Тази седмица Софийската опера и балет ще представи за трети път в програмата си последната творба на Верди - операта "Фалстаф". Тя ще се играе четири поредни вечери. Централната роля на сър Джон Фалстаф е поверена на световно известния баритон Кирил Манолов. По този повод разговарям с него преди премиерата по време на репетиция.
Началото
Роден през 1976 година, Кирил Манолов е израсъл в столичния квартал "Лозенец", но не "с филия мас в ръка", както обича да се шегува. Твърди, че е имал най-обикновено, нормално детство. Учил е в реална гимназия. Родителите му не са се занимавали с музика, не са го водили на опера. Никой не е очаквал, че един ден ще стане оперен певец, но винаги са го подкрепяли.
"Баща ми беше достигнал до великата сентенция, че най-важното е да се запазят децата психически здрави, после те ще се оправят в живота. Казвам това, защото почти всички родители пращат децата си на различни уроци. Баща ми не ни е натискал, мен и брат ми, да сме най добрите ученици, не ни е пращал на уроци, не ни е карал да се занимаваме с някакви спортове, да сме някакви гении в изкуството. Остави ни да имаме детство, да живеем спокойно, държеше да се ходи на училище, но не е имал някакви други очаквания към нас", разказва Кирил Манолов.
Кирил Манолов в ролята на Тонио в операта "Палячи" на Руджеро Леонкавало Сн. Личен архив
Признава, че "винаги е имал хубав глас". Пеел е в детски хор. След училище, "за да избегне казармата, защото едно време се ходеше в казарма", кандидатства в Музикалната академия "Панчо Владигеров" в София. "Сам взех това решение. Винаги ми е харесвало да пея. Имах пиетет да се занимавам с музика", спомня си той.
Но като малък не се е виждал като оперен певец. Шегува се, че "както всяко дете, исках да стана боклукчия". Вече сериозно добавя: "Може би трябваше да стана доктор, защото да бъдеш лекар е нещо хубаво. Хората те обичат и уважават, престижно е, но пък трябваше много да се учи. Сега това ми се връща, защото аз цял живот уча - нови роли, нови партии".
Работа, работа и работа
И така през 1995 г. е приет в Музикалната академия, а само след 3 години вече играе централната роля в операта "Дон Жуан" на Моцарт. На сцената на Софийската опера дебютира като Хитър Петър от едноименната опера на Веселин Стоянов през 2001 г. Погледнато отстрани, животът му изглежда се подрежда с лекота, но той не мисли така. Казва, че освен талант трябва и много работа, колкото и да звучи банално:
"Когато имаш талант, желание да се научиш, не ти трябва кой знае колко много време, за да започнеш да правиш, това което обичаш. Попаднах на професори, които ми дадоха шанс да се изявя, да си счупя главата на сцената, както се казва, защото там се учи занаят. Ако ти не се научиш на мястото, на което се случват нещата, няма да се научиш. Оперното пеене не става с теория, а с практика на сцената."
Завършва Музикалната академия през 2003 г., след което специализира в Милано при българското мецосопрано Адриана Стаменова и във Виена при проф. Оливера Миякович, при която открива "височините в пеенето си". Благодарен е на проф. Илка Попова, която му е дала свободата и го е "побутвала да върви по правия път", а Павел Герджиков го е "водил за ръка", образно казано, в първите му крачки.
Кирил Манолов и Анита Рачвелишвили в "Селска чест" на Маскани в Римска опера Сн. Личен архив
С днешна дата вече е изпял почти целия баритонов репортоар - "Севилският бръснар" (Фигаро), "Лучия ди Ламермур" (Енрико), "Фауст" (Валентин), "Симон Боканегра" (Симон), "Бал с маски" (Ренато), "Набуко" (Набуко), "Аида" (Амонасро), "Трубадур" (Граф ди Луна) "Бохеми" (Марсел), "Джанни Скики" (Джанни Скики), "Манон Леско" (Леско), "Фалстаф" (Сър Джон Фалстаф), "Макбет" (Макбет) и други.
Емблематичният "Фалстаф"
Емблематична за него е ролята на Фалстаф от едноимената опера на Верди, която го изстрелва на световната сцена.
"Бях започнал да пея и преди това много, но се въртях около България, Хърватия и Австрия. "Фалстаф" на Верди ми даде този шут, за да мога да тръгна и да почна да работя в големите театри. Това е трудна роля, не може да я направи всеки. Тази роля има специфични изисквания, които трудно се покриват и от певческа гледна точка, и от актьорска гледна точка. Да оставим това, че трябва да имаш много тънко чувство за самоирония, чувство за хумор. Трябва да си пластичен на сцената, да си усмихнат, да можеш да пееш добре, да владееш гласа си до съвършенство. Това нещо е изключително трудно", каза Кирил Манолов.
С операта "Фалстаф" той се запознава още докато учи в Музикалната академия и много я харесва като натюрел и образ близък до него. Затова, когато му предлагат да я направи, въобще не се замисля. Тогава е на 33 години. "Това е много, много ранна възраст за тази роля. Оперните певци сме още бебета на тази възраст, защото мъжете узряват много по-късно. Почваш да разбираш за какво става дума изобщо, на около 45 години", обяснява баритонът.
Бил е сигурен и уверен в успеха си. "Сега, слушайки записа, който съм имал на дебюта ми във "Фалстаф" в Загреб през юни 2009 г., си казвам: Много добре съм се справил! Брей, става! Харесва ми", коментира Кирил Манолов.
Кирил Манолов, Елеонора Бурато и маестро Рикардо Мути в операта "Фалстаф" на фестивала в Равена, Италия Сн. Личен архив
Следват концерти във Висбаден, Берлин, Равена, където го забелязва не кой и да е, а легендарният диригент Рикардо Мути. С него прави около 20 представления в Италия, Испания, Германия, САЩ и редица други страни. Маестрото казва за него, че е "най-добрият Фалстаф на нашето време". "Франкфурт Алгемайне Цайтунг" го определя като "явление в културния живот, певец с плътен и мощен глас, но същевременно с мек и красив тембър, с изключителна белкантова фраза и завладяващо сценично присъствие".
Според Кирил Манолов операта "Фалстаф" трябва да се гледа от италианци, защото никой друг не може да я разбере напълно.
Дали българската публика ще я разбере? Не, отговаря ми той.
"Надявам се да има хубав превод. Лошото е, че като гледаш превода, не може да гледаш какво става. "Фалстаф" е гениална опера, толкова добре са я написали Верди и Бойто, по комедията на Шекспир "Веселите уиндзорки", че е достатъчно да разбереш и 30% от това какво се случва на сцената. Гарантирано ще бъде голямо забавление. Това е сто на сто, защото музиката е много нетипична за Верди. Това не е "Травиата" и "Трубадур". Това е много по-различен Верди, един зрял Верди. Музиката не е от тази, която я чуваш един път и я харесваш. Трябва да я чуеш няколко пъти, за да я харесаш. Всичко в комплекс - сцена, костюми, пеене, историята на Фалстаф. Но наистина, за да разбереш текста, трябва да си италианец, защото езикът на Фалстаф е доста сленг", обяснява Кирил Манолов.
Той се превъплащава във Фалстаф за първи път на сцената на Софийската опера. Около десетина години е водил разговори с директора акад. Пламен Карталов, но все нещо се случва. Затова пък днес премиерата е близо - 27 февруари 2025 г. (четвъртък).
Глас за милиони
Гласът е най-важното оръжие на един оперен певец, наред с другите качества, които притежава един артист, но и тук Кирил Манолов се оказва, че е извън общоприетия стандарт. Не спазва определени режими, защото не е маниак. Позволява си да изпие "чаша хубаво питие и да изпуши цигара с приятели".
"Ние сме живи хора, не сме светци. Много ме дразнят колеги като почнат, аз това не правя, аз онова не правя, не мога да ям това и т.н. Това са пълни глупости", казва той.
Смята, че онова, което прави, за да радва публиката дълго време, е внимателния подбор на ролите си и това, което ще пее.
За гласа си казва, че първо, всичко е въпрос на ген. "После на това да си се научил да пееш. Трето е да си внимавал какво пееш през годините, защото ако много го мъчиш тоя глас, той накрая се предава. Трябва да има хигиена на гласа".
Споделя, че подготовката на една роля му отнема много време, "месеци наред, особено за трудните като "Тоска" на Пучини или "Отело" на Верди. "Ролята трябва да ти влезе в гърлото, да я смелиш, да я прекараш през себе си. Има дни, в които мога да работя и по 3 - 4 часа на ден, но има и такива, в които работя много малко и други, в които си почивам", посочи Кирил Манолов.
Любимата му роля е тази, която прави в момента. "Сега правя “Фалстаф", миналия месец правих "Отело". Просто казвам си: Боже, страхотно е! Така че не мога да кажа коя роля ми е любима", обясни Кирил Манолов, който видимо се дразни от този въпрос, често задаван от нас журналистите.
Както повечето оперни певци, обича творбите на Верди, Пучини, Моцарт. Смята, че може би е дошло времето да изиграе "Летящият Холандец" на Вагнер. Преди години са му предлагали тази опера, но отказва, защото е млад и му трябва още професионален опит.
Кирил Манолов е пял на много сцени, експериментирал е в паркове и на стадиони. Но все пак операта е "елитарно изкуство" и мястото ѝ е в концертната зала: "Красотата и тайната на пеенето ни е в това, че ние не ползваме микрофони. Ние имаме нужда от зала, която има акустика, за да можем да работим. Тогава става контактът с публиката. Заради това нашето изкуство е елитарно. То не е за масата. Идват 1000 души и ни гледат. Това е, не може да имаме 20 000 души на стадиона, не става".
Той все още не се е качвал на сцените на "Ла Скала", "Метрополитън" и "Ковънт Гардън", защото и "в операта има много голяма конюктура". "Достъпът до тези театри зависи от това как е поставен импресариото в тези среди. Не успях да намеря имперсарио, който да ме заведе до тези сцени. Имах договор за "Метрополитън" в Ню Йорк, но дойде пандемията от Covid и всичко пропадна, за съжаление. Но аз не страдам от тези работи. За певеца, за артиста и за мен е важно да пее дълго и да пее добре. Тогава ще бъдеш запомнен", каза Кирил Манолов.
България или чужбина
Най-известните български оперни певци като Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев започват кариерата си в България, но след това отиват в Италия и не се връщат. Вярно, че тогава времето е било друго, но все пак вие защо избрахте да останете в България?
"Аз живях доста време навън, но вече много ограничих пътуванията си. Разбира се, когато излезе нещо интересно го правя, но не на всяка цена. Така наредих живота си, че и в България да ми е добре. Работя в Музикалната академията, имам клас по пеене, отделно съм солист в Националната опера, изнасям и самостоятелни концерти", отговаря ми Кирил Манолов.
Питам го дали това означава, че животът в България повече му харесва.
"Животът тук е много по-спокоен. Когато имаш прилични финанси, можеш да живееш един много добър живот в България. Тук са семейството ми, приятелите ми, докато навън си винаги чужд. Аз съм живял много дълго време в Германия, в Италия. Винаги съм бил приет по най-добрия начин, но ти винаги си чужд, защото хората си дигат шапките и отиват при семействата си и ти накрая оставаш сам. Ето това нещо вече не искам да го преживявам. Двадесет и пет години съм го правил и стига толкова. От тук нататък отивам в чужбина, свършвам си работа и се прибирам. Животът ми вече е тук в България", отговори той.
Признава, че е "важно човек да отиде навън, да понаучи, да види, ако има сетивата да запомни, да отсее важното и правилното и да се върне, за да го предаде на следващото поколение артисти".
Не се наема да изброи кои са любимите му изпълнители и диригенти, с които е работил, защото е приятел и в чудесни отношения с всички: "Много е важно в общуването между артистите, да не показваш отрицателните страни на характера си. Никой не иска да работи с идиоти, да му се правят на много велики. Колкото по-голям е един артист и колкото повече знае един човек, не говоря само за операта, толкова е по-нормален и по-скромен. Все пак трябва да знаеш какво можеш и кой си, но и да се държиш нормално с хората около себе си".
Според него е важно човек да умее да вземе от всеки един творец това, което му трябва. "Световно известните диригенти и режисьори са хора с огромен опит и знания. Ако си с отворени сетива да учиш, да си готов да го приемеш, да го прекараш през себе си, да го направиш свое, резултатите след това се виждат в работата. Знаете ли колко е интересно пеенето на човек? В гласа му се познава какъв е като характер", споделя певецът.
Кирил Манолов в ролята на Амонастро в операта "Аида" на Верди, постановка на Римска опера Сн. Личен архив
Питам го каква опера изпълняват сега българските и световните политици.
"Имам чувството, че ние си избираме лудите. Има една опера на немския композитор Курт Вайл - "Възход и падение на град Махагони". Реалността в изгубения град е точно такава абсурдност, в която живеем днес. Абсурдни личности, които за съжаление ние си ги избираме и те не ни жалят по никакъв начин, управляват ни както си искат", отговаря ми Кирил Манолов.
Операта "Възход и падение на град Махагони" е написана през 30-те години на ХХ век по либрето на Бертол Брехт. Махагони е град на богатства, удоволствия и разврат, място, където царуват най-отвратителните човешки пороци. Критикува се консуматорството и стремежа към богатство. В центъра са проблемите с бедността, експлоатацията и моралния упадък на обществото.
Кирил Манолов смята, че "истината трябва да се казва през смях". Той съжалява, че "управляващите не разбират, че без образование и култура светът е обречен и за това най-лесно се режат парите за тях".
"Компютрите и технологиите колкото и да са добри, толкова и вредят на човечеството, защото всичко стана прекалено бързо. В забързания свят, в който живеем, няма време за човешко общуване. Аз имам щастието да се спасявам в света на операта и на музиката и мога да ви кажа, че това е лекарството, което използвам винаги. В момента, в който започва да ми става прекалено напрегнато, аз си имам мой спасителен бряг - операта", каза Кирил Манолов.
Въпреки всичко, той остава "оптимист за утрешния ден". "Аз съм човек, който се опитва да гледа на живота с усмивка", заяви оперният ас.
https://www.mediapool.bg/kiril-manolov-operata-e-moyat-spasitelen-bryag-news368489.html