С два спектакъла на романтичната опера „Летящият холандец“ завърши Вагнеровият фестивал на Софийската опера.

И в двете вечери сцената на езерното огледало бе залята от възторга на стотиците зрители, дошли да съпреживеят историята за странстващия моряк.

Росен Гергов, специално пристигнал от Виена, дирижира оркестъра и хора на Софийската опера. Режисьор на зашеметяващата постановка, чиято премиера бе миналата година, е Пламен Карталов.

На 29 и 30 юли многобройната публика аплодира два фантастични състава: Станислав Трифонов и Йонуц Паску като Холандеца, Лилия Кехайова и Радостина Николаева в ролята на Сента, Бисер Георгиев и камерзенгерът на Виенската опера и световнопризнат артист Курт Ридъл като Даланд, Мартин Илиев и Костадин Андреев като Ерик, Александрина Стоянова и Цвета Сарамбелиева – Мари, Даниел Острецов и Емил Павлов в ролята на Кормчията.

Гост на последния спектакъл от Вагнеровия фестивал бе и министър-председателят на България акад. Николай Денков. След представлението той се срещна с артистите на сцената и поздрави Пламен Карталов за грандиозното събитие.

Вагнеровият фестивал на Софийската опера през 2023 г.

Над 5000 зрители с интерес проследиха едни от най-трудните произведения на Вагнер. Със своя фестивал Софийската опера се превърна в притегателен център за вагнерианци от цял свят. Гости от Германия, Франция, Австрия, Финландия, САЩ, Индия, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Австралия и България бурно аплодираха всеки един спектакъл.

На всички спектакли присъстваха музикални критици и журналисти от най-престижните издания за опера в света, които вече започнаха да публикуват своите  рецензии. Общото мнение е, че този фестивал е с изключително художествено ниво, невероятен празник за почитателите на Рихард Вагнер и забележителен акцент в честванията по целия свят на 210-та годишнина от рождението на немския гений. Критиците отбелязват, че Пламен Карталов прави фантастичен прочит на вагнеровите опери и представя на публиката изумителна продукция.

Вагнеровият фестивал, който намери достойно място в културната карта на света, вече е история. Смелостта и дързостта на акад. Карталов да представи седем вагнеровия заглавия с почти изцяло български певчески състав се увенча с триумф. През всичките вечери на фестивала огромни аплодисменти и признание получиха всички солисти, диригенти, оркестър, хор и балет, асистент-режисьори и помощник-режисьори, всички художествени ателиета, технически служби и администрацията на Софийската опера.

Най-дълбокият поклон е за Пламен Карталов – човекът, който увлече всички с нестихващата си енергия в невероятното вагнерово пътешествие и го направи незабравимо!

Ето солистите и постановъчният екип, които закриха Sofia Opera Wagner Festival.

 
 

„Летящият холандец“ е най-популярната и най-често поставяната опера на Рихард Вагнер. Творбата е едно от върховите постижения на немската романтична опера, в която с дълбоко проникновение се разкрива душевният свят на героите и тяхната драма.

„Летящият холандец“ разгръща темата дали любовта е най-могъщото оръжие, верността ли е най-ценната добродетел и как съдбата се намесва, когато трябва да намерим верния път.

Кратко съдържание на операта

Скалист морски бряг. Корабът на норвежкия моряк Даланд се е скрил от бушуващата буря в залива. Моряците виждат кораб с червени платна и черни мачти. Това е корабът на Летящия холандец, над когото тегне страшно проклятие - вечно да броди по моретата. Напразно той е предизвиквал смъртта. Неговият кораб не са потопили и най-страшните бури. Единственото, което може да го спаси, е някоя жена да го обикне и да му бъде вярна до смърт. Но такава жена той все не може да намери. Холандецът моли Даланд да го приюти в дома си само за една нощ. В замяна той ще му подари големи съкровища. Старият моряк му разказва за дъщеря си Сента. Душата на моряка-скитник се изпълва с надеждата, че може би най-сетне ще срещне жената, която търси. Вятърът стихва и двата кораба се отправят към родния край на Даланд.

В къщата на Даланд са се събрали приятелките на Сента. Девойките предат и пеят. Сента не откъсва очи от стария портрет на тъжния и замислен моряк. Момичетата заговарят Сента за Ерик, който е влюбен в нея. Сента запява старинната балада за моряка-скитник, бродещ непрестанно по моретата. На всеки седем години той излиза на брега, за да намери влюбената в него девойка. Всички са развълнувани от тоя разказ. Неочаквано Сента заявява, че тя ще спаси Холандеца. Влиза Ерик. Той е чул последните думи на Сента. Това засилва смущението му. Ерик е сънувал, че е пристигнал някакъв чужд кораб и от него слязъл… морякът от портрета. Посрещнала го Сента. После двамата, страстно прегърнати, изчезнали в морето. Сега действително заедно с кораба на баща й е пристигнал и някакъв непознат кораб. Това кара Сента още по-силно да мечтае за спасението на моряка-скитник. Отчаян, Ерик излиза.  Даланд влиза в дома си, придружен от Холандеца. Сента е силно развълнувана — лицето на непознатия поразително прилича на моряка от портрета. Холандецът също не е на себе си. Той пита девойката, дали е съгласна да му стане вярна съпруга. Сента му се заклева във вечна любов и вярност.

Норвежките моряци весело празнуват щастливото завръщане. Чуват се радостни песни. Само на чуждия кораб всички светлини са загасени. Норвежците канят моряците от другия кораб на веселието, но оттам никой не отговаря. Внезапно задухва силен вятър. Луната потъва в облаците и сред плющенето на платната от холандския кораб зазвучава дива песен. Всички са изплашени. Празненството е развалено, хората се разотиват. Към холандския кораб тичешком се отправя Сента. Ерик я настига и я моли да се откаже от безумната си мисъл. Той й напомня за своята любов, за щастливите мигове, прекарани заедно. В този момент идва Холандеца. Думите на Ерик връщат отчаянието му. И сега той не е срещнал жената, която толкова дълго търси. Холандецът разказва на всички за тежката си орис. И отново се качва на кораба, за да продължи безкрайните си скитания. Сента се спуска след бавно отдалечаващия се кораб. Тя не може да пристъпи дадената клетва. Девойката се хвърля в морето. Внезапно корабът-призрак потъва. Със смъртта си Сента е освободила вечния скитник от тегнещото над него проклятие…




Любопитно!

В автобиографията си „Моят живот“ от 1870 г. Вагнер твърди, че е бил вдъхновен за написването на „Летящият холандец“ след пътуване в  бурно море, което той прави от Рига до Лондон през юли и август 1839 г. В своята „Автобиографична скица“ от 1843 г. казва, че е бил завладян и от историята на Хайнрих Хайне, която разказва легендата в сатиричната новела „Мемоарите на господин фон Шнабелевопски“.

Централната тема е изкуплението чрез любовта – тема, към която Вагнер се връща в много от следващите си опери.

„Летящият холандец“ е романтична опера в 3 действия и е изпълнена за първи път на 2 януари 1843 г. под диригентството на самия Рихард Вагнер.

Първата постановка в България на „Летящият холандец“ е през далечната 1930 г. под диригентството на Асен Найденов и режисура на Илия Арнаудов.

Какво разказва легендата?

Според едно предание, историята за „Летящият холандец“ започва през 1641 г. когато холандският капитан Хендрик ван дер Декен и екипажът му се завръщали в Холандия от плаване до Далечния изток. По това време експедициите ставали все по-чести, бавно започвали да се установяват икономически отношения между континентите. Капитанът се завръщал от далечна Индия, с кораб натоварен с всякакви подправки, коприна, багрила. Пътят към дома минавал през Нос Добра Надежда и всички търговски кораби трябвало да рискуват опасното му преминаване. Дотогава той бил единственият път към Европа.

Легендата разказва, че докато Ван дер Декен и екипажът му заобиколят носа, започва свирепа буря. Капитанът бил опитен и се опитал да заобиколи Нос Добра Надежда на южноафриканския бряг. Тази част на континента била известна със своите мощни бури и коварни скалисти брегове, където често ставали трагични инциденти. Нос Добра Надежда в Южна Африка някога е имал далеч по-тъмно име - Носът на бурите.

И така след като се разразила страшната буря, екипажът помолил капитана си да прекрати плаването, но той бил твърдо решен да се изправи срещу обезумелите води и бурните ветрове и заповядал на екипажа си да продължи. Заклел се, че ще успее, дори ако трябва да плава до Съдния ден. Дяволът сякаш чул клетвата му; холандецът бил осъден да остане завинаги в морето. Единствената му надежда за спасение била да намери жена, която да го обича достатъчно, която да му бъде вярна за цял живот. Трагичната съдба на холандеца се допълвала от проклятието само веднъж на всеки седем години да слиза на брега, за да потърси онази истинска любов, която ще го избави от вечното плаване. Оттогава от кораба няма и следа. Говорело се, че „Летящият холандец“ се появява като призрачен, светещ кораб. Някои твърдят, че корабът, обречен да плава завинаги по моретата, се опитва да установи контакт с други кораби и че привидението на „Летящия холандец“ е знак за ужасно нещастие, което предстои.

Билети за спектаклите от фестивалите „Музи на водата“ в София и „Опера на върховете“ в Белоградчик можете да купите тук.

Галерия