото, плътското и сексуалното му влечение, като бягство от скучния му земен живот, от скучните за него хора във всекидневието, от неразбирането. Но той сам намира свой начин за спасение на душата.

А от друга страна, ще бъдем свидетели на бягството на душата му от плътските наслади и отегчението и преситеността от свободния живот. Това бягство е в търсене на прошката и в пречистването. А пътят е обратно към земното, за изкупление пред чистата любов и силата на човешката близост. Той е и участник, и катализатор във войната на двата свята. Човек сам попада в лесния капан на грехопадението и сам намира после сили за изкупление и спасение.

В действения разказ на режисьорския прочит поставям Танхойзер в капаните на две различни общества. Те са метафори на две противоположни общества: едното е на безграничните плътски фантазии и свободната любов, а другото - на консерватизма на затворения и ретрограден свят и пагубния живот на един артист. Не състезание, а война между различни житейски философии. Според мен църквата няма нищо общо с това.

И много се радвам, че предварително споделените мои мисли и разбирания намериха професионален прием от музикалния Вагнеров наблюдател на нашия фестивал в София Дирк Хаус.

- Не мога да отрека, че този сезон е особено бляскав – започна на високи обороти с гостуване на споменатия от вас Даниел Орен и продължава по същия начин с постановки и гостувания на световни звезди – певци и диригенти. На какво се дължи това, след като няма никаква промяна нито в субсидиите, нито изобщо в начина, по който държавата подпомага сценичните изкуства, в сравнение с предходните сезони?

- Вероятно на убеденост в професионалните ни разбирания и на умението на мениджмънта на Софийската опера. Тя е бранд за националната ни музикална традиция. Стремежът ни е към съвършенство, към преодоляване на препятствията и издигане на престижа на съвременната културна политика на България.

- Още от миналата година се говори за различни идеи за промяна на начина на държавното финансиране на сценичните изкуства. Вие как точно виждате промяната, в какво трябва да се състои тя?

- Известно ви е, че съм доказал силата и резултатите на принципите на самоорганизацията и самофинансирането при спазване и на икономическите, и на художествените критерии. И то въпреки всичко. Ако някой ме попита, няма да спестя мнения и съвети. Благословени да са ръководителите, които не чакат революции, а сами тихо ги правят.

- Между другото, защо от миналата година насам програмата за сезона се обявява на части – първо само до Нова година, после за следващите две тримесечия и така нататък?

- Целият сезон е планиран много внимателно и е предварително разпределен по периоди за изпълнение на художествено-производствената програма. В нея са очертани и сроковете. Но как да кажа на публиката, че всичко е прогнозно, какъвто е и бюджетът? Той не е гарантиран предварително, той е прогнозен. Как да карам публиката да купува билети, които трябва да гарантират сигурност за дати, спектакли и състави?

- Ще има ли ново пространство на открито това лято, на което да се представят спектакли?

- Летният сезон започва с традиционния Вагнеров фестивал на Софийската опера. Ще продължи със спектакли на открито, които официално ще обявим много скоро след окончателното договаряне с известни артисти от страната и чужбина.

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/20292237