Нетърпеливата публика от цял свят започна да се събира час преди представлението. Празнични фанфари оповестиха началото на големия празник. Очакваше ни „Валкюра“ от Рихард Вагнер.

„Валкюра“ е всичко! Тя е музика, театър, екстремни ситуации, сюблимни моменти, магична визия, изваяна режисура, съвършена интерпретация на солисти и оркестър.

„Валкюра“ е полет на въображението, вдъхновението, смелостта и дръзновението.

„Валкюра“ е майсторски шедьовър на Пламен Карталов, нарисуван с най-фините и прецизни щрихи на четката, творение на красотата, израз на любовта към изкуството и неговото пресъздаване.

Сценографията на Ханс Кудлих, костюмите на Християна Зорбалиева, осветлението на Андрей Хайдиняк са с изключителна художествена идея и перфектна реализация.

Солисти от световна класа – вълшебници на сцената, за които всеки театър може да мечтае. Забележително вокално и артистично майсторство!

Вихър от страсти и емоции издигна зрителите в невероятно духовно преживяване и екстаз. Прочутата „Езда на валкюрите“ предизвика небивал възторг в публиката, дошла от цяла Европа и Америка, за да гледа „Пръстенът на нибелунга“ в Софийската опера. Известно е, че вагнеровата музика не трябва да бъде прекъсвана от аплодисменти, но снощи спонтанните ръкопляскания се смесваха с фантастичното изпълнение на валкюрите.

Оркестърът и Константин Тринкс – изумително музициране, със страст и мисъл, с майсторство в извеждането на музикалните линии, със себераздаване и отдаденост.

Всички в залата усещаха огромната енергия от сцената, магията се разпростираше от първия до последния ред. Публиката, притаила дъх с първите акорди, избухна в огромен аплауз след падането на завесата. Аплауз за солистите, диригента, оркестъра, режисьора, аплауз за неимоверните усилия и професионализъм на всички!

Голяма група вагнерианци се срещнаха с артистите след края на спектакъла. Те поздравиха солистите и диригента и не скриха възторга и възхищението си от тяхното изпълнение. Гостите споделиха, че са гледали различни постановки на „Пръстенът на нибелунга“ в най-големите театри в света, но това, което виждат тук е истинско чудо и извисяващо преживяване на духа.

„Снощи бях свидетел на триумфа! Всички бяха на много високо ниво! Радвам се много!“
сподели голямата българска певица Стефка Евстатиева.

Снощният спектакъл е златна страница в историята на Софийската опера!

Такава емоция на сцената и в залата трудно би могла да бъде забравена!

Ето солистите и постановъчния екип, които се представиха снощи.

 
 
 

ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“
Първи ден – „Валкюра“
Втори ден – „Зигфрид“
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Каква е историята на „Валкюра“ – първи ден от тетралогията?

Събитията, които се случват във „Валкюра“, са отделени с няколко години от събитията в „Рейнско злато“.

От връзката на бога Вотан със земна жена се раждат Зиглинде и Зигмунд. Разделени при раждането, те не знаят за съществуването един на друг.

Вотан, за да защити Валхала от врагове, е поставил на стража валкюрите – девици воини, които се носят над бойните полета на крилати коне. Те помагат на воини в битка и пренасят душите на падналите герои във Валхала.

Зиглинде става съпруга на воина Хундинг против волята си. Тя чака обявеното пристигане своя избавител, героят, който ще изтръгне от ясена, около който е построена колибата на Хундинг, забития до дръжката меч.

Зигмунд, враг на Хундинг, идва в колибата на Зиглинде, без да знае кой е нейният собственик. Обичаят на гостоприемството изисква да се даде подслон за нощта дори и на врага. Но на следващия ден Зигмунд трябва да се бие с Хундинг. Когато Хундинг, изпил напитката, приготвена от жена му, заспива, Зигмунд и Зиглинде, изпитващи тайнствено привличане един към друг, решават да избягат. Зигмунд изтръгва меча от ясена.

Срещата на брата и сестрата, Зигмунд и Зиглинде, които се влюбват един в друг, е предопределена от Вотан. Но съпругата му Фрика,  пазителката на брака, изисква наказание за онези, които са нарушили светостта му. Вотан, против волята си, трябва да се подчини. Очаквайки предстоящата катастрофа, той е възложил всичките си надежди за спасяването на света върху сина си Зигмунд. Но волята на съдбата е несломима. Като обрича Зигмунд на смърт, Вотан ускорява гибелта на Земята. Той нарежда на любимата си дъщеря, валкюрата Брюнхилде, да вземе страната на Хундинг по време на дуела между Хундинг и Зигмунд. Тя решава да наруши волята на баща си. Но волята на повелителя на боговете е неотменна: когато Зигмунд вдига меча си, за да удари врага, Вотан поставя копието си и мечът на Зигмунд се счупва. Хундинг убива невъоръжения си противник, но сам пада, поразен от погледа на Вотан. Брюнхилде, страхувайки се от гнева на баща си, се скрива, като взема със себе си Зиглинде. Тя носи детето на Зигмунд под сърцето си... Брюнхилде поверява на сестрите си валкюри грижите за Зиглинде и нейния бъдещ син – велик герой, за когото Зиглинде трябва да опази отломките от меча на Зигмунд.

Вотан обявява съдбата на Брюнхилде: тя ще бъде потопена в сън, от който ще я събуди смъртен, нейният бъдещ господар. Но по молба на Брюнхилде той променя присъдата – съпругът на валкюрата няма да бъде обикновен смъртен, а герой. Вотан потапя Брюнхилде във вълшебен сън на върха на непристъпна скала, обкръжена от огън.



Любопитно!

Историята в цикъла „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер звучи фантастично и странно, като една вълнуваща приказка. Въпреки че героите изглеждат много различни от истинските хора, съдържанието ни разказва за основните човешки емоции - алчност, любов, похот, интриги и т.н. Именно това хвърля мост към нашето съвремие и прави историята толкова силна.

Валкирия е фигура в скандинавската митология, изобразявана като жена воин на кон, вълк или глиган и въоръжена с копие.

Валкириите са девици-воини, подчинени на Один - върховния бог на германите, повелител на небето и справедливата война. Те участват в разпределянето на победите и решават кой да умре в битките и кой не. Валкириите отвеждат падналите в бой храбри воини във Валхала – двореца на загиналите.

В исландската „Сага за Нял“ се е съхранила „Песента на валкириите“ (или „Песента на Деруда“), от времето на знаменитата битка при Клонтарф (1014 г.) между ирландските и скандинавските викинги.

Една от най-популярните музикални теми от „Валкюра“ - „Ездата на валкюрите“ – става широко известна чрез епичния филм на Франсис Форд Копола „Апокалипсис сега“ /1979 г./.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.



Галерия