С грандиозен фестивал и нова продукция на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ Софийската опера и балет се включва в международните празници по повод 210 годишнината на композитора. От 8 до 30 юли ще бъдат представени всички седем заглавия, които до този момент са в репертоара – „Рейнско злато – 8.07, „Валкюра“ – 9.07, „Зигфрид“ – 11.07, „Залезът на боговете“ 13.07, „Тристан и Изолда“ – 23.07, „Парсифал“ – 25.07, „Летящият холандец“ – 29 и 30.07.

Пламен Карталов решава да започне тетралогията на Вагнер и през 2010 г. е премиерата на първата част „Рейнско злато“. В следващите три години публиката аплодира „Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. С първата и за сега единствена постановка на Балканите през 2013 г. е отбелязана 200 годишнината на композитора.

„Това си беше истинска дързост, защото стана само с български оперни артисти“, казва Пламен Карталов.

Със „Зигфрид“ през 2012 Софийската опера гостува в Минск, с „Пръстенът на нибелунга“ през 2015 г. гостува в историческия град Фюсен, Германия, а през 2018 г. в „Болшой театър“ Москва.

„Най-важна за мен беше проверката пред германската публика. А на традиционния Вагнеров фестивал в Софийската опера се събират почитатели от цял свят, които специално пътуват, за да откриват новите продукции на своя любим композитор“, разказва Маестрото.

За новата продукция "Пръстенът на нибелунга", която ще има нови декори, костюми и режисьорска концепция, вече има потвърждение, че на премиерните спектакли ще присъстват изявени специалисти, запалени почитатели на творчеството на Вагнер и музикални пилигрими, които следят новостите в оперния свят.

Режисьор на спектаклите е Пламен Карталов, ще дирижира Константин Тринкс, сценографията е на Ханс Кудлих, костюмите на Християна Михалева.

Пламен Карталов, режисьор
„Първата ми среща в Меката на Рихард Вагнер – Байройт, беше през лятото на 1970 г. Двадесет и две годишен студент положих моя си клетва на гроба му, че вдъхновението от неговия Театър и неговите спектакли, на които присъствах, ще бъдат водещ лъч, озаряващ завинаги моя път на режисьор. Това обаче с неговото творчество, след около сто и петдесет други постановки на майстори на българската, италианската, френската и руската оперна съкровищница, се случи след близо тридесет и осем години”.

Константин Тринкс, диригент
За първи път дойдох в София през 2015 за „Тристан и Изолда“ по препоръка на маестро Рихард Тримборн, който работеше вече в София. Бях абсолютно впечатлен от певците, от прекрасните им гласове, фантастични музиканти. Тогава все още нямаше традиции в интерпретирането на Вагнер, но днес вече благодарение на маестро Карталов мога спокойно да кажа, че Вагнер е един от обичаните композитори. Освен това изграждането на характерите на сцената е много ярко. Оркестърът, който до този момент е изпълнявал повече италиански репертоар и класически балети вече е много обигран и интерпретира музиката на Вагнер пластично и акуратно.

Забележителните солисти на Софийската опера споделят своето вълнение и спомените си за първите си срещи с творчеството на Рихард Вагнер.

Радостина Николаева, сопран
Творчеството на Рихард Вагнер заема специално място в творческия ми път. Огромно предизвикателство и същевременно огромно удовлетворение! Приключението с творбите на Вагнер започна през 2015 . когато направих своя дебют в ролята на Изолда. Тази роля откри за мен един нов свят и зае специално място в моето сърце! Ромен Ролан описва "Тристан и Изолда" като "Паметник на любовта с несравнима мощ"...

Благодарна съм на ръководството на Софийска опера и балет за доверието и предоставената ми възможност да се докосна до гения на Вагнер и да се превъплътя в образите на прекрасните му героини!

Мартин Илиев, тенор
Участието ми във "Валкюра" в Софийската опера беше едно голямо предизвикателство. Не само, че никога не бях пял Вагнер, но и никога на бях пял на немски. Но както се казва: "Апетитът идва с яденето". И така, с времето, Вагнер малко по малко ме завладя напълно! 

Задълбочената работа с пианиста Рихард Тримборн и след това с акад. Карталов,  вникването в текста и анализирането на всеки един музикален мотив ме пренесоха напълно в един друг свят. 

Определено мога само да бъда благодарен, че имах шанса точно в този момент да бъда готов да взема участие в този изключително голям и амбициозен проект. 

Костадин Андреев, тенор
Първата ми среща с Вагнер беше през 2012 г. Вече беше минал „Рейнско злато“, „Валкюра“. Имахме с Маестро Карталов уговорка, че аз няма да пея Вагнер. Никога не съм мислил, не съм мечтал, не ми минавало през мисълта, че ще пея Вагнер. Предстоеше „Зигфрид“ е той каза „Тук е Рихард Тринборн. Научи няколко фрази от Зигфрид“. Това е може би най-дългата роля. От четири часа, той пее два.

С пълното убеждение ,че няма да бъда одобрен, про форма се явих. А Тримборн каза „Да, имаме Зигфрид“. Карталов беше толкова щастлив, че е намерил своя Зигфрид. Той грейна. Когато е споделил с Йоан Холендер, че ще прави „Пръстенът“ единственото, което го е попитал е било „Имаш ли Зигфрид?“

На 22 май 2012 г., когато е роден Рихард Вагнер, тогава съм роден и аз, дебютирах в „Зигфрид“. Не знаех на кой свят се намирам. Спектакълът пожъна феноменален успех. Такъв триумф имаше тази премиера! Последва Зигфрид от „Залезът на боговете“. След това дойде „Парсифал“, „Летящият Холандец“ и така до ден днешен.

В новата постановка имаме нов декор, нови костюми. Сега навлизаме в по-философската дълбина, потапяме се в тези легенди, но като се замислим това са общочовешки теми, валидни и днес.

Николай Петров, бас
Моята сага с Вагнер започна през октомври 2009 г. От водещ субрет на Музикалния театър изведнъж станах Вагнеров певец. Явих се на прослушване и ме определиха за ролята на Вотан.

Започне ли човек да работи Вагнер оказва се, че тази музика му действа като наркотик. Учиш, учиш, учиш, главата ти гръмва, почиваш два часа и имаш необходимост да започнеш да учиш пак. Оказа се вярно, това което ми говореше Рихард Тримборн – един невероятен интерпретатор, който твърдеше, че колкото повече навлизаш в музиката му, толкова повече виждаш нейната необятност. Наистина при него нещата са поставени на пластове. Винаги намираш нещо ново, което той е искал да каже и ти преоткриваш. Вагнер е философия. Колкото повече навлизаш в музиката му тъй като аз не съм философ откривам дълбочина на чувства.

Цветана Бандаловска, сопран
Аз ще участвам в новата продукция на „Пръстенът на нибелунга“, нов мизансцен, нови декори, нови костюми. Това за нас е едно обновяване. Чувствам се галеница на съдбата. Само благодарност, признателност към акад. Карталов, защото без него Вагнер нямаше да се случи в България. Благодаря му, за всичката лудост, която имаме ние в театъра, защото никой не вярваше, че българи могат да пеят Вагнер.  Но ние направихме седем опери и то на много, много високо ниво. Това го оцениха и отвън професионалисти и любители на Вагнер, които специално дойдоха да ни чуят. Вярвам, че и този път ще дойдат да видят интегрално какво сме направили през всички тези години.

Силвана Пръвчева, сопран
Преди да започнем „Пръстенът на нибелунга“ в операта, Маестро Карталов събра почти всички солисти и ни каза за своята идея. Ние реагирахме уклончиво. „Да, да, разбира се, ще бъде добре, нека да пробваме“. Но той така ни увлече, че никога няма да забравя, ние си тръгнахме надъхани, мотивирани. „Защо да не пробваме? Защо и ние да не можем като нашите колеги, които изпълняват този композитор да се справим с това предизвикателство“.

Чакаме с нетърпение новите спектакли, за да видим какво още ще доградим, какво още ще направим за себе си, за публиката, и за самия композитор, който е написал едни феноменални произведения. Това не е любов от пръв поглед, да го чуеш и да кажеш: „О, да, много е красиво!“ Това са задълбочени психологически моменти.

Това, което аз правя в новата постановка е да навляза още по-дълбоко в музиката. Толкова съм доволна и щастлива, че отново имам шанса и отново съм в този водовъртеж на „Пръстенът на нибелунга“, за да усетя още веднъж сладостта и емоцията на това, което предстои да представим от 8 юли.

Атанас Младенов, баритон
Моят Вагнеров експеримент започна преди десетина година с четвъртата постановка „Залезът на боговете“. Тогава се включих аз с ролята на Гунтер.

Сега за новата постановка наблюдавам един по-мъдър подход към нещата. Много е красиво, когато нещо сме играли много пъти на сцена и се върнем с нов прочит към него. Нотите са същите, взаимоотношенията са същите, само подходът е много по-овладян. Цялата емоционалност, която вагнеровата музика лесно може да отприщи е по-контролирана. Да, много е красиво.

Колкото до режисьорската концепция Маестрото много конкретно си спазва взаимоотношенията между героите. Много е откровен към това, което е написано, към текста. Но пак сме в едно време на безвремие – „Някога, някъде, преди много години, в една далечна Галактика“.

Гергана Русекова, мецосопран
През 2017 г. Маестро Карталов ме повика и ми повери ролята на Кундри от „Парсифал”. Когато отворих клавира ме побиха тръпки. Не бях се сблъсквала с толкова трудна вокално роля, но си казах „Направиш ли я, няма какво да ти се опре!“ Ролята на Кундри е написана като три крайно противоположни образа, които във всяко действие се трансформират. От дивата, ненамираща покой, търсеща спасение в съня, към подчинената на Клингзор и омайна прелъстителка на Парсифал, до служещата и пречистена от Парсифал в името на Светия Граал, намерила вечен покой Кундри. Роля, с която цял живот има какво да се прави, надгражда и търси.

След силното начало дойде и предложението за Брюнхилде от „Валкюра”.

Обичам Вагнер, обичам работата си с Маестрото, обичам колегите си и съм благодарна на всички всеотдайни многобройни хора, които стоят зад всичко това!

Мариана Цветкова, сопран
Този път ще представя партията на Фрика и в „Рейнско злато“, и във „Валкюра“. Това е голямо предизвикателство за мен. Интересно ми е тя през какво преминава. Тъй като Фрика е с богат характер – тя е изпълнена с противоречия, с любов, с омраза, нещастие, предателства, тя е извор на емоции. Затова искам във всяка произнесена от нея дума и изречение да внеса моя различен тон. Искам тя да бъде цветна като картина.

Петър Бучков, бас
През 2009 година в разговор с акад. Карталов, бях запознат с фантастичният му проект "Пръстенът на нибелунга". Сега 13 години по-късно смятам, че школовката през която преминах и едно от най-ценните преживявания в професионален план дължа на личността на маестро Рихард Тримборн, който с две ръце заложи на моя талант. Огромният му позитивизъм и професионализъм ми помогнаха да се потопя безрезервно в света на Вагнер. За тези изминали години успях да се превъплатя в различни персонажи във всички опери от немския Маестро.

На добър час на Вагнеровия фестивал на сцената на Софийската опера!

Светлана Димитрова