Често смятан за най-мрачния и най-малко популярен от цикъла, Зигфрид е може би междинно звено между Валкюра и Залезът на боговете, които се отличават с по-голям драматизъм и контраст. В операта преобладават мъжките гласове, докато женските образи на Брюнхилде, Горската птица и Ерда са по-слабо изявени. Има много красиви пасажи, най-ясно изразени в музиката с горски шумове, сцената с коването и накрая, когато Зигфрид открива спящата Брюнхилде.

Новото, което Пламен Карталов въвежда в тази възстановка на постановката от 2023 г., е кратка предистория; преди Прелюдията Миме пресича сцената, преди да се вдигне завесата, след това преследва момчето Зигфрид, отново го преследва като тийнейджър и отново като млад мъж. Завесата се вдига по време на прелюдията към първо действие и виждаме как бременната Зиглинде влиза и ражда на издигнатия плинт, а Миме се грижи за детето. Първата сцена се развива в работилницата на Миме с голяма наковалня и пътека отвъд нея и друга наковалня вдясно. Цветовете са зърнести, но ефектно привлекателни, окъпани в червени и сини нюанси, като доминират големите трискелиони.

Отлично изиграният Миме на Красимир Динев показва безсърдечно, самовлюбено джудже, което се опитва да използва момчето, докато Зигфрид на Костадин Андреев увеличава авторитета си, като представя сполучливо младия престъпник и развива ролята си през вечерта с големи вокални възможности при драматичния финал. Въпросите му за това кой е и какъв е произходът му го объркват, но той намира найголяма радост при една мечка. Вотан, маскиран като Странника, навлиза по пътеката отвъд владенията на Миме, но носи голям глобус, който представлява света на неговите сили. Диалогът с трите въпроса беше добре представен, но големият глобус изглеждаше затормозяващ. Изковаването на меча беше отлично и чудесно акомпанирано от оркестъра под ръководството на Евън-Алексис Крист, който достигна до всеки нюанс на развиващата се на сцената драма.

Второ действие започна с приказното изобразяване на гората, подсилен от красив цветен фон, а драмата с убийството на Фафнер беше добре изиграна, също и бруталното убийство на Миме. Горската птица се представи енергично, висейки над сцената, а Мария Павлова пя чудесно и колоратурно.

Връхна точка е влизането на Ерда на Весела Янева в началото на трето действие, чийто изтънчен контраалт е прекрасно подходящ за предупреждението, което тя прави – всеки нюанс на гласа ѝ е драматично заплашителен; сцената е еднакво смразяваща и завладяваща. В това действие Зигфрид на Андреев съзрява – когато го виждаме като млад мъж, който иска да открие и да победи страха, а счупването на копието от Зигфрид е потресаващо, подсилено от прекрасните изпълнения на Странника и от превъзходния финал, когато Зигфрид събужда Брюнхилде на планинския връх.

Странникът на Кристиан Чер беше прецизно представен чрез пеенето и представянето на образа му като по-светска фигура от всемогъщия Бог. Алберих на Пламен Димитров беше майсторски пресъздаден в образа на алчното, изпълнено с копнеж джудже. Миме на Красимир Динев беше един от по-силните изпълнители, в един момент подъл, а след това добродушен – в крайна сметка злобата му надделява.

Костадин Андреев в ролята на Зигфрид беше ефектен както с гласа си, така и с представения от него образ, и изглежда, че той се е вживял в тази роля, като умело пресъздава промяната на възрастта на Зигфрид от млад хулиган до пълнолетието му и откриването на любовта. Ерда на Янева беше удивително добре пресъздадена с нейния понякога рязък в средния диапазон глас и изстрелване на фрази, която нежно подсказваше за предстоящите бедствия, давайки знак на боговете. Тя има голям вокален талант и става все по-добра с всяко следващо изпълнение. Брюнхилде на Радостина Николаева има несравнимо сопрано и страхотно сценично присъствие, а когато Зигфрид я събужда, любовната им сцена е прекрасно пресъздадена.

Преди всичко постановката на Зигфрид на Пламен Карталов преодолява много от препятствията, характерни за тази сложна сценична творба и прави операта по-достъпна част от цикъла; както в декорите, така и във взаимодействието между различните персонажи се забелязват гениални и майсторски щрихи. Цветните прожекции и създадените с мултимедиите образи добавиха още повече към тази мрачна опера и често създаваха невероятни сцени – още по-впечатляващи от миналата година; всичко това беше подсилено от страхотна актьорска игра и изключително пеене, и накара публиката да очаква с нетърпение кулминацията на цикъла.

Два дни по-късно, когато отново прозвуча Прелюдията към Залезът на боговете, продуцентът Карталов въведе красиви визуални прожекции, за да подсили началния Пролог, когато се появява видението на Дървото на живота. Това ни подготви за появата на трите норни в увлекателната сцена на техния разказ, а движението между големите кръгли геометрични конструкции беше завладяващо, когато норните се провираха през Въжето на съдбата, докато то не се скъса; също така друго нововъведение бяха малките цветни глобуси, захвърлени в отчаяние.

Във втората сцена любовната игра на Брюнхилде и Зигфрид беше изиграна чудесно с великолепно пеене, както и когато Зигфрид решава да търси още слава. Пътуването по Рейн беше впечатляващо, като Гране – обградена от един от трискелионите, бавно се отдалечаваше под великолепното оркестрово изпълнение. Въртящият се трискелион, обграждащ големия червен кон със Зигфрид на него, беше още по-впечатляващ от миналата година. В първо действие, залата на Гибихунгите, декорите бяха побалансирани от преди, с шахматна дъска, на която доминира трон, докато друг голям трискелион съдържа дяволско приспособление (подобно на африканска изложба в Софийската художествена галерия), което изобразява злото и порока. В центъра на сцената беше Хаген на Петър Бучков, едно от страхотните изпълнения на вечерта; гласът му е тъмен хрипкав бас, а изобразяването на неговия герой е придобило много по-голяма дълбочина и мащаб в сравнение с миналогодишната постановка. Очите, гримасите на лицето и движенията на тялото му подсилваха образа на порока, особено в "Hier sitz' ich zur Wacht".

Имаше акцент: постоянно на заден план Алберих се спотайва и наблюдава сцената, докато се развива действието – настойчив наблюдател на обстоятелствата, при които той търси своето присвоено злато. Трета сцена, когато Брюнхилде е предадена, отново беше прецизно изобразена с още по-голяма жестокост от миналата година, като всеки аспект беше внимателно подсилен с нападението над Брюнхилде от страна на Зигфрид, преоблечен като Гюнтер.

Неочакван бонус беше Първата норма на германското мецосопрано Анна Верле, която миналата година тук беше Брангене в Тристан и Изолда. Нейното пеене беше върховно, а движенията ѝ бяха отлични, докато играеше с въжето до скъсването му, като дълбочината на израза ѝ беше особено подсилена от зашеметяващия ѝ черен костюм – отново поредната прекрасна концепция на художничката по костюмите Християна Михалева-Зорбалиева. Хаген на Бучков ме впечатли много миналата година; тази вечер обаче той беше още по-впечатляващ, нещо повече, той беше Хаген. Съмнявам се, че някъде в Европа има Хаген, който да може да се мери с образа на Бучков. В ролята на Зигфрид му партнираше Мартин Илиев и отново изглежда, че афинитетът му към тази роля е по-добър от миналогодишния; пеенето му беше върховно, а превъплъщението му – отлично, особено във финалното му изпълнено с любов пеене "Брюнхилде! Heilige Braut!

Друг връх е ролята на Цветана Бандаловска в ролята на Гутруне, която е изцяло превъплътена в образа на млада жена без любов, омагьосана във фалшива сватба от брат си и злия Хаген. Атанас Младенов беше отличен като Гюнтер в хитрото сватосване за сватбата на сестра му, а пеенето/играта му бяха също толкова добри, колкото и миналата година. Алберих на Пламен Димитров беше зловеща фигура, която често се спотайваше на заден план, наблюдавайки развоя на събитията в желанието си да си върне собствеността върху пръстена – представянето на образа му беше върховно, когато молеше сина си по време на "Schläfst du, Hagen, mein Sohn?

И все пак най-хубавото изпълнение на тази постановка на Залезът на боговете беше Брюнхилде на Йорданка Дерилова. Миналата година тя беше звездата на тази постановка и отново беше такава, тъй като успя да надмине предишното си изпълнение, като създаде превъзходен образ тук, в София – дори по-добър от нейната Изолда, която видях миналия месец в Десау; тази роля й принадлежи и тя трябва да я пее в Байройт. Това беше зашеметяващо изпълнение с великолепно пеене и игра, което доведе този цикъл до великолепен завършек с нейното "Fliegt heim, ihr Raben!".

Мъжкият хор на Софийската опера беше отличен, дори по-впечатляващ от миналата година, с подобрена хореография, която придаде повече измерения и драматизъм на изпълнението. Оркестърът под диригентството на Евън-Алексис Крист беше великолепен, понякога малко гръмогласен, но лаконичен в акомпанимента на драмата, развиваща се на сцената. Ако не друго, американският диригент извлече повече от Вагнеровата партитура, отколкото чухме миналата година. Фактът, че Евън-Алексис Крист получи качество на вагнеровия звук, различно от това на Константин Тринкс, разкрива колко добър е този български оркестър, който осигурява на Вагнеровия фестивал през 2024 г. надеждна основа за този цикъл.

Най-голямото признание трябва да се отдаде на сценичните постановки на режисьора Пламен Карталов: той ръководи този фестивал, като създаде репутация на изключително вагнерово пеене и изпълнение в сътрудничество с Ханс Кудлих; те превърнаха София в Байройт на Балканите. В продължение на много десетилетия България предоставя на най-добрите световни оперни сцени конвейер от великолепни певци, както мъже, така и жени, изпълнители на италианска, руска и френска опера. В страна, в която досега липсваше традиция на Вагнер, Карталов сътвори чудо, като постави своя трети цикъл Пръстенът и като постепенно постави всички опери на Вагнер; от зрелите опери останаха само Танхойзер и Нюрнбергските майстори певци, а не е изключено в бъдещите сезони да постави и Риенци.

Тази година Вагнеровият фестивал в София беше посетен от над 20 държави, включително Бразилия и Америка, и се надяваме, че вагнерианците ще продължат да бъдат привличани в София, която ще организира още един Вагнеров фестивал през юни и юли 2025 г. с осем опери, една от които ще бъде нова продукция Танхойзер, както и възстановки на Парсифал, Лоенгрин и Летящият холандец.

Грегор Таси

Продукция:
Режисьор – Пламен Карталов
Асистент-режисьор – Юлия Кръстева
Сценограф – Ханс Кудлих
Костюми – Християна Михалева-Зорбалиева
Дизайн на осветлението – Андрей Хайдиняк
Мултимедия – Иван Липчев, Елена Шопова
Конструктивна разработка – Георги Георгиев
Дизайн и структура – Борян Белчев
Художник – Християн Стоянов

Актьорски състав за Зигфрид:
Странникът – Кристиан Чер
Алберих – Пламен Димитров
Зигфрид – Костадин Андреев
Миме – Красимир Динев
Фафнер – Петър Бучков
Брюнхилде – Радостина Николаева
Ерда – Весела Янева
Горската птица - Мария Павлова

Актьорски състав за Залезът на боговете:
Алберих – Пламен Димитров
Гюнтер – Атанас Младенов
Зигфрид – Мартин Илиев
Хаген – Петър Бучков
Брюнхилде – Йорданка Дерилова Гутруне – Цветана Бандаловска
Воглинде – Станислава Момекова
Велгунде / Втора норна – Ина Петрова
Флосхилде / Валтрауте – Александрина Стоянова - Андреева
Първа норна – Анна Верле
Трета норна – Любов Методиева

https://seenandheard-international.com/2024/07/sofia-operas-latest-ring-cycle-closes-with-superlative-stagings-of-siegfried-and-gotterdammerung/