18 ноември 1786 г., Ойтин, Германия – 5 юни 1826 г., Лондон

Бащата на Вебер, оперен диригент, внушава на сина си още от дете любов към музиката и поезията. Заниманията с Михаел Хайдн развиват таланта му. Като юноша започва да пише музика за театъра и дори се опитва да композира опери. Двайсетгодишен съчинява „Силата на любовта и виното“, последвана от „Петер Шмол“, „Нямата горска девойка“ и „Абу Ха­сан“ по сюжет от епоса „1001 нощ“.

Осемнайсетгодишен, Вебер става професионален музикант – диригент на оперния театър в Бреслау (Вроцлав) и започва активна концертна дейност в цяла Германия. Пропагандира музиката от епохата на Френската революция, а по-късно, по времето на Наполеоновите войни, създава патрио­тичния песенен цикъл „Лира и меч“. През този период Вебер замисля и композира „Вълшебният стрелец“ – първата немска романтична опера (1817­1820). Тя веднага е приета в репертоара на Берлинската опера – премие­рата минава с невероятен успех. Само за три месеца операта е изпълнена над 50 пъти и още през 1821 г. ­ поставена в повечето германски театри. Сред публиката „Вълшебният стрелец“ предизвиква истински фурор. По-късно композиторът създава още две големи опери: „Оберон“, по приказен сюжет, и рицарско-романтичната „Еврианта“; започва да пише музика по две либ­рета: „Тримата Пинтос“ и „Рубецал“, но не успява да ги завърши.

„Вълшебният стрелец“ следва традицията на немския зингшпил (музикално-театрален жанр от XVIII в. – вид музикална комедия с пеене, танц и говорни диалози), като я доразвива и извежда до истински връх. Музиката върху основата на немския фолклор е наситена с дълбоки чувства. Великолепни са не само соловите номера и ансамблите, характеризиращи пълноценно и ярко героите, но и прекрасните хорове, сред които най-известен е този на ловците от последната, шеста картина.

Другите два оперни шедьовъра на Вебер ­ „Оберон“ и „Еврианта“, също впечатляват с изключителната си мелодичност и бляскава оркестрация. (Вебер достига истински върхове и в инструменталната музика.) С творчеството си композиторът полага основите на немската национална опера през XIX век и вдъхновява редица автори след него: Ото Николай, Лорцинг, Маршнер и др.

ВЕБЕР НА НАША СЦЕНА

Вебер, макар и обичан и познат, не е сред често поставяните и играни автори у нас. Първата среща на българските музиканти и публика с неговото велико оперно творчество става през 1930 година в София. Главен диригент на Операта е германецът Херман Щанге. Той пристига  у нас от Берлинската опера през 1929 година като гост, за да постави за първи път Моцартовия „Дон Жуан” заедно с режисьора Николай Веков.  Работи „по немски”, прецизно и стилно и получава покана да заеме длъжността главен диригент. Поставя „Вълшебната флейта”, „Кармен”, „Танхойзер”, „Борис Годунов”, „В долината”, „Хензел и Гретел”, „Турандот”, „Шванда Гайдарят” / Вайнбергер/.  Той е и първият диригент реализирал Деветата симфония на Бетовен у нас. Херман Щанге донася партитурата на шедьовъра на Вебер от издателство „Петерс” като го поставя музикално, според  тогавашната  критика, която следи не само всяка премиера, но и всеки спектакъл на нашата опера, на „завидно професионално ниво”, „ с ясно разграничени и подчертани вътрешни гласове при полифоничните моменти”, „ритмично и интонационно дисциплинирана”. Режисьор- постановчик е Христо Попов, възпитаник на руската школа, и така се получава един интересен спектакъл, чийто успех се дължи и на първокласния солистичен състав / Стефан Македонски – Макс, Цветана Табакова – Агате, Иван Петров – Отокар, Мария Митович – Енхен, Цветан Каролев – Каспар/. Тук сериозно е и участието на хора, като прочутият Хор на ловците от шеста картина бива бисиран на премиерата!

Ще минат цели 27 години докато тази прекрасна романтична опера се появи отново на наша сцена – този път в Стара Загора, втората по възраст опера у нас / основана през 1925!/. Постановъчният екип тук е доста сериозен: младият изгряващ Бохос Афеян от Пловдив / режисьор/, Драган Кърджиев / консултант, като немски възпитаник!/, опитният старозагорски маестро Симеон Фетваджиев, прекрасната художничка Мариана Попова/ от немски произход/, хормайстор е композиторът Иван Димов, хореограф Слава Костова. Премиерата е на 7 април 1957 в залата на  Театъра. Успехът е много голям.

Втората по значение и популярност опера на Вебер – романтичната феерия- приказка „Оберон” по поемата на Виланд / 1826/ се появява точно след сто години на столична сцена. На 28 септември, в един силен за Операта сезон, заедно с „Дон Карлос”, „Цар Калоян”, „Продадена невеста”, Лебедово езеро”, „Прилепът”, за първи път се поставя и „Оберон”. Екипът е изцяло български: Венедикт Бобчевски / диригент/ , Христо Попов/ режисьор/, Александър Миленков / декори и костюми/. Солистите са първокласни: Тодор Мазаров / Оберон/, Цветана Табакова / Реция/, Хюон / Любен Минчев/, Фатима / Таня Цокова/, Роксана / Нели Карова/, Шерамзин/ Михаил Люцканов/. Постановката е солидно подготвена от диригента и режисьора. Получил се е силен хомогенен ансамбъл. Това е лебедовата песен на младата примадона, звездата на Операта – драматичното сопрано Цветана Табакова. Скоро след това тя напуска този свят в разцвета на своята младост и на творческите си сили / 5  ноември 1936/ .

На 27 септември 1968 година завесата на операта в Стара Загора се вдига за втората и засега последна премиера на „Оберон” у нас. Постановката е дело на главния диригент маестро Димитър Димитров, на режисьора Стоян Велев и главния художник Петър Русков. Хормайстор е известната и многозаслужила за „града на липите, поетите и певците” Богдана Попова. Постановката е реализирана с много труд и амбиция от състава, но не се задържа задълго в афиша на театъра. Малката сцена се оказва неподходяща и технически примитивна за тази мащабна вълшебна опера, а и певческият състав е неравностоен.

Третата опера на Вебер, играна досега у нас, е едноактната комедия / зингшпил/ „Абу Хасан” / 1811/ по „Хиляда и една нощ. Първата й реализация е на варненска сцена през 1957.  Диригент – Борис Черпански, режисьор, младият тогава Николай Николов / изгрял през 1960 г. с прекрасната си постановка на Моцартовата „Така правят всички”/, Мариана Попова – сценограф, Петко Мечков – диригент на хора. Съставът е много добър / Тинка Сколуфанова, Трендафил Казаков, Йорданка Тенчева, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов/. Постановката се радва на успех сред широката публиката заради комичния си сюжет и добрите актьорски попадения.

През 1959 година Самодейната тогава опера на Бургас играе „Абу Хасан” в прочит отново на Николай Николов и Мариана Попова с диригент Невин Михалев. А през 1985 година, основаната от акад. Пламен Карталов, единствена у нас Камерна опера в Благоеград се обръща към тази Веберова творба с надеждата да я направи репертоарна. Режисьор и тук е Николай Николов, диригент – младата, талантлива и рано напуснала този свят, Невена Томанова, художник е Манол Стоянов. Постановката  не се задържа задълго в афиша на театъра, въпреки безспорните си качества.

Оркестровият шедьовър на Вебер – „Покана за танц”  през 1911  става основа на балета „Спектърът на розата”, поставен с голям успех на сцената на операта в Монте Карло / Монако/. Оттам тръгва по света – през Париж, Виена, до Москва и Токио.  У нас се поставя за първи път като балет в Стара Загора от големия хореограф Асен Манолов, диригента Иван Димов и сценографа Петър Русков. Следват постановки в София / Анастас Петров, Емил Караманов, Асен Попов – 19 април 1960/ и отново в София / този път от състава на „Арабеск”/.

Нашата публика обича музиката на Вебер, макар че тя звучи повече на концертния подиум, отколкото на сцената. Оперите на този велик немски романтик страдат от не много добре конструираните си либрета, което може би спира нашите постановчици, но все пак това е голяма и красива музика, която заслужава повече внимание.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ