„Рейнско злато“ - първата част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“  – сложи началото на Вагнеровия фестивал в Софийската опера и балет.

Спектакълът бе посрещнат с огромен възторг от публиката, а бурните аплодисменти след края бяха за фантастичните солисти, оркестър и постановъчен екип на новия „Пръстен“.

Вагнерианци от Норвегия, Великобритания, Люксембург, Германия, Австралия развълнувано коментираха впечатляващата режисура и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от факта, че певческият състав е изцяло български.

За откриването на фестивала специално бяха дошли музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия. Те оставиха изключително ласкави отзиви за „Рейнско злато“ като визия на режисьора Пламен Карталов и сценографа Ханс Кудлих, като философско изграждане на спектакъла и неговата съвършена интерпретация. Костюмите на Християна Зорбалиева и художественото осветление на Андрей Хайдиняк бяха силен акцент в постановката и в перфектно съзвучие отразяваха новаторската режисьорска идея.

Маестро Константин Тринкс също имаше своите почитатели, дошли от Германия и Великобритания да аплодират софийския „Пръстен“.

Фантастично! Приказно! Зашеметяващо! Това се чуваше от развълнуваните зрители, които в пълната зала се потопиха в магията на вагнеровата музика.

Гост на премиерата бе министърът на културата Кръстю Кръстев, който остана силно впечатлен от представлението. Изпращайки огромна кошница с цветя, той изказа своите специални поздравления към акад. Карталов и всички артисти, като се надява да гледа и следващите спектакли.

Ето солистите и постановъчния екип, които вдъхновено откриха Sofia Opera Wagner Festival.

 
 
 
ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА
тържествено сценично представление за три дни и предвечерие;

либрето и музика Рихард Вагнер

Предвечерие – „Рейнско злато“,
Първи ден – „Валкюра“,
Втори ден –„Зигфрид“,
Трети ден – „Залезът на боговете“

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

Какво разказва „Рейнско злато“ – предвечерие в 4 картини?

На дъното на Рейн лежи златно съкровище. Собственикът му ще придобие всемогъщество, ако се откаже от любовта. Съкровището се пази от трите дъщери на Рейн – Воглиндe, Велгундe и Флосхилдe. Нибелунгът Алберих, узнал тайната на съкровището, го открадва и се отрича от любовта в името на властта.

Великаните Фазолт и Фафнер са построили замъка Валхала за боговете и душите на мъртвите герои. Като награда за труда си те искат богинята на младостта и любовта Фрая. Загубили Фрая, боговете остаряват, земята не дава плод. Богинята трябва да бъде откупена от великаните.

Повелителят на боговете Вотан, заедно с бога на огъня, хитрият Логе, се спускат в пещерите на нибелунгите, които пазят съкровищата си. Владетелят на нибелунгите Алберих притежава не само несметните съкровища, които е откраднал от дъщерите на Рейн, но и върховна власт. Шлемът, изкован по негова поръчка от ковача Миме, му позволява да променя външния си вид, а вълшебният пръстен му дава власт над хора и богове. Но Логе и Вотан успяват да надхитрят Алберих и да му отнемат всичките съкровища, включително пръстена. Алберих проклина пръстена и онези, които го получават. Като откуп за Фрая, Вотан и Логе са принудени да дадат на великаните цялото злато, шлема и пръстена. Проклятието на Алберих започва да се сбъдва. При разделяне на плячката Фафнер убива брат си. След като освобождават Фрая, боговете се отправят заедно с нея по моста на дъгата във Валхала.

В тъмните речни дълбини дъщерите на Рейн оплакват загубата на съкровищата.

Любопитно!

Героите в операта „Рейнско злато“ са богове, гиганти, нибелунги и дъщерите на Рейн. Всеки герой има свой собствен музикален лайтмотив, който показва техните променящи се настроения в различните ситуации.

Някои исторически изследователи твърдят, че нибелунгите са наследници на Пипин Страшни – прародител на династията на Каролингите. Впоследствие семейството разпространило своето влияние над Елзас, Бургундия и Бавария. То се разклонило в множество родови линии, които в началото на VIII век започнали да се наричат Нибелунги. Приказното богатство на династията на Нибелунгите поражда множество митове и легенди, включително знаменития немски епос „Песента на Нибелунгите“ от ХІІ век. С времето думата „нибелунги“ става нарицателно име и с нея се назовават митичен род джуджета, владетели и пазители на съкровищата. Те са хитри и зли и живеят под земята. Лингвистите превеждат думата „нибелунг“ от немски език като мъгла или тъма – деца на тъмата.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.

Галерия