Когато сцена и зала се слеят в едно, когато залата се изпълва при  всеки вълнуващ момент  от спектакъла на „Клетниците“ с аплодисменти, спонтанно, с  детски викове „браво“, когато едно дете  дирижира заедно с диригента, въодушевено, когато заедно с барабаните на сцената децата в залата в ритъм ръкопляскат, когато сякаш искат да запеят заедно с артистите на барикадите, това е незабравимо, отваря душата ти за един различен свят, от този, в който живеем.

Тогава облаците, надвиснали над нас от агресия и нетърпимост, изведнъж изчезват, а нещо много истинско те  завладява. Тез детски гласчета и възгласи „браво“ означават бъдеще.

Какво ще отнесат със себе си там в Перник, където водата не стига, дали някой от тях един ден ще извърши своя подвиг, не на барикадите, а в живота.

Все въпроси, на които отговорите зависят и от нас.

Този спектакъл на Софийската опера и балет за децата от Перник внесе различни размисли за това, как живеем, за това, какво бихме могли да дадем на младите, та да имат желание да дадат своите отговори за бъдещето. Бъдеще,  което е възможно ако  се вслушаме в гласа на сърцето си, ако имаме смелостта да сбъднем  мечтите си.

Магдалена Манолова