Вагнеровият фестивал на Софийската опера събира публика от цял свят, дошла да види българските постановки на вагнеровите опери и най-вече новата постановка на „Пръстенът на нибелунга“.

През четирите вечери на цикъла зрителите разпалено коментираха и обсъждаха постановката, певците, оркестъра и диригента. Хората сякаш бяха участници в безкрайно пътуване из дебрите на вагнеровия гений, съмишленици в разкриване философията на вагнеровата музика и театър.

В залата цареше любопитно очакване за развръзката в историята за боговете, героите и валкюрите.

Завесата се вдигна за „Залезът на боговете“ - четвъртата част от цикъла.Трудно се описва с думи магията на сцената и вълнението в залата.

Разтърсващо преживяване за всички от първия до последния ред!

Трудно се описва и това, което се случи след края на представлението.

Залата се тресеше от аплодисменти за изумителните солисти, които пяха и играха възпламеняващо.

Оркестърът на Софийската опера излезе да се поклони на сцената под бурните овации на публиката, а диригентът Константин Тринкс бе възнаграден с вълна от викове „Браво!“.

Огромен аплауз и за създателите на феноменалния спектакъл - режисьора Пламен Карталов, сценографа Ханс Кудлих и художника на костюмите Християна Зорбалиева.

Сред гостите бе изтъкнатият вагнеров бас Фалк Щрукман, камерзенгер на Виенската опера. Той сподели, че това, което вижда и чува го вдъхновява неимоверно, а изпълнителите са от световна класа.

Прочутият оперен критик Андреа Мерли каза, че си тръгва от София с пълно сърце и голямо удовлетворение.

Тони Купър от списание Opera Critic каза само: „Нямам думи!“.

Многобройната група вагнерианци, които от първата вечер трепетно следяха постановката, бяха щастливи отново лично да поздравят артистите, режисьора и сценографа зад кулисите.

Хората дълго стояха пред вече затворените врати на Операта и споделяха възторга и очарованието си от „Пръстенът на нибелунга“. Развълнувана дама каза: „Такова нещо едва ли ще ми се случи друг път! Толкова съм щастлива, че преживях това!“

Очакваме с нетърпение да споделим с вас и втората част от Вагнеровия фестивал. Предстои да видим „Тристан и Изолда“ на 23 юли, „Парсифал“ на 25 юли и два спектакъла на езерото Панчарево на „Летящият холандец“ на 29 и 30 юли.

Ето солистите и постановъчния екип, които се представиха снощи.

 
 
 

ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Каква е развръзката в „Залезът на боговете“ в последния ден от тетралогията?

Норните, които пророчески предат съдбите на хора и богове, тъкат нишката на живота, но тя се къса, предвещавайки неизбежна смърт.

Зигфрид оставя пръстена на Брюнхилде, грабва меча и магическия шлем, и се впуска в търсене на приключения. Той идва в двора на краля на гибихунгите Гунтер. Тук е полубратът на краля, синът на Алберих, злият и хитър Хаген. Той разпалва въображението на Гунтер с разкази за Брюнхилде и на сестрата на краля Гутруне с разкази за Зигфрид.

Хаген упоява героя с вълшебна напитка и Зигфрид забравя всичко, влюбва се в Гутруне и обещава на Гунтер да му даде Брюнхилде. Той слага вълшебния шлем, който променя външния му вид и побеждава Брюнхилде, която трябва да стане съпруга на Гунтер. Хаген сваля пръстена от ръката ѝ. Брюнхилде, оскърбена от предателството на Зигфрид, решава да му отмъсти. Хаген внушава на Гунтер идеята, че Зигфрид е опозорил Брюнхилде и Гунтер се съгласява да убие героя.

Напразно дъщерите на Рейн молят Зигфрид да им върне пръстена
– само това може да го спаси. Но по време на лов Хаген коварно убива Зигфрид, чието съзнание се избистря малко преди смъртта му – действието на напитката е приключило.

По заповед на Брюнхилде е запалена огромна клада, върху която е положен мъртвият Зигфрид. Като снема съдбовния пръстен от ръката на Зигфрид, Брюнхилде го хвърля във водите на Рейн, а самата тя на кон изчезва в бушуващите пламъци.

Вълните на Рейн заливат брега. На ръката на една от дъщерите на реката е пръстенът. Хаген се хвърля във водата и се удавя.

Огнените езици достигат небесата – боговете загиват.

Любопитно!

Рихард Вагнер бива запленен от народни приказки и средновековни легенди. Подобно на много интелектуалци от 19 век, той разбира, че тези истории съдържат дълбоки истини за съвременната култура и общество и по-голямата част от живота си посвещава на проучването на великите саги от скандинавската митология.

Този му интерес, а също и любопитството към немската героична поезия („Песен за Нибелунга“), го провокира да скицира версия на мита за Нибелунга през 1848 г. Първото му либрето е наречено „Смъртта на Зигфрид“, което става основата на „Залезът на боговете“. Той започва да композира музиката през 1850 г., но скоро разбира, че не може да разкаже за смъртта на Зигфрид, без първо да разкаже за живота му. През 1851 г. той написва либретото „Младият Зигфрид“у по-късно съкратено на „Зигфрид“. Продължавайки назад към началото на историята, той завършва либретата съответно за „Валкюра“ и „Рейнско злато“ през 1852 г. След като завършва масивния текст, той композира оперите по реда на историята. Първите две са композирани до 1856 г., а след това Вагнер си взема дълга пауза, за да завърши „Тристан и Изолда“ и „Нюрнбергските майстори-певци“, преди да завърши окончателно „Зигфрид“ през 1871 г. и „Залезът на боговете“ през 1874 г. – 26 години след като започва работа по монументалния цикъл.

„Der Ring des Nibelungen“, или „Пръстенът на нибелунга“, е ненадминато възвеличаване на германското наследство и митология. На места Вагнер разказва историята с оркестъра, използвайки лайтмотиви - фрагменти от мелодия, които предават емоции и теми, докато се повтарят в различен контекст. Възможно е дори оркестърът да предава идеи, които са скрити от самите герои - идея, която по-късно е намерила място във филмовата музика.

Вагнер се нуждаел от огромни средства за първата постановка на „Пръстенът“, която се очертавала да бъде изключително скъпа. Започва да дирижира поредица от концерти, включващи оркестрови откъси от неговия предстоящ епос. Най-известният фрагмент е „Ездата на валкюрите“, с който започва последното действие на „Валкюра“. Концертите му осигуряват стабилен доход и събуждат обществения интерес към оперите, които ще бъдат показани.

Първоначалният и продължаващ дом на цикъла, Festspielhaus в Байройт, е построен според спецификациите на композитора с помощта на баварския крал Лудвиг II. Архитект е Готфрид Земпер.

„Пръстенът на нибелунга“ е представен за първи път от 13 до 17 август 1876 г. Присъстват Ференц Лист, Пьотр Илич Чайковски, Камий Сен-Санс и Антон Брукнер.

Когато на 21 ноември 1874 г.  Вагнер завършва партитурата на „Залезът на боговете“, на последната страница той написва: „Няма да кажа нищо повече!!!

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.

Галерия