Три години след премиерата на „Отело“ Верди се съгласява да започне работа по „Фалстаф“. Ариго Бойто му представя брилянтно либрето по пиесата „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир. Верди композира операта за по-малко от две години.

С издателя си Джулио Рикорди той договаря първото изпълнение да бъде в началото на февруари 1893 г. в Миланската Скала. Цялата подготовка и репетициите са пазени в дълбока тайна най-вече от пресата. Едва в края на 1892 г. обществеността и пресата научават за новата опера и интересът е огромен.

Премиерата е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час.

След изумителния успех на „Фалстаф“ италианското правителство решава да удостои Джузепе Верди с титлата „Маркиз на Бусето“, но композиторът отказва. Същото прави и Ариго Бойто, когато му предлагат благородническа титла.

Настоящата постановка на „Фалстаф“ е трета за Софийската опера. За първи път у нас последната творба на Верди е представена в Софийската опера на 10.02.1942 с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев. Следващата премиера е на 14.06.1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев.