"Никога в моя живот не съм бил истински благословен от любовта...“

Това признание на Рихард Вагнер е спонтанен изблик на властелина на романтизма, страстно влюбил се в съпругата на своя покровител Ото Везендонк,  поетесата Матилде Везендонк по време на швейцарското му изгнание след участието му в Дрезденското въстание, 1848 г. Копнеж и любов, завършили с необходимостта да напусне „острова на блажените“ и любимата Матилде  и с раздяла със съпругата му Мина Планер. Какви бури и страсти се развихрят в този изключителен творчески период от живота на композитора? Вагнер е успял да завърши пълния текст на своя „Пръстен на нибелунга“ в края на 1852 г. Стихията, която го е обхванала ражда в последование първата и втората част на тетралогията – „Рейнско злато“ и „Валкюра“ /1852-1856/.  Със същия огън започва и „Зигфрид“, но в 1857 г. изоставя наполвина партитурата.

Защо Вагнер „се сбогува“ със своя Зигфрид?  Пламналата любов към Матилде Везендонк, любовните терзания и разочарованието от реакционния климат, настъпил след неуспеха на Дрезденското въстание го потапят в песимистичната философия на Артур Шопенхауер. Според която не разумът, а интиуцията дава познанието за света. Музиката е тази, която най-истински разкрива същността на света.

Влюбеният Вагнер е увлечен от сюжета на старинната легенда за любовта, която побеждава смъртта, легендата за Тристан и Изолда.  Създава творба не за любовта, а за мъките на любовта, прославя не живота, а смъртта. Това е величествена поема на любовта, в която властва екстаза на любовта – копнеж, очакване, болка и отчаяние, жажда за смърт. Истинско море от страсти, разкриващо болезненото състояние на  влюбения Вагнер, разкъсван от любовна мъка.

„Тристан и Изолда“ се ражда на сцената на Софийската опера след изключителното изпитание, първата среща на българската публика  с гигантската тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Заваладяващо приключение, започнало в 2010 година, когато се роди българския Байройт, единствен за сега на Балканите. Пет последователни години публиката изкачва стъпалата на оперния ни храм в голямото пътуване с Рихард Вагнер, властелина на романтизма. Събитие, предизвикало интереса и на чуждата публика, привлякло приятели и страстни почитатели на композитора от вагнеровите общества в цял свят. Сега очакваме голямото любовно изживяване, „Тристан и Изолда“. И този път създателя на вагнеровите традиции у нас, Пламен Карталов залага на българските оперни артисти, издържали изпитанието на „Пръстена“. И то не само с един състав, а с три. Нещо, което като критик, изживял тържествата в Байройт и световни постановки на „Тристан и Изолда“ на престижни немски сцени мога да кажа, че  е истински героизъм, предизвикателство, което съм убедена няма аналог в световната практика. Вярвам, че този „Тристан и Изолда“ ще внесе българската багра във вагнеровите  традиции на световния оперен театър.

Д-р Магдалена Манолова