Воден от собствената си страст към операта, акад. Проф. Пламен Карталов не просто успява да преведе Софийската опера и балет през един от най-трудните периоди за сценичните изкуства, а и да гледа напред към още по-големи успехи.

През пролетта на 2020 г. пандемията затвори вра­тите на оперните театри от „Метрополитън“ в Ню Йорк, през миланската „Ла Скала“ до московския „Болшой театър“, с което постави едно от най-големите предизвикателства пред сценичните изкуства в целия свят. В това време в Софийската опера и балет академик професор Пламен Карталов взима ня­колко ключови решения за управлявания от него театър. Първото е да напра­ви онлайн излъчвания на представления от репертоара на операта, с което из­преварва дори „Метрополитън“.

Най-важното решение обаче е да по­търси начин Операта да продължи ра­ботата си и артистите под неговото ръководство да бъдат на сцена. „Оба­дих се на проф. Кантарджиев за съвет – казва Карталов. – Той ми каза да бяга­ме от закритото, което ми подейства много отрезвително.“ Това кара Кар­талов да се заеме с организацията на най-успешния летен сезон в историята на Софийската опера и балет.

Традиционно през лятото паркът на Военната академия в София е дом на летни представления, но през 2020 г. Карталов намира шест нови сцени. Сред тях са сцени в Киноцентъра в Бояна, на Белоградчишките скали, при крепостта Цари Мали град и на езе­рото Панчарево. Така артистите на Операта продължават да са на сцена­та дори в трудния за сценичните из­куства период. Освен това се радват на успешно разпродадени представле­ния, които привличат публиката.

Справянето с тази криза обаче е само един от успехите на Пламен Кар­талов. „Да откриваме и да увличаме непрекъснато нови и нови поклонни­ци за операта и балета с нови иници­ативи, а заедно с това и достъпът до тях да стане най-естествен е мисия“, казва той. Тази мисия е видна още в на­чалото на кариерата му, когато сфор­мира младежка оперна трупа, с която пътува из страната. Без претенции за конкуренция с големите оперни театри, той успява да наложи трупата с много усилия и работа. Така тя стига до покани за участия извън страната и представлява основата на Камер­ната опера в Благоевград, която съ­ществува и до днес.

Работната етика и неспирният му ентусиазъм и страст правят следва­щите десетилетия в кариерата на Карталов изключително наситени и разнообразни. Той управлява и твори в Държавната опера в Русе и в Му­зикалния театър в София, основава Академия за вокално изкуство в Рим и реализира десетки постановки в различни мащаби. Между 1994 и 2000 и после от 2008 г. е директор на Софий­ската опера и балет, където постига и най-значимите си успехи.

Отвъд гастроли на Софийската опера на пет континента, може би най-големият успех в кариерата на Маестрото, както го наричат колеги­те му, е поставянето на тетралоги­ята опери на Рихард Вагнер „Пръсте­нът на нибелунга“. „Всички овикваха, че няма да има публика, че не е за българ­ските певци, но поех големия риск, не слушах никого и разчитах на публика не само в България“, казва Карталов. Още с първата премиера на „Рейнско злато“ рискът се отплаща и идват хора от над 15 държави, като тетралогията се играе успешно и извън страната, включително в специалния за истори­ята на Рихард Вагнер град Фюсен в Ба­вария и в „Болшой театър“. Реакцията на публиката и критиката са изключи­телно топли и това постижение зат­върждава мястото на Софийската опера и балет сред значимите оперни театри по света.

Освен от вътрешната си страст Маестрото е движен в кариерата си и от желанието да привлече възмож­но най-много хора към оперното из­куство. Отвъд идеалната цел, това е важен елемент в издържането на Софийската опера и управлението є като един успешен бизнес. „Опера­та не може да е печелившо изкуство“, казва Карталов. Той отбелязва, че ней­ният произход е в дворците на кралете от преди четири века, но днес държа­вата трябва да подкрепя и подпомага това изкуство заради дълг и престиж.

Той обаче е прагматичен и осъзна­ва, че няма как да се разчита единствено на държавна подкрепа. „Театрите трябва да се вземат сами в ръце, директорите да не хленчат и да наме­рят онези механизми и начини това из­куство да не оцелява, а да се развива“, казва той. Това включва създаването на общност от любители на операта, които да я подкрепят чрез дарения, но и управление, което да привлича пуб­лика. „Най-големият успех на един ме­ниджмънт е посещаемостта и ако тя е слаба, значи е слабо ръководство­то“, казва той.

Този комерсиален аспект на опера­та не е нужно да е в конфликт с твор­ческите качества на продукциите. „Ако се прави с вкус и отговорност, комерсиализацията в тези сериозни културни институти може да е валид­на“, казва той. Неговият пример е по­ставянето на мюзикъла „Мама Миа!“ в Софийската опера, чието качество сравнява с постановките на „Броду­ей“ и в лондонския „Уест Енд“. Благода­рение на него Софийската опера доби­ва финансова стабилност, която е от огромно значение. „Не това ме прово­кираше толкова – казва Карталов, – колкото това в операта да влезе нова публика, която няма да дойде на опера и балет, но ще дойде на мюзикъл.“

Със същата мисия – да постигне устойчив интерес към операта – Кар­талов развива и детската програ­ма на Софийската опера. Това включ­ва както концерти за бебета, така и представления за деца, които включ­ват опери, балети и мюзикъли. Чрез тях Карталов успява да даде поле за изява и на най-младите артисти, като в тези представления участват дори студенти, които още се обуча­ват. Част от мотивацията и за тях е именно в привличането на публика, което става все по-трудно, при това в глобален мащаб.

За разлика от клишираните разби­рания за артистичния подход към по­добни проблеми Карталов залага на ин­вестиции в развитието на операта, за да разреши проблема. Това включва, от една страна, обезпечаването на артистите в операта с по-добро от средното заплащане, както и с нови музикални инструменти и качествено оборудване за спектаклите, без значе­ние къде се поставят.

От друга страна е развитието на различните сцени, които са по-близо до публиката. „Напълно възможно е да отидем на нови места и при нова пуб­лика и го правим убедено – казва Кар­талов. – Нека да се види и да се чуе изкуството на оперния театър, а не да стои скрито от очите и ушите на публиката.“

Така през лятото на 2022 г. Карта­лов и Софийската опера и балет про­дължават да пренасят работата си на открити сцени в София и из стра­ната. Тази година фестивалът „Опера в парка“ в парка на Военната академия ще включва спектакли само за деца.

Летният фестивал „Музи на во­дата“ на езерото Панчарево ще има представления от юли до септември. Сред тях ще бъдат две премиери – на операта „Летящият холандец“ на Ри­хард Вагнер и балетът „Сън в лятна нощ“ по музика на Феликс Менделсон Бартолди и едноименната комедия на Уилям Шекспир. През август ще се про­веде и фестивалът „Опера на върхо­вете“ на Белоградчишките скали, къ­дето ще бъдат представени оперите „Набуко“ и „Аида“ от Джузепе Верди, „Норма“ от Винченцо Белини, балети­те „Баядерка“ от Лудвиг Минкус, „Хи­ляда и една нощ“ от Фикрет Амиров и „Корсар“ от Адолф Адам, както и мю­зикълът „Мама Миа!“ от Бени Андер­шон и Бьорн Улвес. Освен това Софий­ската опера ще има представления и в Античния театър в Пловдив.

Успехът на всичко досега, но и на бъдещите планове на акад. Пламен Карталов е амбивалентно понятие. Той е на първо място за артистите и публиката. „Артистите да се чувст­ват на върха и да са щастливи, а публи­ката да е вдъхновена, удовлетворена и потопена в нашето изкуство“, казва той. За самия него остава ролята на режисьор и директор, който е зад ку­лисите и подхожда по-прагматично към успехите. „Не умея да им се рад­вам, а винаги тръгвам към следващата задача и крачка към постигане на нови височини и върхове.“

https://forbesbulgaria.com/2022/06/29/opera-must-not-survive-but-develop/