Бурни аплодисменти дълго не стихваха в залата на Софийската опера и балет на откриването на Седмия летен Вагнеров фестивал на 7 юли т.г. Публиката сякаш не искаше да излезе от магията на любовния екстаз на „Тристан и Изолда“, величествената поема на Рихард Вагнер, от внушението на приказната постановка на Пламен Карталов и изключителното изпълнение на артистите и целия ансамбъл, от онази емоция, която завладява душата и остава като скъп спомен за нещо незабравимо.

Това свое изживяване споделяше публиката, дошла от различни страни. „Незабравимо изживяване, невероятни артисти, приказна постановка, вълшебен спектакъл“, много спонтанни реплики, много емоции.
Изключителното вокално и артистично внушение на Радостина Николаева като Изолда и Мартин Илиев в ролята на Тристан бе върховно изживяване в тази поема за любовта. Една двойка, която може да бъде истинско украшение за всеки спектакъл и отвъд българската сцена.

Юка Расилайнен като Курвенал, който е трогвал публиката в много постановки на Байройтския фестивал, внесе специална багра в спектакъла. Вълшебната постановка на режисьора Пламен Карталов, завладяваща и магична, нито за миг не позволява да излезем от нея, да излезем от състоянието на героите и разказа.
Истински духовен катарзис изживяхме в това изгубване в дълбините на вагнеровата любовна поема. Поема, която под палката на маестро Константин Тринкс оживя в целия дапазон от непрекъснати вълни на избухващи и стихващи емоции, в цялата красота на вокално симфоничната поема, изповед за една несбъдната любов на Рихард Вагнер.