"Реквием" от Верди ще звучи в Софийската опера и балет в навечерието на Великден. За концерта на 13 април от 19.00 ч. ще гостуват Силвия дала Бенета - сопран, и Тициана Караро - мецосопран, от Италия, Даниел Магдал - тенор, и Мариус Болос - бас, от Румъния и диригентът Айра Леви от Германия, съобщават от операта.
През 1873 г., след "Аида", Верди започва работа над своя "Реквием". От 1860 до 1870 г. той губи много близки хора. През 1873 г. умира и великият писател Алесандро Мандзони, към когото Верди изпитва дълбоко уважение. Двамата гении и вдъхновители на италианската революция се срещат през 1868 г. За композитора писателят е най-висшият пример на патриотичната гордост на изстрадалата и разпокъсана Италия, тогава бореща се за националната си независимост и обединение.
Смъртта на Мандзони подтиква Верди да създаде едно от най-хубавите си творения - "Messa da Reqiem". Премиерата е на 22 май 1874 г. по повод на годишнината от кончината на писателя в катедралата "Сан Марко" в Милано. Дирижира авторът, а солистите са сред първите певци на епохата. Участват голям хор и огромен оркестър. Следват три повторения в Ла Скала, а след седмица е премиерата в Гран опера, Париж. Там Верди получава Ордена на Почетния легион на Франция. С триумфален успех са изпълненията в Лондон, Берлин, Виена, Мадрид и творбата влиза в репертоара на всички големи хорове и оркестри по света.
Реквиемът на Верди поставя и ново начало - големите сакрални творби да се изпълняват не само в църквите, а и в оперните и концертните зали. В църковните среди се появили критики и срещу "светския" характер на музиката.
Реквиемът наистина не прилича на типичните традиционни католически заупокойни меси - присъства непрекъснато човекът със своите страхове, съмнения, молби, сълзи, екстази, с душевните си подеми и отчаяния. Верди разкрива пред нашето въображение различни по форма, рисунък и колорит звукови картини и неволно си спомняме за мощната и драматична четка на художника Тинторето, за най-силните страници от "Божествена комедия" на Данте, за "Страшният съд" на Микеланджело, коментират познавачи.
Гениална музика, в която прелива океан от чувства - мъжествен героизъм, гневен протест, дълбоко страдание, просветлен лиризъм и страстна мечта и надежда за свобода и щастие. Духът е повален, но не и сломен, той все още е жив - това е внушението на знаменитото произведение на великия Верди, е оценката на критиката.
/ИС/