БТА, Оля Ал-Ахмед - Елдар Алиев: Никога не съм се съмнявал в успеха на танцьорите от Софийската опера и балет
15 май 2018

БТА, Оля Ал-Ахмед - Елдар Алиев: Никога не съм се съмнявал в успеха на танцьорите от Софийската опера и балет

Москва,14 май /Оля Ал-Ахмед, БТА /

Танцьорите от Софийската опера и балет ще се представят успешно не само на сцената на Болшой театър, но и на всякъде другаде по света. Това заяви в интервю за БТА световноизвестният балетист, хореограф и педагог Елдар Алиев след грандиозния успех на балета "Корсар" на Софийската опера пред най-взискателната публика и на най-изисканата световна сцена - Болшой театър. Хореограф, автор на либретото и художник по осветлението на оригиналната и динамична версия на класическата творба "Корсар" е Елдар Алиев.

Руската публика аплодира вчера цели 15 минути българската балетна трупа. По думите на Наталия Викторова, кадър на московската консерватория и дългогодишен редактор в музикалната редакция на московското радио, българският балет е надминал очакванията на руската публика. "Показахте наистина това, с което балетът на Софийската опера може да се гордее," отбеляза тя. А българският посланик в Русия Бойко Коцев изрази пред БТА задоволство, че след много дълго прекъсване нашият балет е отново на руската сцена и показа какво може. "Искрено се надявам, че това е само едно начало за бъдещото сътрудничество между балетните школи на Русия и България", каза посланик Коцев.

За БТА Елдар Алиев, който е и Главен балетмайстор на Приморската сцена на Мариинския театър в Санкт Петербург, коментира, че никога не се е съмнявал в успеха на танцьорите от Софийската опера и балет. "Вярвах в техния успех и никога не съм го подлагал на съмнение. Радостен съм, че бях за малко учител и на танцьорите от Софийската опера и балет", каза Алиев.

Елдар Алиев е роден в Баку. Там е завършил Хореографското училище. От 1979 г. до 1992 г. е водещ солист на Кировския (Мариинския) театър. В творческия му репертоар са водещи партии в балетите "Дон Кихот", "Легенда за любовта", "Корсар", "Лебедово езеро", "Баядерка", "Спартак" и много други. Елдар Алиев гастролира с различни роли в повече от 40 страни по света и най-престижните сцени: "Кенеди център" във Вашингтон, Метрополитен опера в НюЙорк, Парижката опера, Римската опера, Миланската "Ла Скала", "Ковънт Гардън" и театър "Колизеум" в Лондон, Берлинската държавна опера, театър "Белас Артес" в Мексико, театър "Колон" в Буенос Айрес, Операта в Сидни и др. Изпълнителската му кариера включва също изпълнения като гост-солист на балетните трупи на Болшой театър и Австралийския балет. От 1992 година работи и в САЩ, където е поканен като водещ солист в трупата на "Балет Интернасионал" (Балетен театър на Индианополис), а скоро става неин художествен ръководител. От 2006 г. работи като гост-консултант, педагог, балетмайстор и хореограф с водещите трупи и балетни академии в Европа, Азия и Америка, като Шведски кралски балет, националните балети на Словакия, Китай и Канада, Синсинати балет в САЩ, балет "Юнивърсъл" в Сеул, Балет на Хонг Конг, Пекинска танцова академия, театър "Масимо" в Италия, Испански балет. Сега Елдар Алиев съчетава работата си на хореограф-постановчик с преподавателска дейност по цял свят.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Алиев, вчера Софийската опера и балет блестящо се представи с "Корсар" в Болшой театър. Хореограф, автор на либретото и художник по осветлението на оригиналната и динамична версия на творбата сте Вие. Балетът пожъна успех в София, а сега и в Москва. Как ще коментирате успеха на балета и какво представлява този балет всъщност?
Отговор: Никога не съм се съмнявал в успеха на танцьорите от Софийската опера и балет. Работих с тях прекрасно в София. Това са много упорити, работливи и талантливи млади хора. Вярвах в техния успех и никога не съм го подлагал на съмнение. Те ще се представят успешно не само на сцената на Болшой театър, но и на всякъде другаде по света.
"Корсар" от Адолф Адан е един от най-известните класически балети в две действия. Използвана е музика от Чезаре Пуни, Лео Делиб, Рикардо Дриго, Пьотър Олденбургски. Аз съм автор на либретото по мотиви от либретото на Жул-Анри Верноа дьо Сен-Жорж и Жозеф Мазилие. Хореографията е отново мое дело с използване на оригиналните първоначални фрагменти от хореографията на Мариус Петипа. "Корсар" е създаден през 1856 година по едноименната поема на Джордж Байрон и се изпълнява за първи път в Парижката национална опера.

Въпрос: Какви иновации въведохте в "Корсар"?
Отговор: Направих един напълно нов спектакъл. Смених либретото, направих една напълно нова хореография, запазвайки основни елементи от тази на Мариус Петипа, вкарах много вариации. Това е класически, но нов "Корсар". Знаете ли, не са чак толкова класическите балети, които са оцелели до ден днешен. Те буквално се броят на пръсти: Лебедово езеро, Спящата красавица, Дон Кихот, Корсар и т.н. Но, за да оцелеят, те все пак трябва да са и в крак с времето. Балетът не е картина в рамка, той е живо изкуство. Съответно трябва да се променя така, както се променя публиката, обществото, цялата действителност. Балетът трябва да се променя в унисон с времето, заедно с това как се променя и публиката. С една дума, трябва да е в крак с времето. На всеки 30-40 години спектаклите се обновяват. Благодарение на това тези спектакли са оживели. Сега настъпи времето, когато тези спектакли трябва да се преразглеждат и обновяват, за да бъдат гледани. Спектаклите трябва да са наистина в крак с времето и в унисон с желанията и възприятията на съвременната публика.
Навремето, когато Петипа е поставил спектакъла се е водил по следното правило: който може да вдига не може да танцува, който умее да танцува, не е в състояние да вдига. Сега не е така, това клише е разчупено. Аз промених много в хореографията, раздвижих я, разчупих всички канони, но без да нарушавам класическия замисъл. Вариациите съм си ги измислил сам и се приемат от публиката прекрасно. Аз самият танцувах ролята на "Конрад корсара" дълги години и този спектакъл ми е в кръвта.

Въпрос: Г-н Алиев, с президента на Азербайджан сте с една фамилия. Имате ли роднинска връзка?
Отговор: Не, абсолютно не, но много хора си го мислят. Фамилията Алиев в Азербайджан е като фамилията Иванов в Русия и в България, и като фамилията Ким в Корея. Наполовин съм азербайджанец. Майка ми е рускиня, а баща ми е азербайджанец. Завърших хореографското училище в Баку. Започнах първоначално работа в Бакинския оперен театър, след което се явих на конкурс в Москва и така попаднах в голямата руска столица. После получих предложение за работа в Мариинския театър. А такова предложение не се отказва и така започна кариерата ми в Русия. Бях доста млад. В Баку не искаха да ме пускат на новото място и направиха така, че да ме вземат в армията. Служих две години в Ахалкалаки на границата с Грузия и Турция. Пратиха ме в много специална девизия с цел да не мога да се измъкна от там. След няколко месеца ме изпратиха по разпределение в ансамбъла "Песни и танци " в Тбилиси. Там съдбата ме срещна с Алексидзе. Харесвах си работата в Тбилиси, но никой не ме питаше. Изстреляха ме за Баку. Всичко се развиваше мълниеносно. Бях едва на 20 години. След пристигането си в Баку сериозно се разболях от шарка. А шарката в тази възраст е много упорита и трудно поносима. Цели четири месеца боледувах наистина много сериозно. След това се уволних от армията и подписах договор с театъра. Заминах и започнах работа. Това е трудното, бих казал, военно, начало на моята хореографска кариера.

Въпрос: На колко години бяхте, когато започнахте да танцувате професионално?
Отговор: Точно на 10 години започнах да се занимавам професионално с балет. Балетът далеч не беше детската ми мечта. Исках да съм обикновено момче, ритащо футбол на двора. Но, по стечение на обстоятелствата и съдбовните предначертания, житейският ми път се оказа на сцената. Иначе съм от съвсем обикновено семейство. Татко ми беше шофьор на такси, а майка ми цял живот работеше като майка. Не знам защо хората не зачитат много тази длъжност - да си майка. За мен това е уникално отговорна и трудна професия на доброволни начала. Цял живот майка ми беше пример за истинска майка, която посвети дните и нощите да ни възпитава с брат ми. Тя жертваше абсолютно всичко заради нас, нейните чеда. Тя живееше за нас. С една дума съм от обикновено съветско семейство, което вярваше в светлото бъдеще, родителите ми бяха убедени, светли, открити, честни и почтени хора, живеещи скромно и доволни от семплия съветски живот.

Въпрос: Предвид, че сте израснал в Азербайджан танцувал ли сте някога азербайджански национални танци, които са много трудни и краката буквално играят като ножици?
Отговор: Да, разбира се. Явявал съм се на държавен изпит по азербайджански народни танци и получих отличен.

Въпрос: Като малък наказваха ли ви? Правил ли сте бели или бяхте примерното момче?
Отговор: Разбира се, че ме наказваха. И мен, и брат ми са ни наказвали, когато е било необходимо, с възпитателна цел. Като всички нормални момчета и ние бяхме палави и непослушни, правехме бели, които дразнеха родителите ни и за които си получавахме заслуженото. Но, най-вече ми се караха и наказваха за лоши оценки в училище. Като цяло обаче не бях добър ученик, не изпъквах с някакви индивидуални способности. Дори в хореографското училище с нищо не изпъквах - нямах идеалното стъпало, нямах идеалната форма на краката, не правех идеалните скокове, нямах идеалното тяло. После изведнъж надраснах всички в стремежа си и с усърдна работа направих и хубава осанка, и хубави крака и торс, и нещата потръгнаха. В училище още не осъзнавах съвсем с какво ще се занимавам в бъдеще. Нямах любим предмет. Например, историята на изобразителното изкуство като предмет ми беше безумно скучен, а сега разбирам, че това е основата на основите, ако искаш да продължиш в изкуствата. Обичта към предметите зависи много от преподавателите. Обичах да бъда пръв в училище. Ако не съм първенец, се дразнех и страдах. Обичах да съм първи. Това ми остана и до ден днешен. И сега съм ръководител, началник, хореограф. По друг начин не става, това, което ми беше заложено от детството си остана и досега. Чувствам се като капитан на кораб, който е длъжен да не пуска кормилото и да води кораба само и единствено напред. Това не е толкова до желанието да съм пръв, а по-скоро страдах, когато не съм. Така от малък се научих да живея с усещането за лидерство, което безспорно ми е от полза сега. Роден съм на 9 декември, зодия "Стрелец", вероятно и това има значение.

Въпрос: Какъв човек сте? Какъв е характерът Ви?
Отговор: Имам изключително сложен характер. С мен е трудно да се работи, ако отсрещната страна не разбира и не иска да разбере какво точно искам. С мен е трудно да се живее, ако игнорират това, което не понасям. Но със съпругата ми, която е рускиня, живеем в синхрон и разбирателство вече повече от 35 години. Така че у дома сме постигнали всички консенсуси. Имаме син, който е голям и напълно самостоятелен вече, на 35 години е и живее в САЩ. Синът ми не обича физическата работа и затова стана програмист. Много е добър в неговата сфера на компютрите и технологиите. Съпругата ми е филолог, няма нищо общо с балета, освен, че е добър зрител. Запознах се с жена ми буквално на улицата, в една момчешка свалка. Видяхме се три пъти и се оженихме. С нея се разбираме, защото бързо ми прощава, тя е от онези мои съратници, които твърде много ми прощават, и на които аз много прощавам.

Въпрос: От 1979 г. до 1992 година Вие сте водещ солист на Мариинския театър. В како се крие според Вас магията на сцената? Какво ви привлече така трайно?
Отговор: Сцената трябва да се усеща. Когато си на сцената трябва да се слееш с нея. Сцената трябва да се чувства. Трябва да се усеща енергията на зрителя. Когато човек е на сцената, той трябва да е наясно защо е там. Нищо и никого не трябва да вижда, освен сцената и за нищо не трябва да мисли, докато е на сцената. Магията на сцената се крие в самата сцена. Енергията я създават артистите. Трябва да се пуска паежина между артиста и зрителя, и ако тази нишка се прекъсне, то тогава настъпва провал. Връзката зрител - артист, трябва да е постоянна и неделима, само тогава нещата на сцената се получават. Аз съм възпитан на сцената от едно гениално поколение, като Галя Мезинцева, Люба Кунакова, Ченцикова и много други, не бих могъл да ги изброя всички. Те бяха привърженици на тази теория - за връзката. Аз също я подкрепям. Магията на сцената е в пълната хармония между артиста и зрителя. Само тогава тази магия сработва.

Въпрос: В над 40 страни по света сте имали гастроли. Къде все още не сте бил, а ви се иска? Къде бихте поработил още?
Отговор: Като се замисля, няма място, в което да съм искал да направя спектакъл и да не съм го направил. Където съм си поставял за цел - съм бил. Но не в това е същността. За мен не е важно къде работя, а с кого. Най-приоритетната ми задача е да установя контакт с трупата. С артистите от Софийската опера и балет установих прекрасен контакт. Дори малко ме гризе съвестта, че им поставих "Корсар", после заминах поради стечение на обстоятелствата и дойдох преди премиерата. Принципно, когато се заема с една трупа, работя неотлъчно с тях и вървим заедно по пътя към спектакъла. Българските балерини и балетисти ме разбираха с поглед. Бяха изпълнителни и много точни.

Въпрос: Къде е Вашият дом сега? Работите по света, живял сте на много места?
Отговор: Сега домът ми е там, където си пращам данъците и това от 28 години е САЩ. Там е моето семейство, там са моите кучета. В Русия в Мариинския театър работя по договор и винаги се връщам у дома - в САЩ.

Въпрос: В щата Индиана 21 юни е обявен официално за "Денят на Елдар Алиев". Защо?
Отговор: Преди години, в този ден, щатът Индиана тържествено отбеляза моя 10-годишен юбилей като ръководител на трупата там, която има световен успех. 21 юни е обявен за "Денят на Елдар Аливе", заради заслугите ми и приноса ми към развитието на балетното изкуство в този щат.
Китайците пък ми дадоха звание на почетен професор за дългогодишно преподаване там. Много обичам да работя в Китай и в Корея. Учениците те гледат и не мигват. Като попивателни са. Много лесно и приятно се работи с азиатците. При азиатците отношението към учителя е свято. За тях преподавателят е светец и цял живот се обръщат към теб с " учителю". Радостен съм, че бях за малко учител и на танцьорите от Софийската опера и балет.
/АМ/

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1799978