„Това е един композитор, който казва всичко – като пророк, защото неговата музика е пророческа, за бъдещето. Той прави скок в бъдещето, във времето – за да може да отвори сърцата и душите на хората, които ще погледнат към едно световно творчество по начин, по който сами ще изразят своята нагласа и потребност. Аз имах тази потребност да я дам и на артистите, и на цялата опера, а и на света. И мисля че успяхме“, каза акад. Карталов.
„Това, което ме вълнува, е, че този композитор като музикант, като драматург, като стихомелодик, ме увлече. Аз във всеки такт намирах част от една душевност и един мой израз как ще визуализирам музиката му – от партитурата към сцената. Моята нагласа и потребност е ние, колективно, заедно, да направим един театър на Вагнер на наша почва“, каза още директорът на Софийската опера и балет.
Той съобщи, че в продължение на близо половин година Анна Томова-Синтова работи предимно онлайн с певците. „Поканих я, защото няма друг по-философски отдаден на тази музика тълкувател, интерпретатор и колега на нашите артисти. Тя работеше ефективно с нашите изпълнители, понякога по шест-седем часа на ден“, обясни акад. Карталов.
Той посочи, че Софийската опера има помощта и подкрепата на Българското национално радио (БНР). „Един театър със своя хор от 60 души не може да се справи с това заглавие, затова ние имаме увеличен хор“, каза още акад. Карталов.
„За нас е чест да бъдем част от тази премиера и да работим съвместно със, смея да твърдя, най-престижния културен институт в България в последните години, без, по никакъв начин, да омаловажавам постиженията на всички наши колеги от опери, филхармонии, театри и други културни институции. Но успехите на Софийската опера и балет са безспорни. В последните години операта не само пълни своите зали. Операта излезе на открито. Операта излезе в чужбина. Операта е един блестящ пример за българска културна дипломация, която носи добри новини за България по целия свят“, каза генералният директор на БНР Милен Митев.
„Лоенгрин“ е причината аз да съм диригент. Той ме грабна още, когато бях на 11 години. Когато го чух за първи път, бях просто главозамаян. Това беше моето вдъхновение да се занимавам с музика. Затова днес съм много благодарен, че съм част от този екип“, каза Константин Тринкс, диригент на спектакъла.
„За мен най-важното в една опера да бъде най-добрият адвокат на композитора и да представя операта по най-добрия начин. Моята задача е да работя с екипа, с който разполагам по най-добрия начин – така че никой да не се изложи и да представим това, което си представяме, че композиторът е имал предвид“, добави той.
Сценографът Ханс Кудлих каза, че ключовата дума по работата върху това представление е „екипна, отборна работа, макар и на един малък екип“.
Първата постановка на „Лоенгрин“ на сцената на Народната опера е на режисьора Драган Кърджиев, след това през 60-те години режисьор е Михаил Хаджимишев, припомни акад. Карталов.
Както писа БТА, постановката на „Лоенгрин“ е на Пламен Карталов. Диригенти са Константин Тринкс (13 юни) и Евън-Алексис Крист (23 юни), диригент на хора е Виолета Димитрова, сценография – Ханс Кудлих, в сътрудничество със Свен Йонке, Гудрун Гайблингер, Нела Стоянова, Кристиян Стоянов. Костюмите са на Марио Диче.
В ролите са Костадин Андреев – Лоенгрин, Цветана Бандаловска и Радостина Николаева – Елза фон Брабант, Габриела Георгиева, Мариана Цветкова – Ортруд, Венцеслав Анастасов и Томас Вайнхапел – Фридрих фон Телрамунд, Стефан Владимиров и Георги Киров в ролята на Хайнрих Птицелов, Калин Душков – Херцог Готфрид, Атанас Младенов – Кралски вестител. В „Лоенгрин“ участват оркестърът и хорът на Софийската опера и мъжкият хор на БНР с диригент Любомира Александрова.
/ДД