„Надежда за балет“ – хубаво заглавие, многозначно. Кога решихте да напишете музиката?
Да, оригинално е заглавието. Преди около година се обади Надежда Цанова и ми предложи тя да свири, а балерини да танцуват. Изненадах се много приятно от тази самобитна идея, която има големи възможности като концертен рецитал и може да се изнася на различни места. Аз съм голям почитател на това велико изкуство, балета. Това се дължи на факта, че започнах кариерата си като диригент в Софийската опера. Бях на 23 години и като завърших Академията, веднага постъпих там. Издирижирах няколко балета, между които един съвременен балет от Бела Барток, „Дървеният принц“ – изключително интересен и ефектен. Дойде да го постави хореограф, когото гледах в операта в Будапеща. Винаги съм във възторг от постиженията в това изкуство, които са необятни. Затова с радост приех поканата. Бързо написах музиката и я предоставих. Сега с интерес очаквам да видя какво е станало. Музиката не е от известния тип, атонална музика (смее се). Участват две балерини от Софийската опера, а третата е от Стокхолм. Написах четири такива музики, средно по 7, 10 минути всяка. Те са различни по характер.
Премиерата ще бъде в Националната галерия, в много красива обстановка.
Безкрайно съм благодарен на Надежда Цанова, че ми предложи проекта. Аз я познавам от по-рано – великолепна пианистка, голям виртуоз. Първо я чух на един концерт, когато изсвири една моя Токата, и веднага ѝ посветих една соната, след това написах и други неща за нея. Наскоро завърших клавирен квинтет. Ще го изпълнят квартет „Фрош“ и Надежда Цанова.
Хореографът Арсен Мехрабян
Арсен Мехрабян е роден в Ереван, Армения, учил е в тамошното хореографско училище. Носител е на златен медал от Международния балетен конкурс във Варна през 2000 г. Десет години танцува в трупата на Джон Ноймайер в Хамбург, работи две години с хореографа Хайнц Шперли в Цюрих, преди да постъпи в Стокхолмския кралски балет в Швеция. След като приключва кариерата си, започва да преподава в школата в Стокхолм. Работи и като свободен артист.
Как дойде поканата да поставите първия балет на Васил Казанджиев?
Десислава Стоева, която работи в Кралския театър в Швеция, ми разказа за този проект и за пианистката Надежда Цанова, която се е заела с осъществяването му. Свързахме се. Дойдох тук, запознах се с музиката на Васил Казанджиев. За първи път ще правя балет по такава музика. Тя е необикновена. Трите балерини са много различни. Първите репетиции бяха вдъхновяващи. Атмосферата, в която работихме, е хубава, което е най-важното.
Каква ще бъде хореографията?
Хореографията ще бъде неокласическа. Музиката е много абстрактна, но като подтекст има интересна история, контрастът между музиката и текста е интересен. Старая се да направя две различни сола и па дьо троа, за да танцуват трите балерини. Музиката не е много танцувална, но когато дълго я слушаш, всеки път откриваш нещо ново, което е много интересно за хореографа.
По време на кариерата ви какво имаше превес – класическият или съвременният балет?
Успях по време на моята кариера да танцувам всичко, защото работих в три големи, добри компании. В Германия направих „Лешникотрошачката“ и „Баядерка“. В един период много работих с Наталия Макарова. С известния шведски хореограф Мацек, който поставяше в Стокхолм, направих „Спящата красавица“, но и много съвременни балети. Работил съм и с Хайнц Шперли. Репертоарът ми беше разнообразен. А когато приключих с кариерата си, бях доволен, защото успях всичко да изтанцувам.
Пианистката Надежда Цанова
Пианистката и идейна вдъхновителка на проекта Надежда Цанова е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Стела Димитрова-Майсторова. Тя е сред най-запалените интерпретатори на музиката на българските композитори.
Как се появи идеята за този балет?
Отдавна следя тенденцията да се смесват различни изкуства, при което се получава много красива симбиоза. В България това все още се смята за нетипично. Искаше ми се точно с музиката на акад. Васил Казанджиев и с най-добрите ни балерини да направя нещо, което да остане и да се хареса на българската публика. Много към щастлива, че акад. Казанджиев реагира така бързо и с такова желание. Написа четирите пиеси много спонтанно.
Музиката наистина е много интересна и красива, изпълнена с напрежение и лиризъм. Хореографията подсилва ефекта на музикалния текст. Как стигнахте до хореографа?
Много ми помогна Десислава Стоева, която работи с него дълги години в Шведския кралски балет. Освен великолепен балетист, той е и страхотен хореограф. Участва със свой проект и на „Експо 2020“ в Дубай, където се срещнахме като представители на нашите две държави. В началото се притеснявах, защото музиката на акад. Казанджиев е по-различна, но Арсен вникна в нея и вече съм сигурна, че ще се получи нещо прекрасно.
Балетът е в четири картини. Има ли сюжет?
Има, разбира се. Самото заглавие говори достатъчно. Надеждата като абстрактно понятие е в основата на всяка от тези картини. Надеждата – кога е с нас, кога среща трудности по пътя, кога остава, дали остава до края? Това са все въпроси, които търсят отговор. Но има един допълнителен елемент освен пианото – това е танцът, който ще помогне за възприемането на тази идея. Искам проектът да се запази в този вид и да се представя в различни галерии. Другата година възнамеряваме да го изпълним в Стокхолм и във Виена.
Балерините
Трите балерини, които ще танцуват, са Марта Петкова, Десислава Стоева, Венера Христова.
Марта Петкова е прима балерина на Софийската опера от 2007 г. През 2006 г. получава награда от Министерството на културата за млад талант, а през 2011 г. ѝ е връчена наградата Кристална лира за изпълнението ѝ в спектакъла „Лебедово езеро“.
Десислава Стоева е премиер-солист в трупата на Кралския балет в Стокхолм. Носителка е на бронзов медал от Международния балетен конкурс във Варна през 2004 г.
Венера Христова е солистка в балета на Софийската опера от 2011 г. Носителка е на Наградата за артистичност на фонд „Нина Кираджиева“ от 26-я Международен балетен конкурс във Варна.
От една премиера в друга – и все различни. Как се чувствате?
Марта Петкова: Имах премиера в Софийската опера – „Хиляда и една нощ“, после в Бургас – „Дон Кихот“, в Пловдив – „Ана Каренина“ и това е четвъртата премиера за един месец. Но когато работата ти доставя удоволствие, времето минава неусетно.
Каква надежда влагате в този танц?
Марта Петкова: Надеждата е част от живота на всеки от нас, ако я няма надеждата, няма за какво да живеем. Музиката, на която танцуваме, е изключителна. Работата с Арсен е най-хубавата част от всичко, защото танцът и движенията са специално за тази музика. И трите балерини сме различни, но между нас има симбиоза и се допълваме.
Десислава Стоева: „Надежда за балет“ е изключително предизвикателство на нашия композитор Васил Казанджиев. Музиката е дълбока, бих казала трудна за разбиране и трябва да вложа много мисъл какво искам да изразя, всеки акцент какво казва. Но се радвам, че успяхме да създадем този проект. Отне ни около три месеца да осъществим самата подготовка преди репетициите.
Лично аз в танца си влагам и надежда за по-добро бъдеще, повече любов, повече мисъл. Първата част е по-емоционална, във втората е вплетена повече мъка, в третата идват радостта и щастието.
Венера Христова: За мен този проект е много важен заради музиката и хореографията, които са различни. В Софийската опера играя класически балет, а в този проект трябва да се движа по различен начин. Емоционално и аз искам да предам послание: да бъдем по-добри хора, да не сме толкова забързани, ядосани, затворени в собственото си всекидневие.
