„Лоенгрин“ завладя препълнената зала на Софийската опера

Романтичната опера „Лоенгрин“ сложи началото на Вагнеровия фестивал в Софийската опера и балет. 90 години след първото си изпълнение през 1934 г., „Лоенгрин“ намери своята изящна визия и философия в новата постановка на Пламен Карталов.

Спектакълът бе посрещнат с огромен възторг от публиката. На няколко пъти представлението бе прекъсвано от спонтанни аплодисменти – нещо, което е извън традицията при изпълнение на вагнеровите опери. Френетичният аплауз и виковете „Браво!“ ознаменуваха успеха на една невероятна постановка, изпълнена от ансамбъла на Софийската опера по възможно най-добрия начин.

Вагнерианци от Португалия, САЩ, Германия, Австрия, Бразилия  развълнувано коментираха впечатляващата режисура и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от факта, че певческият състав е изцяло български.

За откриването на фестивала специално бяха дошли музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Клаус Биланд, Грегор Таси, Андреа Мерли, Щефан Книйс /„Opernwelt“/, Роланд Дипел /„Das Orchester” и „Oper und Tanz”/ , Дирк Шаус /“Online Merker”/, Урсула Кошар /„Der Neue Merker”/, Джон ДиГаетани /„Wagneriana”/, Хелмут Пич /„Opera Online“/.

Специални гости бяха президентът на Международната асоциация на Вагнеровите общества Хари Льойчер, президентът на Вагнеровото общество във Вашингтон и признат вагнеров експерт Джеймс Холман, директорът на Националната опера в Скопие, Северна Македония Орце Ицковски, директорът на Културно-информационния център на Република Северна Македония в София Васо Ристов, артистичният директор на Националната опера в Букурещ Даниел Магдал, професорите от Университета Жуиш де Фора в Бразилия Хорхе Коли и Мартиньо Алвес, генералният директор на БНР Милен Митев и директорът на Музикална къща БНР Марио Ангелов. Сред публиката бяха журналисти от БТА, БНТ, вестник „24 часа“ и редица други медии.

Зрителите бяха очаровани от премиерата и изразяваха възхищението си от видяното. Философското изграждане на „Лоенгрин“ като идея и визия на режисьора Пламен Карталов далеч надхвърля представата за това как трябва да се постави тази опера. Трите основни елемента на сцената – свещеното дърво, което се променя при изграждането на сценичните ситуации, двата амфитеатрални терена за хоровете и арената за разгръщане на действието – са изваяни в перфектно съзвучие и подпомагат плавното протичане на действието от картина в картина. Музикалните експерти коментираха връзката между оперите „Лоенгрин” и “Парсифал”, която може да се проследи по време на увертюрата и внушителното въздействие на Светия Граал. Подобен режисьорски прочит никога не е правен в историята на сценичната интерпретация на произведението.

Някои от гостите споделиха, че това е най-добрата постановка на „Лоенгрин“, която са гледали. Сценографията на спектакъла по идея на режисьора Пламен Карталов е дело на Ханс Кудлих и художниците Нела и Кристиян Стоянови, костюмите са на италианския дизайнер Марио Диче, а художественото осветление - на Зак Блейн.

„Фантастично! Зашеметяващо! Запомнящо се!“ Това се мълвеше от развълнуваните зрители, които в пълната зала се потопиха в магията на вагнеровата музика, а после дълго обсъждаха солистите, диригента, хора и приказната феерия на сцената пред вече затворените врати на театъра.

Диригент на премиерния спектакъл бе Константин Тринкс – маестро от световна класа, който работи в най-големите оперни театри в света. Негови почитатели бяха дошли специално от Германия, за  да го аплодират в София.

Вагнеровият фестивал продължава с изпълнение на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на 15, 16, 18 и 20 юни. Фестивалните вечери ще завършат на 23 юни с още един спектакъл на „Лоенгрин“ под диригентството на Евън-Алексис Крист.

******

Главните роли тази вечер изпълниха Костадин Андреев - Лоенгрин, Цветана Бандаловска – Елза фон Брабант, Венцеслав Анастасов – граф Фридрих фон Телрамунд, Габриела Георгиева - Ортруд, Бисер Георгиев – крал Хайнрих Птицелов и Атанас Младенов – Кралски вестител. Участваха оркестърът на Софийската опера, хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова и мъжкият хор на БНР с диригент Любомира Александрова.

 
 
 
 
Ето какво споделиха някои от гостите на премиерата.




История на произведението
„Лоенгрин“ е романтична опера в три действия от Рихард Вагнер. Разказва историята на рицар, който пристига в лодка, теглена от лебед, за да спаси девойка в беда. Операта разглежда темите за любовта, предателството и борбата между доброто и злото.

Литературната фигура на Лоенгрин се появява за първи път като поддържащ герой в последната глава на средновековната епична поема „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах. Рицарят на Свещения Граал Лоенгрин, син на краля на Граала Парсифал, е изпратен при херцогинята на Брабант, за да я защити. Но това ще се случи, ако тя никога не го попита за името му. Ако наруши това условие, той ще бъде принуден да я напусне.

Операта „Лоенгрин“ е композирана между 1845 и 1848 г., когато Вагнер работи като капелмайстор в кралския двор на Дрезден. Началото обаче е поставено няколко години по-рано, когато Вагнер живее и работи в Париж.

Към края на 1841 г. Вагнер вече е замислил историческа опера в пет действия за династията Хоенщауфен, озаглавена „Die Sarazenin“ („Сарацинската жена“). Но скоро вниманието му е привлечено от една книга, която получава чрез приятелството си с филолога Самуел Лерс. Въпросната книга е антологията на легендите на Лудвиг Бехщайн от 1835 г. „Съкровищницата на легендите и легендите на Тюрингия“ /„Der Sagenschatz und die Sagenkreise des Thüringerlandes“/. Именно чрез тази книга Вагнер се запознава с легендата за Лоенгрин, а също и с приказката за Танхойзер.

Пишейки ретроспективно в своята биография от 1865 г., Вагнер разказва историята за това как е написано либретото на „Лоенгрин“. През лятото на 1845 г. Вагнер и съпругата му Мина планират годишното си посещение на минерални бани в Мариенбад. Изхвърляйки от ума си работата си като капелмайстор в кралския дрезденски двор, намерението на Вагнер било да се отдаде на спокоен живот и внимателно да обърне вничание на лятното си четиво: стиховете на Волфрам фон Ешенбах и анонимния епос на Лоенгрин с въведение от Йозеф фон Гьорес. Планът му обаче се проваля – копнежът да твори е бил непреодолим. Ето какво пише:

„Лоенгрин внезапно се появи пред мен в пълен блясък и в центъра на цялостна драматична адаптация на целия материал. ... Борих се мъжествено с изкушението да запиша плана на хартия. Но се заблуждавах: щом влязох в обедната баня, бях обхванат от такова желание да напиша „Лоенгрин“, че неспособен да се задържа във ваната, изскочих само след няколко минути. Едва успях да се облека и изтичах като луд в квартирата си, за да изложа това, което ме обсебваше, на хартия. Това продължи няколко дни, докато целият драматичен план за „Лоенгрин“ не беше изложен в пълни подробности.“

До 3 август 1845 г. Вагнер е изработил проекта за проза. В писмо до брат си Алберт на следващия ден, 4 август 1845 г. той пише:

...в тази нагласа вчера завърших написването на много пълен и подробен сценарий за „Лоенгрин“; Възхитен съм от резултата, наистина признавам свободно, че ме изпълва с чувство на горда удовлетвореност.“

Между май и юни 1846 г. Вагнер прави пълна чернова за цялото произведение, която се състои само от две петолиния: едната за гласа, другата просто показва хармониите. Едновременно с това той започва работа по втора чернова на поемата, започвайки с трето действие. Пълният проект на това действие е завършен преди повторно да се върне към първо и второ действие. На 9 септември 1846 г. Вагнер започва да разработва инструменталните и хоровите части, които заедно с прелюдията са завършени на 29 август 1847 г. Следват още няколко редакции на текстовата част и в музикалната партитура.

В писмо до Фердинанд Хайне от 6 август 1847 г. Вагнер обявява, че е завършил операта „Лоенгрин“:

„В резултат на това се чувствам щастлив, тъй като съм много доволен от това, което направих.“

Любопитно!
Премиерата на „Лоенгрин“ е във Ваймар на 28 август 1850 г. в Staatskapelle Weimar под ръководството на Франц Лист, близък приятел и  поддръжник на Вагнер. Лист избира датата в чест на най-известния гражданин на Ваймар, Йохан Волфганг фон Гьоте, който е роден на 28 август 1749 г.

Самият Вагнер не успява да присъства на първото представление, тъй като по това време е в изгнание заради участието си в Майското въстание през 1849 г. в Дрезден. Въпреки че дирижира различни откъси в концерти в Цюрих, Лондон, Париж и Брюксел, едва през 1861 г. във Виена той присъства на цялостно изпълнение на операта.

„Лоенгрин“ е представена за първи път като част от фестивала в Байройт през 1894 г. в постановка, режисирана от вдовицата на композитора, Козима Вагнер, която дълги години ръководи фестивала.

Билети за следващите спектакли от Sofia Opera Wagner Festival можете да купите тук.

Б и л е т и