Както много други опери от това време и в „Лакме“ се представят тъй модните източни сюжети намерили място в оперите „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе, „Кралят на Лахор“ и „Таис“ на Жюл Масне, „Африканката“ на Джакомо Майербер, „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс.
Въпреки, че творбата е изцяло посветена на живота в Индия, композиторът пестеливо и много умело използва интонации и ритми от местната екзотична музика при молитвите, заклинанията, танците и в пазарната сцена. Друг много ефектен и силен момент са живописните танцовите епизоди.
Операта „Лакме“ има премиера в България на 13 септември 1926 г. в София с диригент Юрий Померанцев, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков, хореограф Анастас Петров, а от достигналите до нас сведения разбираме, че всички са били възхитени от великолепното изпълнение на Мария Милкова-Золотович.
През 2008 г. новата постановка на Пламен Карталов беше включена в специалните събития, с които Франция отбеляза своето председателство на ЕС, което започна на 1 юли, а на спектакъла на 30 юни организиран от Посолството на Франция, Френския културен институт, Столична община и Националната опера и балет в София присъстваха много гости.
Това е спектакъл, който вече години наред привлича възхитена родна и чуждестранна публика не само в залата на операта, но и по време на турнетата.
Диана Василева за своята Лакме.
„Арията на звънчетата съм я пяла винаги и съм мечтала да направя цялата партия. Тръпката е голяма. Увеличава се и притеснението, защото с годините отговорността е друга. Когато си млад не осъзнаваш с какво се заемаш. Преди това бях пяла само Царицата на нощта. Това беше втората ми роля, при това много сериозна. Тогава бях толкова млада и Лакме бях аз. Постановката ми се струваше уникална, нещо божествено, много красиво. След петнадесет години съм все още толкова очарована. С натрупването на опит и още роли промених някои неща, но се старая моята героиня да бъде винаги по детски чиста и като излъчване, и като звучене. Търся да е фина, феерична. Продължавам да се откривам в нея.
Интересно е, че Лакме не е писана с тези крайни височини. „Ми“-тата са дописвани. Може да се изпълнява и без тях. Но самата партия звучи високо. Дори по-драматичното трето действие и то звучи високо, за да бъде героинята ефирна, сякаш неземна.
Чувствам се привлечена от Индия. Бях и йога. Религиите, обичаите от Изтока ме привличат“.